Решение № 399 от 07.12.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. П., 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20231230100594 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба подадена от Т. З. М., ЕГН:

**********, от гр. П., ул. „Д.“ № 7, срещу Е. Е. А., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „С.“ № 4.

Сочи се в същата, че с Решение № 70 от 02.03.2023 г., постановено по гр.д. № 927 по описа на РС - П. за 2022 г., родителските права по отношение на децата на страните - Д. ТР.

М.а, с ЕГН: ********** и З.Т. М., с ЕГН: **********, са предоставени на тяхната майка – ответницата, като местоживеенето на децата е определено в къщата на бащата на ищеца на адрес гр. П., ул. „С.“ № 4, като бащата заплаща месечната издръжка.

Навежда се, че през последните месеци децата били видимо притеснени при срещите си с техния баща – ищецът, при което последният разбрал, че ответницата не желае децата да контактуват с него. Посочва се, че на 11 април, около 16 часа синът на ищеца - З. му се обадил по телефона, бил много разстроен и плачейки му заявил, че с кака му Д. не искат да живеят при майка си, а при него, тъй като майка им системно ги бие, като последният акт на физическото насилие над З. бил в областта на черния дроб, а Д. биела с желязо и счупила телефона на Д. в главата й. Релевира се, че децата споделили с баща си, че е имало случаи, в които майка им ги заключва на стълбите пред входа през нощта, че ги гони с нож, че реже с ножица дрехите, подарени от баща им, че им се кара ако контактуват с него, както и че често ги оставя заключени сами в къщи, за да се среща с мъж, с който има връзка, а след това отивала на работа. Децата признали пред баща си, че майка им ги склонила да лъжат при предходно производство между страните, образувано по молба на ответницата по Закон за защита от домашно насилие, което завършило с решение, по силата на което ищецът не може да доближава ответницата.

Твърди се, че е налице промяна на обстоятелствата, въз основа на които са определени първоначалните мерки, като според ищеца промяната в обстоятелствата е свързана с психическото и физическото посегателство над децата от страна на ответницата, липсата на зачитане на идентичността на децата, нарушаване на нормалната семейна среда, в която те живеят и поставянето им в уязвимо положение, като семейната среда, в която децата живеят е рискова, безотговорното отношение на ответницата към задълженията й като родител и злоупотреба с предоставените й родителски права, не полагането на необходимите грижи за тяхната безопасност, загуба на родителския авторитет и липсата на нормална емоционална връзка между тях.

1

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да се измени режима на упражняването на родителските права на децата на страните Д. ТР. М.а с ЕГН: ********** и на З.Т. М. с ЕГН: **********, определен от съда с решение № 70 от 02.03.2023 г., постановено по гр.д. № 927 по описа на РС П. за 2022 г., като предостави същите на бащата и определи местоживеенето на децата да бъде в гр. П. на ул. „Д.“ № 7, където живее в момента, до напускането на Е. Е. А. на жилището в гр. П. на ул. „С.“ № 4, след което местоживеенето на децата да бъде в гр. П., ул. „С.“ № 4; при присъждане родителските права на ищеца, да определи режим на лични контакти на майката, като изразява становище, че за определен период от време същият не трябва да включва преспиване при майката, като ищецът е съгласен майката да осъществява лични контакти всяка събота за времето от 10,00 до 18,00 часа; при присъждане родителските права на ищеца, да определи Е. Е. А., с ЕГН:

********** да заплаща на всяко едно от децата на страните - Д. ТР. М.а, с ЕГН: ********** и на З.Т. М., с ЕГН: **********, издръжка в размер на по 220 лева месечно, толкова колкото е опредЕ. като необходима с решение № 70 от 02.03.2023 г., постановено по гр.д. № 927 по описа на РС П. за 2022 г., които да са платими чрез ищеца - техния баща по предоставена й банкова сметка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от датата на влизане на решението в сила до настъпване на обстоятелства, обосноваващи нейното изменение или прекратяване.

Претендира присъждане на направените разноски по делото.

В законоустановения срок за отговор, такъв е постъпил от ответницата, в който оспорва изложените от ищеца твърдения. Посочва, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Сочи, че от момента на влизането в затвора на ищеца през м. януари 2019 г. до настоящия момент, тя и децата живеят в къщата на неговите родители, като майката полага грижи за децата и възпитанието им, а ищеца заплаща почти редовно опредЕ.та му със съдебното решение издръжка, която почти винаги е в непълен размер, а опредЕ.та такава за минал период не е заплатена. Оспорва твърдението на ищеца, че са се променили обстоятелствата, при които са определени първоначалните мерки по отношение на децата, като твърди, че в хода на производството за определяне на родителските права и режима на контакти, от разпитите на децата и изготвения социален доклад се установило по безспорен и категоричен начин, че изложеното в исковата молба не отговаря на истината. Навежда, че поведението на ищеца има за цел да саботира родителските й качества и да я тормози психически. Сочи, че ищецът е осъден с Решение № 194 от 29.07.2022 г. за оказано по отношение на нея и в присъствие на децата им домашно насилие. Също, че ищецът сигнализирал Отдел „Закрила на детето“ през м. април, че децата са поставени в риск от майката, която ги пребивала и заключвала. Твърди, че към настоящия момент има партньор, който й помага в грижите за децата, както и че по никакъв повод не е възпрепятствала контактите на децата с ищеца, като е поощрявала по-честите контакти между бащата и децата. Изразява становище, че при желание от страна на децата да живеят при баща си, няма да се противопостави на решението на децата и ще уважи желанието им.

В съдебно ищецът се явява лично и с упълномощен адвокат, като поддържа исковата си претенция.

Ответницата се явява лично и процесуален представител, като оспорват исковата молба.

В хода на делото, в качеството им на свидетели, са разпитани лицата: С.Б.А., К.В.А. и З. С. М.. Като свидетели са разпитани и психолозите, работещи с децата на страните Д. Н. и Н. Р..

Събрани са писмени доказателства.

Децата Д. ТР. М.а и З.Т. М. са изслушани по реда на чл.15 от Закона за закрила на детето, в присъствието на социален работник – Е.П..

В последното по делото съдебно заседание ищцовата страна е оттеглила предявения иск за изменение режима на упражняване на родителските права по отношение на детето Д.

ТР. М.а, като съдът е прекратил производството по делото в тази част.

2

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност по ред на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От ангажираните писмени доказателства се установява, че с Решение № 70/02.03.2023 г. по гр. д. № 927/2022 г. на Районен съд – гр. П., родителските права по отношение на децата Д. ТР. М.а, ЕГН: ********** и З.Т. М., ЕГН: ********** са предоставени на майката Е. Е. А., ЕГН: **********. Определен е и режим на лични контакти на бащата с децата, като същият е осъден да им заплаща ежемесечна издръжка от по 220 лв. месечно за всяко от децата.

Изясни се също, че до 2019 г. /когато бащата влиза в затвора/, а и след това до настоящия момент, децата живеят със своята майка в гр.П., на ул. „С.“ № 4, както и че от близо пет месеца детето З. М. живее при своя баща и ищец по делото в гр.П., ул. „Д.“ № 7.

Приобщеният социален доклад от Д „СП“ – П. с изх.№ ПР/Д-Е-П/93-001/08.09.2023 г. изяснява, че от 2019 г. за децата основни грижи полага майка им, както и че с решение на съда от 2023 г. родителските права по отношение на З. и сестра му Д. са предоставени на майката. Същите живеят в дома, където са родени и отглеждани в гр.П., ул. „С.“ № 4, който е собственост на дядото по бащина линия и представлява етаж от къща, състоящ се от хол с кухня и трапезария, две спални и сервизни помещения. Посочено е, че жилището е обзаведено с всичко необходимо, като децата имат условия за живот. Бащата на децата живее в жилище в гр.П., на ул. „Д.“ № 7, което се състои от кухня с хол, спалня, детска стая и хигиено-санитарен възел. Детската стая е обзаведена с ъглови легла, гардероб за дрехите, бюро и други вещи за обичайно потребление. Изложено е още, че през учебната 2022/2023 г.

З. е бил ученик в шести клас в ОУ „Гоце Делчев“ в гр.П., но заради лошо поведение, сбивания и подигравателно отношение към педагогическия персонал, майката го премества в ОУ „Кочо Мавродиев“ гр.П.. След преместването му, З. се справя добре в училище, редовен е в часовете, държи се добре със съучениците и уважително с преподавателите.

Твърди се също така, че от постъпилия доклад от Център за обществена подкрепа гр.П., се установява, че невъзможността на родителите да контактуват помежду им, създава трудности и отключва проблемни зони при отглеждането на децата, както и че същите въвличат децата си в манипулативни техники и зловредни стратегии, които рефлектират върху техните убеждения, чувства и поведение. Децата изпитвали отрицателни чувства ту към единия, ту към другия родител в зависимост от това дали се намират в спокойна среда и дали се задоволявали желанията им, най вече от свободно време и финансов ресурс, като по този начин родителите в борбата помежду им променяли ценностите на децата, техните интереси и възгледи за живота. По наблюдения на психолога на социалната услуга, към датата на изготвяне на доклада, З. изпитва силна привързаност и към двамата си родители, като към момента бил в по-близки отношения с баща си, както и изпитвал силна привързаност и към сестра си. Изложено е, че З. бил комуникативен, лесно влизал в разговор, поддържал разговор и бил емоционално зрял за възрастта си.

На основание чл.15 от Закона за закрила на детето в с.з. проведено на 24.10.2023 г. е 3 изслушвано детето З. М. в присъствието на социалния работник Е.П..

Детето заявява, че в момента учи в училище „Кочо Мавродиев“, но там не се чувствал добре, като искал да се премести да учи в предишното му училище „Гоце Делчев“, където били приятелите му и познавал учителите. Сочи, че в момента живеел при баща си в гр.П., ул. „Д.“ № 7, близо до парка. Твърди, че се разбирал добре с Катя /жената, с която бащата живее на съпружески начала/, която му помагала за ученето, тъй като сега имал слаби оценки, защото майка му не му помагала да научи, а като изкарвал слаба оценка го удряла. Посочва, че се чувал и виждал със сестра си, но на къщата не искал да ходи, защото веднъж като ходил с баща си да си вземе дрехи, защото ставало студено го изкарали крадец и му казали повече да не се качва горе, не му давали ключ, а втория път го обвинили, че взел ключа на дядо му за мотора. Излага твърдения, че майка му често го биела, докато баща му никога не го бил удрял. Заявява категорично, че желае да живее с баща си, тъй като там му било по-спокойно, имал добри условия, собствена стая, а в старата къща били със сестра му в една стая. Сочи, че преди участвал в сбивания, но в момента бил по-спокоен и даже не отвръщал, ако някой го ударил. Изразява категорично желание да живее при баща си.

В същото съдебно заседание проведено на 24.10.2023 г. са разпитани и допуснатите в качеството на свидетели лица С.Б.А., К.В.А. и З. С. М..

Свидетелката С.А., посочва, че познава страните по делото, тъй като били приятелски семейства и имала наблюдения върху тях като хора. Твърди, че на 11.04.23 г. отивали на екскурзия с Т. и К., като пътували тя и нейната племенница в тяхната кола, при което З. се обадил по телефона и започнал да моли баща си да живее при него, защото майка му го биела, при което Т. му обяснил, че не можел да го вземе защото си имало процедура, след което З. казал, че не искал майка му да му е майка, а искал К. да му е майка, при което Т. се разплакал. Посочва, че няколко дни след екскурзията била на кафето при Т. и К., при което дошла Л., а след като си тръгнала при тях дошли децата, като Д. показала, че имала рани по ръцете, че майка й я била ударила и била счупила телефона й. Излага твърдения, че докато Т. бил в затвора, Ленчето отивала при нея на кафе, като започвала да говори против Т. пред децата, използвала нецензурни думи по отношение на К., при което свидетелката й казала повече да не я натоварва и спрели да контактуват. Сочи, че в момента З. бил при Т. и Катя, където се чувствал много добре, както и че З. искал категорично да живее при баща си.