Решение № 96 от 24.04.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Кюстендил, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20231500500301 по описа за 2023 година

Производство по, реда на чл.258 ГПК.

С решение №202/15.03.2023г.постановено от Кюстендилския районен съд по гр.д.

№1227/2022г., предявени от Етажна собственост на сграда с идентификатор ********** от ваканционен комплекс „А.В.“, със седалище и адрес на управление гр.Р., ул.“я.Р.“, със законен представител Р.И.Н. срещу С. И. Г., ЕГН ********** са отхвърлени за сумите, както следва: над 14.07 евро до 69.65 евро, дължима вноска Фонд „Ремонт и обновяване“ 2020г. на апартамент D403 ,част от сграда с идентификатор №********** , над 14.07 евро до 69.65 евро– вноска със Фонд „Ремонт и обновяване“ за 2020г. за апартамент D404 част от сграда ид.№**********, над 140.70 евро до 676.20 евро – възнаграждение за поддържане на общи части на сграда с ид. №********** за апартамент F 403 за 2019г., над 140.70 евро до 676.20 евро – възнаграждение за поддържане на общи части на сграда с ид. №**********, за апартамент D 404 за 2019г., над 140.70 евро до 676.20 евро – възнаграждение за поддържане на общи части на сграда с ид. №********** за апартамент D 403 за 2020г., над 140.70 евро до 676.20 евро – възнаграждение за поддържане на общи части на сграда с идентификатор ********** за апартамент D 404 за 2020г.,над 140.70 евро до 676.20 евро, – възнаграждение за поддържане на общи части на сграда с идентификатор №********** за апартамент D 403 за 2021г., над 140.70 евро до 676.20 евро , възнаграждение за поддържане на общи части на сграда с ид.№********** за апартамент D 404 за 2021г., над 75.40 евро до 390.25 евро – 1 законна лихва за периода 28.08.2019г. до 20.01.2020г., относно задължение за плащане на суми, определени с решение от 06.08.2019г. на Общо събрание за сграда ид. №**********, над 22.83 евро до 121.14 евро- законна лихва, за периода 28.08.2021г. до 20.01.2022г., относно задължение за заплащане на суми, определени с решение от 06.08.2021г.а на Общо събрание за сграда ид. №**********, за сумата над 109.51евро – разходи за поддръжка и управление на общи части на етажна собственост за 2018г.за апартамент D 403, 145.62 евро за разходи за поддръжка и управление на общи части за етажна собственост за 2019г. за апартамент D 403, за сумата 136.30 евро за разходи за поддръжка и управление на общи части на етажна собственост за 2020г. за апартамент F 403 част от сграда с ид.№**********.

Освен посочените е призната дължимост на законна лихва върху сумата 872.34 евро от 18.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата.С. Г. е осъдена да заплати на Етажна собственост разноски, в размер на 182.57 лева за заповедното производство и 246.94 лева за исковото производство.

В срока за обжалване на решението, определен в чл.259, ал.1 ГПК по делото е постъпила въззивна жалба, подадена от Етажна собственост на сграда с идентификатор ********** – секция D от ваканционен комплекс „гр.Р. ул."Я.р."“, с адрес гр.Р., ул.“я.Р.“, представлявано от Р.И.Н..Сочи се неправилност на обжалвания съдебен акт, обоснована с обстоятелството, че в приложение на нормите от ЗУЕС регламентиращи реда за управление на Етажна собственост, правата и задълженията на отделните етажни собственици и взетите от компетентния орган - Общо събрание решения, изводът, че доколкото са дължими от ответната страна суми, за горепосочените дейности, като законоустановени задължения, свързани с ползването на сградата то тези плащания, са обусловени от делът на отделните собственици в общите части на сградата.Жалбоподателят се позовава на разпоредбите на чл.6, ал.1 т.9 ЗУЕС, чл.10 т.1 ЗУЕС, чл.37-49 ЗУЕС и решения на Общо събрание от 06.08.2019г. и 06.08.2021г.Подчертано е, че размерът на дължимото възнаграждение за предоставени услуги по поддържане на общи части от избраното дружество „ф.м.г.“ ЕООД възлиза на 8.33 евро на кв.м. без ДДС съотв.10 евро с вкл.ДДС.С оглед направени в първоинстанционното производство възражения по валидността на решения на ОС се сочи, че се касае за акт на управление, подлежащ на съдебна проверка при ограничение със срок на възможността за оспорването му – чл.40, ал.2 ЗУЕС.Разяснено е, че представените решения на Общо събрание не са атакувани , като незаконосъобразни и доказват задължение за плащане на определено възнаграждение на база квадратурата на притежавания от съответните собственици имоти. Във връзка с вземането за суми, дължима за фонд „ремонт и обновяване“ в жалбата е декларирано, неразбиране на мотивите за частично уважаване на тези искове, поставяйки в основаната, изчислявайки дължимостта на тези суми, като припадаща се част от квадратурата на съответното жилище, вместо като съответен на припадащите се идеални части дял.Уточнено е, че в съответствие с предвиденото в чл.6, ал.1 т.9 ЗУЕС и чл.48, ал.3 от ЗУЕС, според които вноските определени за фонд „Ремонт и обновяване“, за реконструкция и преустройство на общи части, за които има прието решение на Общото събрание, се разпределят между собствениците на самостоятелни 2 обекти на база идеалните части от общите части на сградата, а не според квадратурата на жилищните обекти ищецът е предявил претенции именно за суми, в заявените размери. По отношение на отхвърлените искове за заплащане на разходи за поддръжка и управление за 2018, 2019 и 2020г. са противопоставени следните доводи:На основание чл.6, ал.1 т.10 ЗУЕС собствениците на обекти в етажна собственост, са длъжни да „изплащат разходите за управление и поддържане на общите части на сграда“, а с чл.10, ал.1 т.10 б.“а“ ЗУЕС е създадена възможност Общото събрание да приема решения за извършване на разходи, които са необходими или неотложни за поддържането или за възстановяването на общите части , за извършване на полезни разноски, както и за определяне размера на разходите за изпълнение на указанията в техническия паспорт.Отбелязано е, че досежно визираните вземания са налице решения на ОС, описани в Приложение №4 към Протокол от 06.08.2019г.и Приложение №5 и 6 към Протокол от 06.08.2021г., взети при условията на чл.48, ал.8 ЗУЕС.Същевременно се сочат „отчети за разходите“, докладвани на собствениците и контрольорите и одобрени от тях.Относно механизма за определяне на тези разходи се сочи правилото на чл.51, ал.1 ЗУЕС, според което – разходите за управление и поддържане на общи части на етажна собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите, и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който живеят. В съответствие с изложеното е формулирано искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване на горепосочените искове, а като обусловени от тях и на акцесорните претенции за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва.Липсата на логичен анализ, отразяващ закономерната и типична връзка между явленията, липсата на мотиви, пълни и ясни, с оглед съдържанието на ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС е квалифицирано, като порок на решението, обосноваващ неговата отмяна.В жалбата се съдържа и искане за заплащане на деловодни разноски.

В срока определение в чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от С. Г., представлявана от адв-С. Р..В отговора е изразено пълно съгласие с преценката на съда, относно начина на определяне на дължимите суми, предмет на исковите претенции според припадащия се дял на собственика в идеалните части на сградата, като е възпроизведена част от мотивите на съдебния акт.Отбелязано е, че на въззивника по реда на чл.154, ал.1 ГПК са били дадени ясни указания, за необходимостта от установяване на необходите суми за разходи за поддръжка на сградата, качеството си на изправна страна ,възникнала нужда от направа на разходи, реалното им осъществяване и техният размер.Списъци на разноски според ответника по жалбата не са достатъчно доказателство за признаване съществуването на тези задължения.Ответникът сочи липса на доказателства за начина на формиране и дължимостта на суми за управление, а досежно акцесорните вземания се сочи пълно съответствие със съдебната практика.В съответствие с изложеното е искане за постановяване на решение, с което подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, респ. обжалваното решение потвърдено.Претендират се разноски за въззивното производство. Нови доказателства страните не са посочили.

Жалбата е допустима, подадена в срок от надлежна страна в процеса, насочена срещу 3 подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Жалбата е основателна.Първоинстанционното решение е постановено в нарушение на разпоредби от Закона за управление на етажната собственост, което налага отмяната му.Съображения:

В отговор на претенции за заплащане на исковите суми, без да оспорва твърдението, че е собственик на посочените жилища, разположени в сграда, съществуваща в режим на етажна собственост, намираща се в гр.Банско, ответницата е оспорвала дължимостта на сумите, по следните съображения - заседания на Общо събрание са организирани и са взети решения, с участието на нелегитимен управител – вместо Р.И.Н. – О.П., поради недокозаност облигационна връзка между страните. Предвид съдържащото се в пар.1, т.11 от ДР на ЗУЕС определение за „разходи за управление и поддържане“ и определението за поддържане на общи части, на основание пар.1 т.13 от ЗУЕС , че поддържане на общите части е дейност насочена към запазване в добро състояние“ каквато не е осъществявана и поради недопустимост за възлагане на действия по управление и поддържане, за осъществяване им от трето за съсобствеността лице.Сочи се липса на доказателства, за начина на формиране размера на задължението, поради непредставена първична счетоводна документация, за размера на преведени на трето лице суми, свързани с управление ремонти на ЕС, поради лошо управление и неизвършване на дейност по поддръжка на етажна собственост и в този смисъл осъществяване хипотезата на чл.83, ал1 и ал.2 ЗЗД.

След като е съобразил, че ответника е собственик на две жилища, съществуващи в сграда, в режим на етажна собственост и приемайки, че взетите решения на Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда, с идентификатор ********** от ваканционен комплекс „гр.Р. ул."Я.р."“ с дата 06.08.2019г. и 06.08.2021г., предвиждащи заплащане на годишно възнаграждение в размер на 8.33 евро на квадратен метър без включено ДДС, съответно 10 евро на квадратен метър с ДДС, за предоставени от „ф.м.г.“ ЕООД, услуги е дейност по поддръжка на общи части за 2018, 2019, 2020 и 2021г., конкретизирани в Приложения №3 и 4 към Протоколите следва да се базират на притежаваните идеални части от всеки собственик, а не спрямо площта на самостоятелни обект, тъй като не той се поддържа от ФМГ , а само общи части.Съдът е посочил между другото, че съобразно нормата на чл.17, ал.2 т.7 от ЗУЕС възлагане на дейност по поддържане на общи части на трети за етажната собственост правен субект, става с решение, взето с мнозинство на поне 67 на сто от идеалните части, но такова възражение не е правен.оОтделно съдът е посочил, че за да се установи действителната воля на собствениците на самостоятелни обекти в процесната сграда при определяне на дължимите вноски във фонд „Ремонт и обновяване“ следва да се имат предвид разпоредбите на чл.6, ал.1 т.9, предложение последно от ЗУЕС и съдържанието на решения по т.5 от Общите събрания, съгласно които отново критерия за размера на вноската са прилежащите общи части, а не квадратурата на индивидуалните жилища.Допълнително съдът е посочил, че не е необходимо да се доказва престиране на действителни услуги , с оглед характера на услугата – набиране на резервни средства при възникване на необходимост от разходването 4 им за ремонт и обновяване.По отношение на претенциите за заплащане на направени разходи за поддръжка и управление на общите части за 2018, 2019 и 2020г. е отбелязано, че тези претенции са изцяло неоснователни, поради липса на доказателства за възникнала нужда от направа на разходитге и относно техния размер.Не било доказано нито възникване на разхода, нито осъществяването му, нито пък е ясен механизма на определянето му, като уточнението, че размерът е формиран съгласно ЗУЕС не покрива ангажимента на ищеца за пълно и главно доказване.В съответствие с изложеното, съдът е приел, че глобалната претенция за заплащане на 4588.55 евро, съдържаща претенции за вноски във фонд „Ремонт и обновяване“, разходи за поддръжка и управление на общите части и за възнаграждение на „Ф.м.г.“ ЕООД за 2018, 2019 и 2020г. следва да бъде уважена до сумата 872.34 евро и отхвърлен за горницата до пълния претендиран размер, като неоснователен и недоказан.