Решение № 264 от 17.07.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Пазарджик, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20265220200709 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „****“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. *********************, представлявано от управителя ************ против наказателно постановление № 879146-F862576 от 11.03.2026 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, с което на дружеството - жалбоподател на основание чл. 185, ал.

2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС и за нарушение на чл. 25, ал. 6 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ е наложена имуществена санкция в размер на 520 евро.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което се иска и неговата отмяна. Сочи се, че са налице обстоятелства за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател, редовно призовано, се явява процесуален представител – адвокат, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата - АНО, се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на НП.

И двете страни претендират разноски.

Районният съд, след като провери основателността на жалбата и изложените в нея съображения, съобразявайки разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

На 19.11.2025 година от служители на ЦУ при НАП била извършена проверка на търговски обект – павилион, находящ се в град **************“, стопанисван от дружеството - жалбоподател „****“ ЕООД, във връзка със спазването на данъчното и осигурително законодателство. При извършена контролна покупка от страна на служителите на 1 бр. кафе, 2 бр. минерална вода и 1 бр. солети на стойност 4,70 лева, платени в брой от свид.З. Щ. – проверяващ, преди легитимация и приети от свид.***** - продавач, били издадени фискални касови бонове с № № 0009632/19.11.2025 год. и 0009633/19.11.2025 1 год. от наличното в обекта фискално устройство, но не били предоставени на клиента.

В тази връзка, срещу дружеството - жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F862576 oт 05.12.2025 год., с който му било вменено неизпълнение в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 година на разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от същата, за това че не е предоставило едновременно с получаване на плащането от клиент издадената за консумацията му фискална касова бележка.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и квалифицирано така, както в акта.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на събраните по делото писмени доказателства, изцяло от показанията на актосъставителя - свид. Щ., както и отчасти от показанията на свид.*****.

При това положение жалбата е процесуално допустима, а по същество е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 25, ал. 6 от Наредба Н-18/2006 г. фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

По отношение субекта на нарушението, съдът намира следното:

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 год. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект. Във фактическия състав на административното нарушение е използвано препращане към чл. 3 от същата Наредба, като за субект на нарушението е посочено лице, което извършва продажби в търговски обект. Видно от представените по делото множество писмени доказателства – продажбите в търговския обект - павилион, находящ се в град **************“, се осъществяват именно от дружеството - жалбоподател „****“ ЕООД.

В допълнение административното нарушение е осъществено при изпълнение на дейността на дружеството, съгл. чл. 83, ал. 1 ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение е предявен и връчен на представляващия дружество управител.

Така следва да се приеме, че административно-наказателната отговорност е ангажирана правилно.

По отношение изпълнителното деяние на нарушението:

Изпълнителното деяние на визираното административно нарушение се изразява в непредставяне на издадена фискална касова бележка в момента на заплащането на предоставената от задълженото лице стока или услуга. В случая, от показанията на свид.Щ. се установи, че при заплащане на цената на контролната покупка, на проверяващите служители не е представена фискална касова бележка, но такава е била издадена преди легитимацията на проверяващите, респ. преди започване на проверката и този факт е виден от съпоставянето на времето на издаване на фискалните бележки / 10:49:25 и 10:50:10/ и началото на проверката – 10,50 часа. Установи се от показанията на свид.Щ., че проверката , предшествана от легитимация е започнала „минута – две“ след контролните покупки.

Установи се и причината, поради която са издадени две фискални касови бележки – пакетираната храна е била поръчана след напитките, затова защото свид.Щ. се е усъмнила дали за кафето и минералните води въобще е издадена фискална бележка. След като вляза вътре в павилиона тя забелязала бележките до фискалното устройство и по тази причина отразила в протокола не неиздаването им, а непредоставянето им на клиента. Свид.***** пък обясни, че първоначално свид.Щ. започнала да съставя протокол за неиздадени фискални бонове, и след като видяла същите започнала да пише друг протокол – очевидно процесния. Тук е мястото да се каже, че съдът не вярва на свид.***** – продавач, че е предоставила фискалните бонове заедно с поръчаните стоки, но те не били взети от свид.Щ..

Ако това беше така свид.Щ. не би пристъпила първоначално към обективиране в протокол на неиздаване на фискални бонове за извършена контролна покупка, в какъвто смисъл са 2 показанията на свид.*****. Последните опровергават сами твърденията й за това, че е представила на клиента фискалните бонове.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че формално е осъществено изпълнителното деяние на разглеждания състав на административно нарушение.

Нарушението е на просто извършване, следователно за осъществяването му не е необходимо настъпването на конкретни обществено опасни последици.

Доколкото административно-наказателната отговорност е ангажирана при условията н а чл. 83, ал. 1 ЗАНН, в който случай отговорността на юридическото лице се приема за обективна и безвиновна – не се явява необходимо изследването на въпроса за вината. По изложените мотиви съдът намира, че от страна на дружеството -жалбоподател действително, от формална страна е било извършено нарушение на чл. 25, ал. 6 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Неправилно обаче според съда, АНО е ангажирал обективната отговорност на търговеца, като го е санкционирал с обжалваното в настоящото производство НП, по причина че случаят, следва да се квалифицира като маловажен. Безспорно се установи, че във връзка с контролната покупка са били издадени 2 броя фискални бона и че същите са издадени преди легитимацията на инспекторите от НАП , т.е. не нарочно във връзка с извършваната проверка. Следователно към момента на издаване на боновете за контролната покупка, издателят още не е знаел че ще последва проверка. Ето защо съдът намира, че случаят се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В тази връзка следва да се съобрази факта, че фискалните бонове са издадени почти незабавно след плащането, което означава че държавният фиск не е бил поставен под никаква угроза. Освен това нарушението е за първи път. Към това следва да се добави и пренебрежително ниския размер на контролната покупка. При наличието на тези множество смекчаващи отговорността обстоятелства и нито едно отегчаващо, то административното нарушение, като неизпълнение на законово задължение по ЗДДС представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. При това положение наложената имуществена санкция в размер на 520 евро, макар и почти до минималния размер /511,29 евро/, се явява несъразмерно тежка, с оглед незначителността на вредните последици от нарушението.При тези изводи, налице са всички законови предпоставки съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, която гласи:

„Маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от ... юридическо лице към държавата ..., с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

По изложените съображения, и на основание чл.63 ал.2, т.2 и ал.4 от ЗАНН, съдът намира че след като отмени НП, следва да предупреди жалбоподателя, че при извършване на друго неизпълнение на задължение към държавата от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго неизпълнение ще му бъде наложена имуществена санкция.

При този изход на делото, право на разноски има жалбоподателя. Те се претендират за адвокатско възнаграждение в размер на 150 евро, койо е напълно съответен на фактическата и правна сложност на делото. Ето защо претендираните разноски от страна на жалбоподателя следва да се присъдят изцяло.

Все с оглед изхода на делото НАП следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Пазарджик разноските, заплатени на актосъставителя 3 за пътни разходи в размер на 6,68 евро.

По изложените съображения и на основание чл.63 ал.2, т.2 и ал.4 от ЗАНН РС – Пазарджик

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 879146-F862576 от 11.03.2026 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, с което на „****“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. *********************, представлявано от управителя ************, на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС и за нарушение на чл. 25, ал. 6 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ е наложена имуществена санкция в размер на 520 евро.

ПРЕДУПРЕЖДАВА „****“ ЕООД, ЕГН: *******, със седалище и адрес на управление: гр. *********************, представлявано от управителя ************, че при извършване на друго неизпълнение на задължение към държавата от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго неизпълнение ще му бъде наложена имуществена санкция.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, представлявана от изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на „****“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.

*********************, представлявано от управителя ************ направените разноски за един адвокат в размер на 150 /сто и петдесет/ евро.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, представлявана от изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Пазарджик разноски в размер на 6,68 евро / шест евро и 68 евроцента/.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________