Протокол № 273 от 01.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 273 гр. Пазарджик, 01.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20255200900081 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Ищецът С. С. Ч. не се явява редовно призован. За него се явява адв. Х. И.

За ответника „ЛИЗИНГОВО-БРОКЕРСКА КЪЩА-ИЗИРА“ ЕООД не се явява законен представител редовно призовани.

Не се явява ответника Г. К. Ш. редовно призована.

За ответниците се явява адв. Л. М. редовно упълномощен.

Адв. И.: – Да се даде ход на делото.

Адв. М.: – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и на основание чл. 142 ал. 1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът ДОКЛАДВА:

На 20.11.2025г. по делото е постъпила молба от ищеца, подадена чрез адв. И., с която са направени няколко процесуални искания, а именно:

За увеличение на иска по реда на чл. 214 ал. 1 от ГПК, като исковата претенция се увеличава с 45 572,69 лв. или общо главницата да е в размер на 74 354.81 лв. Увеличава се и претенцията за мораторна лихва със сумата 30541.12 лв., която е начислената сума върху непогасените месечни вноски за 1 главница за периода от 1.04.2022г. до 30.11.2024г. и е дължима за периода 21.11.2024г. до 20.11.2025г. Във връзка с това увеличение е формулиран и нов петитум на иска, като в молбата се съдържат изчисления на коригираният размера на мораторните лихви.

В същата молба е заявено, че се поддържат всички съображения изложени в допълнителната ИМ, като са доразвити, както й е взето становище по отношение на оспорванията направени от ответната страна във връзка с приложението на Законната защита на потребителите.

Възразява се, че с допълнителния отговор на ИМ е релевирано ново възражение от ответниците, което според ищеца, по реда на чл. 370 от ГПК е преклудирано към момента на подаване на допълнителния отговор, а именно във връзка с твърдението, че в договора за финансов лизинг не е налице клауза, която уговарят между страните, че при погиване на лизинговата вещ договора се прекратява и лизингополучателят се освобождава от задълженията си за заплащане на лизинговите вноски. В този смисъл се твърди, а именно, че е уговорено задължение на лизингополучателя при погиване на вещта да обезщети лизингодателя, като възстанови претърпените от него вреди. Развити са съображения в този смисъл. Направени са доказателствени искания, включително и да се приеме за безспорно, че процесния договор за финансов лизинг е валидно сключен между страните и породил съответното действие между тях. Поискано е назначаване на СИЕ с подробно формулирани въпроси.

С вх. № 12273 днес е постъпила молба от адв. М., в качеството му на процесуален пълномощник на ответниците, в която той е изразил становище във връзка с разпределението на доказателствената тежест в проекта за доклад връчен му с определението от 5.11.2025г.

Направено е искане по доказателствата.

Направено е и искане за спиране на настоящото дело по реда на чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК. Развити са подробни съображения в този смисъл, а именно, че в ОС-Пазарджик са образувани три дела Т.д. № 168/25г., Т.д. № 81/2025г. и гр.д.№ 283/25 г. всички с предмет правоотношенията на страните по договора за финансов лизинг във връзка с унищожаване на процесния автомобила в резултат на ПТП. Поради това, че са свързани помежду си и по силата на правилата за преюдициалност, следва настоящото дело да бъде спряно до 2 приключването им.

Поддържат се възражения за нищожност на процесното споразумение.

Адв. И.: - Поддържам ИМ, допълнителната ИМ, както и молбите от 20.11.2025г. в това число молбата за увеличение на исковата претенция, както и молбата становище и искането за допълване на доклада, като подчертавам, че искането за допълване не е свързано с това да бъде прието, че е налице действителен договор, а че има изобщо такъв сключен договор. На стр. 1 и 3 в допълнителен отговор ответниците признават, че има такъв договор. Те твърдят, че е нищожен, но поради противоречието му със Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, което няма относимост към това дали има такъв подписан документ или няма такъв каквото, ние твърдим.

По отношение на депозираната днес молба от насрещната страна и искането за спиране на настоящото дело. По отношение на искането по гр.д.

№ 283/2025 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, което е с правно основание непозволено увреждане както и съдът в определението си е посочил, че то е нетоносимо и няма преюдициалност между двете дела, доколкото двете дела са с различно правно основание и касаят два съвсем различни юридически факта и това дали евентуално някой ден ищецът би събрал от ответника по гр.д. № 283/2025г. сумите по деликта или евентуално от ответниците е илеревантно към настоящия спор, защото двете вземания са с коренно различни правни основания. Претенциите към И.К.В са за деликт и тя е на извън договорно основание. Още повече, както сме посочили в молбата си от 20.11.25 г., автомобилът, с който се катастрофира и е унищожен, е ползван от него неправомерно, защото в договора за финансов лизинг това лице не е споменато никъде, а ответницата не е имала правно основание да му предоставя автомобила за ползване независимо в какви отношения са били те и това е записано в договора за финансов лизинг.

По отношение на искането за спирането на настоящото дело във връзка с исковата претенция на С. Ч. срещу „Изира груп“ по т.д. № 168/2025 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик отново твърдим, че няма връзка между двете дела, като това дали е предоставен заем на ответниците по настоящото дело и предоставен ли е заем на „Изира груп“ са два съвсем различни юридически факта, които нямат обусловеност едно с друго, поради което искането за спиране на делото по чл. 229 ал. 1 т . 4 от ГПК е абсолютно 3 неоснователно и моля да бъде отхвърлено.

По отношение на искането за представяне на пълномощното същото е представено по гр.д. 283/2025г., тъй като както вече съм написала това възражение е идентично, както по това дело така и по другото. Уведомлението за сключена цесия е вписано в споразумението от 15.04.2021г., поради което още със самото споразумение, което е подписано лично от доверителят ми, ответниците са уведомени, че съществува такова прехвърляне на вземане. ЗЗД не придава форма на договора за прехвърляне на вземане, поради което независимо от това има ли писмен договор, какъвто в настоящият случай е налице, цената по цесията е платена, макар и цената да не е включена във форма на това споразумение и вземането е прехвълено, и то е потвърдено в случая от доверителя ми и ответниците със сключване на самото споразумение. Съгласно ТЗ когато се касае за един договор, по който страната, която го оспорва го е изпълнила не би следвало да се приеме възражението.

По отношение на възраженията за действителността на договора за финансов лизинг и направеното с молбата от днес доказателствено искане считам, че приложените доказателства са изцяло неотносими. В договора за финансов лизинг ясно е вписано коя е страната по финансовия лизинг и кой следва да е ползвал този автомобил, поради което как действително те са ползвали този автомобил е илеревантно настоящия спор. А представените удостоверения за раждания са неотносими към спора, тъй като, пак казвам, договора за финансов лизинг е сключен с търговец, това е двустранна търговска сделка по смисъла на чл. 1 от ТЗ. А Г. Ш. е едноличен собственик на лизингово брокерска къща „Изира“ ЕООД и е функционално свързана по смисъла на практиката на ЕС във връзка с директива № 9313, а също така и закона за защита на потребителите, който изрично посочва, че потребителска би била сделката ако средствата, които се предоставят, в случая дори МПС-то, могат да бъдат свързани с личните нужди на потребител т.е. на физическото лице, но страна по сделката трябва да е физическо лице, не фирма. Няма как, когато страна по делото е фирма,да се сочи, че ползвания ресурс е за лични цели. Още повече има разлика от около 4 години между сключване на договора за финансов лизинг и сключване на споразумението, което е било с цел разсрочване на вече съществуващи задължения, не първоначално ползване на финансов ресурс. В този смисъл всички данни и новите доказателства, които се представят с молбата днес на стр. 4 моля да не се 4 приемат и всички искания от Закона за потребителския кредит да не се вземат предвид. Практиката е непоколебима

По отношение на оспорванията по договор за прехвърляне на вземане съм изложила становище, което застъпих и в молбата от 20.11.2025 г.

По отношение на искане за СИЕ заявявам, че се цели събиране на доказателства, които ответниците, като застрахователен брокер и страна по договора, за която тя твърди, че евентуално е сключила Автокаско може да събере доказателства извън настоящия процес и да ги представи свободно.

Както е записано в самия договор за лизинг задължение на лизингополучателя е да сключи застраховка Автокаско т.е. страна по договора за Автокаско не е „Кредит асист“ ЕООД, а е лизингово брокерска къща „Изира“ ЕООД с трето ползващо се лице, евентуално ако има такава, за която ние твърдим, че няма и никога не е имало. Ето защо няма необходимост от назначаване на СИЕ с такава задача. В застрахователните дружества със сигурност се пазят данни за наличието на такива договори, а и това обстоятелство следва да се доказва с писмени доказателства. Лизингополучателя няма право да преотдава и предоставя правото на ползване на лизинговата вещ на трети лица освен с предварително подписано и одобрено на лизингодателя, като лизигопоучателя отговаря за действията им. Ние твърдим, че доколкото Г. Ш. е била управител и едн. собственик на „Изира“ ЕООД МПС-то е било предоставено за ползване на дружеството лизингополучател и съответно тя като негов управител и едноличен собственик е имала право да ползва МПС-то, но лизингодателя не е давал съгласие същото МПС да бъде отдавано по какъвто и да е начин на трети лица, което в случая се е осъществило. Лизинговата вещ не е предоставена за семейно ползване, за семеен автомобил. Лизинговата вещ е предоставена на фирма за фирмено ползване, за това договора е сключен с фирма. Имам предвид чл. 5 ал.6 и чл. 5 ал.10, от договора за финансов лизинг.

По искането за представяне на оригинал на споразумението ще се ползваме от него. Договора за цесия е приложен по друго дело заедно с пълномощното, което се оспорва. Ще помоля за срок за представяне на споразумението.

По отношение на искането за СГЕ, която да установи подписа на пълномощното, с което съм упълномощена да уведомявам по чл. 99 от ЗЗД пак подчертавам, че това искане е неоснователно. Дори да се счете, че 5 уведомлението от моя страна е невалидно. Дто в случая има подписано споразумение от ответниците и те не оспорват да са го подписали споразумението от 15.04.2021г. Те оспорват доверителят ми да го е разписал.

И в този смисъл това дали аз, като негово представител съм имала правото да изпращам уведомление или не, е изцяло илеревантно, тъй като ние имаме друго уведомяване, под което ответниците са се подписали. Ако се оспорва възможността ми да представлявам доверителя си в настоящото съдебно заседание може да доведем ищеца, за да потвърди пълномощията доколкото изследването на това пълномощно и назначаване на СГЕ в настоящия процес за подписите на доверителя ми, който очевидно с плащане на такси и подписване на други договори е потвърдил възможността да го представлявам по делото, доколкото самите документи се намират по друго дело и са предмет на това дело и е с цел забавяне на процеса.

По отношение на искането за представяне на договор за заем от 15.08.2018г. 0 на първо място следва да подчертая, както договора за цесия, така и договора за заем е неформален договор и реален договор, т.е. дали има писмено съглашение или не, няма значение за това дали съществува договор за заем или не. На следващо място в отговора на ИМ, когато е крайният срок за оспорване на дадени документи по делото, оспорване съществуването на едно правоотношение в този смисъл няма. Никъде в отговора на ИМ ответниците не заявяват, че няма такъв договор за заем, че не са разписвали такъ договор за заем и не са получавали такава сума по договора за заем, поради което всички оспорвания и искания, които те са направили с индиция, че евентуално могат да оспорят процесното правоотношение е следвало да бъдат заявени изрично с отговора на ИМ, а не в последващи молби, в това число допълнителен отговор и всякакви молби по делото.