Решение № 21580 от 26.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21580 гр. София, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110141086 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Б. В. И., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 20.05.2025 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 26910/2025 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. София, ж.к. „Р. за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, който е придобил по наследство, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

Ответникът, чрез упълномощения процесуален представител адв. И. Н., оспорва предявените искове и по-конкретно основанията на същите. Оспорва да е потребител на услугите на ищеца, респ. купувач по договор за продажба на ТЕ. Счита, че не са представени доказателства да е собственик или ползвател на имота. Не били представени доказателства да е приел наследството на свой наследодател, както се поддържало от страна на ищеца (че имотът е придобит по наследство). Ищецът следвало да докаже приемането на наследството, а съдът не можел да разпорежда това 1 служебно, поради което искът следвало да се отхвърли. Позовава се на отмяна на Методиката към Наредбата за топлоснабдяването, на нарушения на ЗЕ и ЗЗП.

Доколкото ищецът твърдял уредите да са били реално отчетени, а ответникът - енергия да е начислена при условията на неосигурен достъп, съдът не следвало да уважава иска на непредявено основание. Оспорва да е изпадал в забава и да дължи лихви. Оспорва легитимацията на ищеца да претендира суми за дялово разпределение. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

С възражението по чл. 414 ГПК е заявено възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не оспорва исковете.

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, вкл. изрично или конклудентно приемане от страна на ответника на наследството, оставено от починалия му наследодател, в което се включва и правото на собственост върху процесния имот, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

С оглед възражението на ответника за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обусловили спиране и/или прекъсване течението на погасителната давност за вземанията.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им, вкл. че се е отказал от наследството на своята майка Вихра Б.ова Щрапульова или че е учредил вещно правно на ползване върху имота.

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за 2 заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства са приети документи, които анализирани в съвкупност водят до извода, че ответникът е притежавал правото на собственост върху имота през процесния период, като е придобил същото по наследяване от своята майка Вихра Щрапульова.

Че последната е била собственик на недвижимия имот до смъртта си през 2020 г. по делото се установява от приетите нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ от 1985 г. и удостоверение за наследници на Станка Б.ова Щрапульова. От друга страна по делото е установено, че ответникът е единствен наследник на своята майка Вихра Щрапульова и доколкото за периода от нейната смърт до момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция ответникът не е установил да се е отказал от наследството на наследодателя си, то и следва да се приеме, че е придобил правото на собственост върху имота. В допълнение на последното и по искане на ищеца е извършена справка в особената книга, водена от СРС по ЗН и не е установено в същата да са вписани отказ или приемане на наследството. Съдебните книжа в заповедното производство са връчени на ответника лично на адреса на процесния имот, с оглед което и от доказателствата по делото не може да се обоснове основателност на възражението на ответника, че не следва да отговаря за потребената в имота топлинна енергия. Следователно и в периода 01.05.2022 г. – 30.04.2022 г. купувач по договора за продажба на топлинна енергия за процесния недвижим имот е бил ответникът. Ищецът пълно и главно е доказал материалната си легитимация на кредитор по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди за адреса на процесния недвижим имот и нему ответникът дължи цената на потребената през исковия период в имота топлинна енергия.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба бщите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък е предвидено особено рекламационно производство - в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

3

В конкретния случай ответникът не твърди, а и не установява по отношение на него да се прилагат специални условия, договорени между страните, използвайки установения в закона механизъм.

С решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК е възприето становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано. С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена.

Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици, е "решава мнозинството".