Решение № 450 от 24.10.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. П., 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно гражданско дело № 20244400500765 по описа за 2024 година Производството е по чл.435 от ГПК.

Производството е образувано по постъпила въззивна жалба от Л. Т. Г., ЕГН: ********** – длъжник по ИД №***, образувано по молба на „***“ ЕИК:***, въз основа на изпълнителен лист от 01.10.2019г. от РС-***.

В жалбата се твърди, че жалбоподателят не е съгласен с действията на ЧСИ – П.А.П., рег.№***, с район на действие ОС-П. по ИД №***, като се излагат твърдения, че същите попадат в разпоредбите на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и чл.171, ал.1 от ДОПК.

С Определение от 10.09.2024г., постановено по в.гр.д.№636/2024г. по описа на ОС-П. производството по делото е било прекратено, а делото – върнато на ЧСИ за администриране, поради непосочване кое действие или акт на съдебния изпълнител се обжалва с въззивната жалба.

С уточняваща молба от 03.10.2024г. длъжникът по изпълнителното дело е посочил, че обжалва налагането на запор на две партиди на личната му сметка в ОЗ-П.. Излагат се твърдения, че съдебният изпълнител е нарушил законовия срок от две години по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и чл.171, ал.1 от ДОПК. Прави искане съдът да отмени налагането на запора и да възстанови средствата, които са били обект на принудително изпълнение по наложения запор, възлизащи на 60% от дължимото му възнаграждение.

Взискателят по изп.дело №*** „***“ ЕИК:*** в срока по чл.436, ал.3 ГПК е депозирал писмено възражение. Счита, че така депозираната жалба е недопустима, тъй като не попада в кръга актове, подлежащи на обжалване съгласно чл.435 ГПК, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.

В условията на алтернативност излага твърдения за неоснователност на същата. Счита, че срокът, визиран в разпоредбата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК не е изтекъл.

1

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, по делото е приложено писмено становище на ЧСИ П.А.П. с район на действие ОС-П., в които е посочено, че така депозираната жалба се явява недопустима и неоснователна. Излагат се твърдения, че изпълнително дело №*** е образувано въз основа на постъпила от взискателя молба на дата 16.01.2024г., като поканата за доброволно изпълнение е получена от страна на длъжника на дата 15.05.2024г., поради което счита, че не са настъпили предпоставките по чл. 433, ал.1, т.1 от ГПК.

П.ски Окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба и като се запозна с материалите по делото прие следното:

Въз основа на изп. лист №392/01.10.2019г., издаден по НОХД №233/2019г. по описа на РС-***, на дата 16.01.2024г. е образувано изп. дело №№*** по молба на взискателя „***“ срещу Л. Т. Г. за сумата от 140лв.

На дата 06.02.2024г. по изпълнителното дело е постъпила информация от Министерство на правосъдието, че длъжникът по изпълнителното дело се намира в Затвора в гр. П., като е упоменато, че същият полага труд.

На дата 14.05.2024г. длъжникът Л. Г. е получил покана за доброволно изпълнение по горепосоченото изпълнително дело.

Със съобщение от 09.05.2024г. до Затвора в гр. П. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника върху сумите по персоналната партида по карта за разплащане, върху възнаграждението за труд, както и на всички суми, постъпващи за него по набирателната сметка на Затвора в гр. П. за сумата от 1 718,07лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От текста на така депозираната жалба се извежда правното основание, на което жалбоподателят основава оспорванията си, а именно – насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, попадащо под обхвата на чл.435, ал.2, т.2 от ГПК. В този смисъл съдът дължи проверка относно законосъобразното налагане на запор върху две партиди на личната му сметка в ОЗ-П..

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 и 2 от ЗИНЗС за всяка работа извън доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда и хигиената лишените от свобода получават определена част, но не по-малко от 30 на сто от възнаграждението за изработеното, като частта от възнаграждението по ал.

1 се определя със заповед на министъра на правосъдието. Съгласно ал.3 на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение.

Със Заповед № Л-04-1373/23.08.2017 г. на министъра на правосъдието, издадена на основание чл. 78, ал. 2 от ЗИНЗС, са уредени възнагражденията, които лишените от свобода получават за своята работа, с изключение на доброволния незаплатен труд и работата, която се извършва по поддържане на 2 реда и хигиената. Съгласно т.1 от Заповедта работещите по трудови норми в производствените звена и земеделските стопанства на местата за лишаване от свобода и в работни обекти на други организации получават възнаграждение в размер на 40% от изработеното, а работещите по щата на комунално-битовата дейност на местата за лишаване от свобода получават възнаграждение за положения труд в размер на 40% от минималната работна заплата за страната.

С Постановление № 193 от 12 октомври 2023 г. на Министерски съвет се определя размер на минималната месечна работна заплата за страната в сила от 1 януари 2024 г. в размер на 933 лв. В този смисъл към датата на налагане на запора от съдебния изпълнител минималната работна заплата за страната е била 933лв. Съгласно горепосочената Заповед на министъра на правосъдието възнаграждението, което се следва на Л. Г., възлиза на 373,20лв. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ЗИНЗС съдебният изпълнител може да наложи принудително изпълнение върху 2/3 от така определеното възнаграждение или 67%. В депозираната уточняваща молба длъжникът излага твърдения, че съдебният изпълнител е запорирал именно 60% от полагащото му се възнаграждение, колкото е и законосъобразният размер съгласно горепосочените разпоредби.

Във връзка с гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че извършеното принудително изпълнение от страна на съдебния изпълнител по изпълнителното производство е законосъобразно, а подадената въззивна жалба – неоснователна. Поради това същата следва да се остави без уважение.

Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.437, ал.4, изр.2 от ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна жалба, депозирана от Л. Т. Г., ЕГН: ********** в качеството му на длъжник по изп.дело №*** срещу насочване на изпълнението от страна на ЧСИ П.П., рег.№***, с район на действие ОС-П., срещу имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3