Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 465 от 25.09.2024, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно частно гражданско дело 395/2024
Вид
Определение № 465
Подписан
25.09.2024
В сила
25.09.2024
Състав
Петър Христов Маргаритов, Тоничка Димитрова Кисьова, Зоя Стоилова Шопова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.26 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 ал.1 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 465 гр. Смолян, 25.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно гражданско дело № 20245400500395 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248,ал.3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 2657/20.08.2024г. от "С. К." ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ****, р-н М., бул. Ц. № *, ет. *, чрез пълномощника му адв. Х. М. срещу Определение № 368/12.08.2024г., постановено по гр.д.№ 4/2024г. по описа на Pайонен съд - гр. Мадан. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Излагат се доводи, че присъденото по реда на чл.38,ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение от 400 лева е в размер над осем пъти по-голям от цената на предявения иск от 48 лева, което води до неоснователно разместване на блага и по същество представлява злоупотреба с право по аргумент от чл. 3 от ГПК. В съдебната практика са посочени критериите, по които следва да се определи адвокатското възнаграждение и това са обемът и сложността на извършената работа, величината на защитавания интерес, както и действителната фактическата и правна сложност на делото. Настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност, защитаваният интерес е малък и присъденото адвокатско възнаграждение е в неоправдано висок размер.В съдебната практика се поставя и въпросът за правния интерес да се завеждат искове в малък размер, тъй като ползата за ищеца е пренебрежимо малка, а разноските многократно надвишават задължението, което представлява злоупотреба с право, имащо за цел единствено обогатяване на ищеца и на упълномощен от него представител, което е в нарушение на принципа за добросъвестност и на добрите нрави по чл.З ГПК. Моли на основание чл. 248, ал. 1 ГПК да бъде изменено Решение № 134 от 27.06.2024 г. по гр. д. № 4/2024 г. като бъде намален размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение при условията на оказана безплатна правна помощ поради материална затрудненост на Б. К. К..

В срок е постъпил отговор на частната жалба от Б. К. К.,чрез пълномощника му адв.М. О., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото възлиза на 400,00 лева, като съдът е присъдил именно този размер, който не е прекомерен, а е адекватен на положения от 1 адвоката труд и съответства на правната и фактическа сложност на делото. Адвокатът е проучил делото, изготвил е искова молба, явил се е в съдебно заседание, ангажирал е доказателствени искания, включително съдебно-счетоводна експертиза, депозирал е писмени бележки. Не е вярно и твърдението, че сравнимо с материалния интерес на осъдителния иск от 48,00 лева, възнаграждението го надвишавало над 8 пъти и водело до неоснователно разместване на блага.

Както приема съдебната практика осъдителният иск по чл.55 ал.1 ЗЗД поглъща този по чл.26 ал.1 ЗЗД във вр. чл.22 ал.1 ЗПК и не е необходимо самостоятелното му предявяване с отделен петитум.

В резултат на уважения осъдителен иск за сумата от 48,00 лева обаче ищецът получава и защитата, която би получил при предявяване на самостоятелен иск по чл.26 ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 22 ЗПК липса на основание за заплащане на суми за лихви и други разходи по договора за кредит, надвишаващи чистата стойност на кредита. Затова правният интерес на ищеца от предявяване на иск на стойност 48,00 лева включва и недължимост на непогасената част от кредита, която в настоящия казус възлиза на сумата от 6 991,00 лева. Съгласно неоспореното и прието като доказателство по делото заключение на вещото лице по ССЕ при отпусната главница в размер на 2 900,00 лева общо дължимата сума от ищеца е в размер на 9 939,00 лева. Ето защо именно с тази сума е съизмерим положеният от адвоката труд, а не с размера на осъдителния иск от 48,00 лева, поради което определеното адвокатско възнаграждение от 400,00 лева не се явява прекомерно с оглед материалния интерес. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение следва да се вземат предвид конкретните критерии - високата образователна квалификация на лицата, придобили юридическа правоспособност и вписани в съответната адвокатска колегия, както и поетата отговорност на адвоката, със сключването на договора за предоставяне на правна помощ, като включително и в хипотезата на чл.38, ал.2 от ЗАдв.,адвокатът дължи висока степен на грижа при осъществяване на защитата, с която е натоварен и следва да изпълни произтичащите от договора свои задължения, като отговаря и имуществено за неточно изпълнение на тези свои задължения спрямо страната, на която предоставя правна помощ.Законът е предвидил и дисциплинарна отговорност на адвоката за допуснати нарушения в неговата работа. В практиката на ВКС по приложението на решението по дело 438/22 на СЕС се приема, че размерите на адвокатските възнаграждения по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да служат за ориентир при определяне от съда служебно на размер на адвокатско възнаграждение, като бъде съобразен и пазара, при който адвокатите уговарят възнагражденията си за дела с подобна фактическа и правна сложност, като се отчитат и специфичните особености по конкретното дело. Моли да бъде потвърдено обжалваното определение като правилно.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е частично основателна по следните съображения:

С Решение № 134/27.06.2024г.,постановено по гр.д.№ 4/2024г. по описа на Районен съд – Мадан е осъдено „С. К.“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.

****, р-н М., бул. Ц. № *, ет. *, представлявано от управителя Н. П. П. да заплати на Б. К. К. с ЕГН **********, с адрес: с.В., общ.Р., обл.С. сумата от 48 лева, представляваща недължимо платени суми за лихви, такси и други възнаграждения по Договор за кредит № ******* от 22.11.2022г., 2 ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска-08.01.2024г. до окончателното й изплащане. Осъдено е „С. К.“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ****, р-н М., бул. Ц. № *, ет. *, представлявано от управителя Н. П. П. да заплати на Б. К. К. с ЕГН **********, с адрес: с.В., общ.Р., обл.С. сумата от 350 лева направени по делото разноски. Осъдено е „С. К.“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.

С., п.к. ****, р-н М., бул. Ц. № *, ет.*, представлявано от управителя Н. П. П. да заплати на адв.М.

М. О. от АК-Смолян със служебен адрес : гр.Р., бул.“Б.“ № *,Булстат ******** на основание чл.38,ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

С обжалваното определение № 368/12.08.2024г., постановено по гр.д.№ 4/2024г. по описа на Районен съд-Мадан е оставена без уважение подадената по реда на чл.248 от ГПК от „С. К.“ ООД молба за изменение на Решение № 134/27.06.2024г.,постановено по гр.д.№ 4/2024г. по описа на Районен съд –Мадан, в частта му за разноските, като бъде намален размерът на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.

С оглед даденото разрешение в решението на СЕС по дело 438/22 и практиката на ВКС по приложението му при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, включително и при приложение на разпоредбата на чл. 38,ал2 от ЗА, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, а същите могат да служат за ориентир при определяне от съда служебно на размера на адвокатското възнаграждение, като бъде съобразен и пазара, при който адвокатите уговарят възнагражденията си за дела с подобна фактическа и правна сложност, като се отчитат и специфичните особености по конкретното дело.

В случая молителят „С. К.“ ООД е направил възражение за прекомерност на присъденото от районния съд на пълномощника на насрещната страна адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗА. При определяне на адвокатското възнаграждение следва да бъде съобразена от една страна правната и фактическа сложност на делото, която в случая не е висока,като по конкретния правен спор има обилна непротиворечива съдебна практика,материалния интерес, който в случая е 48 лева, а от друга страна следва да се съобрази обемът на извършените от адвоката действия - проучване на казуса и изготвяне на искова молба с искане за събиране на доказателства, явяване в две съдебни заседания, обстоятелството, че същият пълномощник е завел множество подобни дела и с оглед на тези критерии да определи справедливо и съответно адвокатско възнаграждение, което при конкретния изход на делото насрещната страна да понесе като отговорност за разноски. Следва да се отбележи, че при цена на иска от 48 лева претенцията за разноски ,макар и в минимален размер по Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 400 лева представлява злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК, с която злоупотреба се нарушават установените граници за упражняване на субективни права и основните принципи на гражданския процес. В случая при задължение от 48 лева „С. К.“ ООД е осъден от първоинстанционния съд да понесе разноски в размер на 750 лева (50 лева ДТ, 300 лева за СИЕ и 400 лева за адвокатско възнаграждение).Такива основателни твърдения се поддържат и в частната жалба. Съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба, поради което присъденото на адв.О. адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено от 400 на 150 лева.

С оглед изложеното ще следва да бъде отменено обжалваното определение и вместо него ще следва да бъде изменено Решение № 134 от 27.06.2024 г., постановено по гр. д. № 4/2024 г. по описа на Районен съд-Мадан, като бъде намален размера на присъденото адвокатско

3 възнаграждение на адв.М. М. О. по реда на чл.38,ал.2 от ЗА за оказана безплатна правна помощ поради материална затрудненост на Б. К. К. от 400 на 150 лева.

Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 368/12.08.2024г., постановено по гр.д.№ 4/2024г. по описа на Pайонен съд - гр. Мадан и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 134 от 27.06.2024 г., постановено по гр. д. № 4/2024 г. по описа на Районен съд-Мадан, В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗНОСКИТЕ, като намалява размера на присъденото адвокатско възнаграждение на адв.М. М. О. по реда на чл.38,ал.2 от ЗА за оказана безплатна правна помощ поради материална затрудненост на Б. К. К. от 400 на 150 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4