Решение № 11 от 12.01.2024, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Панагюрище, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана С. Стателова при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от Диана С. Стателова Гражданско дело № 20235230100338 по описа за 2023 година

Предявени са в обективно съединение искове по смисъла на чл.128 и чл.242 от Кодекса на труда, във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата си молба С. М. Р., от гр.Панагюрище, със съдебен адрес: град Панагюрище, ул.

***- чрез адвокат П. М. от Софийска адвокатска колегия, срещу „М и ПАН” ЕООД, със седалище и адрес на управление: град Панагюрище, ул. ***, представлявано от управителя И.И.З.., сочи, че е работила в дружеството-ответник по трудово правоотношение през периода от 10.03.2022г. до прекратяване на трудовия договор със Заповед №16/01.11.2022г., на длъжност „***“. Ищцата твърди, че в заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение изрично е посочено, че следва да й се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 7 дни. Р. твърди, че не са изплатени и последните две трудови възнаграждения.

Позовава се на разпоредбата на чл. 128, т.2 от КТ, който задължава работодателите в установените срокове да заплащат на работниците и служителите уговореното трудово възнаграждение за извършената от тях работа. Уточнява, че не са й изплатени трудовите възнаграждения за месеците август и септември 2022г., като нетната сума, дължима от ответното дружество възлиза на 1008,78лв., тъй като, според трудовия договор, на ищцата е дължимо брутно трудово възнаграждение в размер на 650,00лв.

В исковата молба се уточнява, че през месеците преди процесния период, ищцата Р. е получавала месечно възнаграждение в размер на 600,00лв., като не й е станало ясно, дали е било заплащано допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит по специалността (клас), извънреден труд или е изплащан бонус към трудовото възнаграждение.

С. М. Р. моли съда да постанови решение, с което да бъдат осъдени ответниците „М и ПАН” ЕООД да й заплатят претендираните трудови възнаграждения в общ размер на 1200,00лв. за месеците август и септември 2022г., като при условията на евентуалност, моли ответното дружество да й заплатят нетния размер на трудовото възнаграждение за двата месеца, възлизащ на 1 сумата от 1008,78лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба- 17.05.2023г., до окончателно изплащане на вземанията.

Претендира заплащането на обезщетение за забавено плащане върху брутното трудово възнаграждение, считано от 26-то число на месеца, следващ месеца, в който е положен трудът.

Моли да бъдат осъдени ответниците да заплатят на Р. мораторната лихва в размер на 45,63лв., дължима за периода от 26.09.2022г. до датата на предявяване на исковата молба-17.05.2023г., върху сумата от 650,00лв.- трудовото възнаграждение за месец август 2022г.

Ищцата С. Р. моли да бъдат осъдени ответниците да й заплатят и мораторна лихва за забава в размер на 39,78лв., дължима за периода от 26.10.2022г. до датата на предявяване на исковата молба- 17.05.2023г., върху трудовото й възнаграждение в размер на 650,00лв., дължимо за положения труд през месец септември 2022г.

Моли съда, да бъде осъдено ответното дружество да й заплати обезщетение за седем дни неползван платен годишен отпуск през 2022г. в размер на 227,50лв.

Моли, на основание чл. 242, ал.1 от ГПК, да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.

Моли да бъде допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, при която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото, да отговори на следните въпроси: Какъв е точният размер на неизплатеното трудово възнаграждение през периода на престирания труд от ищцата Р., включващ месеците август и септември 2022г.; Какъв е размерът на дължимото обезщетение за забава, считано от 26-то число на месеца, следващ месеца, в който е положен трудът, до датата на предявяване на исковата молба- 17.05.2023г.; Да изчисли какъв е размерът на обезщетението за седем дни неизползван платен годишен отпуск през 2022г.

Моли да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на довеждане, който ще установява, че работодателят е бил неизправна страна по трудовия договор и често е забавял изплащанията на трудовите възнаграждения.

Претендира сторените съдебно- деловодни разноски.

Представя следните писмени доказателства в копие: Трудова книжка серия Р №****** – страници 1-5, 18-19; Трудов договор № 5/10.03.2022г. за неопределен срок; Уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ; Заповед № 16/01.11.2022г. на „М и ПАН” ЕООД; Уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ. В законоустановения срок дружеството – ответник „М и ПАН” ЕООД не представят писмен отговор на предявената искова молба и не вземат становище по предявения иск.

В открито съдебно заседание, редовно призована, ищцата С. М. Р. не се явява. Вместо нея се явява процесуалният й представител – адвокат П. М. от Софийска АК.

Ответното дружество, редовно призовани, не се явява законният представител. Не изпращат процесуален представител.

По делото е разпитан свидетелят Д. И. Р..

С протоколно определение от 29.08.2023г. е допуснато увеличение на претендирания размер на исковете, като същите следва да се считат предявени за сумата от 1178,26лв.- общ размер на претендираните трудови възнаграждения, сумата от 78,03лв.- мораторната лихва върху неизплатените трудови възнаграждения и сумата от 253,05лв.- обезщетение за неползван платен 2 годишен отпуск в размер на 7 работни дни.

Видно от приложения по делото Препис от Трудова книжка, серия Р№******, издадена на 01.01.2008г. на ищцата С. М. Р. с трудовото й правоотношение с ответното дружество е продължило през периода 10.03.2022г. до 01.11.2022г., или 7 месеца и 22 дни.

От приложения по делото Трудов договор №5/10.03.2022г. се установява, че ищцата е заемала длъжността „***“ в ответното дружество, като са уговорени всички нужни, съгласно КТ условия- осемчасов работен ден, платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни и месечно трудово възнаграждение в размер на 650,00лв., дължимо до 25-то число на месеца, за който се отнася.

По делото е представено Уведомление по смисъла на чл. 62, ал.5 от КТ, от което се установява, че договорът, който ищцата е сключила с ответниците на 10.03.2022г. е надлежно регистриран в НАП- офис Пазарджик.

Видно от приложената по делото Заповед №16/01.11.2022г., трудовото правоотношение на С. Р. е прекратено на основание чл. 325, ал.1 от КТ- по взаимно съгласие между страните.

Посочено е, че следва да й бъде заплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 7 дни, на основание чл. 244, ал.1 от КТ.

Установява се, че прекратяването на трудовото правоотношение е надлежно декларирано по реда на чл. 62, ал.5 от КТ в НАП на 01.11.2022г.

Съгласно приетото и несопорено от страните заключение по съдебно- счетоводната експертиза, неизплатените трудови възнаграждения на ищцата Р. за месеците август и септември 2022г. възлизат на сума в общ размер на 1178,26лв., като нетното трудово възнаграждение за месец август 2022г. е в размер на 589,13лв. и за месец септември 2022г. е за същата сума.

Според заключението на вещото лице, общият размер на претендираната мораторна лихва, изчислена от 26-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен труда от Р., е за сумата от 78,03лв. Експертът пояснява, че мораторната лихва за трудовото възнаграждение за месец август, изчислена от 26.09.2022г. до датата на предявяване на исковата молба- 17.05.2023г. възлиза на сумата от 41,47лв., а мораторната лихва върху трудовото възнаграждение за месец септември, считано от 26.10.2022г. до датата на предявяване на исковата молба- 17.05.2023г. възлиза на сумата от 36,56лв.

Вещото лице сочи в заключението си, че дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск от страна на Р. през 2022г. възлиза на сумата от 253,05лв.

От показанията на свидетеля Д. И. Р., които съдът цени отчасти, тъй като същият е съпруг на ищцата Р., се установява, че поводът Р. да прекрати трудовото си правоотношение с ответното дружество е неизплащането на трудово възнаграждение за период от два месеца. Свидетелят сочи, че той получава пенсия и със заплатата на ищцата се получава общият семеен бюджет. Твърди, че нетното трудово възнаграждение на ищцата С. Р. възлиза на 530,00лв., което винаги е изплащано на ищцата „на ръка“, никога не са осъществявани преводи по банков път.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че на 10.03.2022г. между дружеството- ответник и ищцата С. Р. е сключен трудов договор, съгласно който ищцата е изпълнявала длъжността „***“ в ответното дружество „М и ПАН” ЕООД.

Установи се, че този трудов договор е прекратен по взаимно съгласие между страните със 3

Заповед №16/01.11.2022г., като със същата заповед, на ищцата е начислено обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 7 дни, на основание чл. 244, ал.1 от КТ.

По делото не се събраха никакви доказателства за изплатени дължими трудови възнаграждения от страна на ответното дружество. Обратно, установи се, че дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск не е изплатено на С. Р., въпреки посоченото в Заповед №16/01.11.2022г.

От заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установи по безспорен и категоричен начин, че пълният размер на дължимите трудови възнаграждения за периода месец август, месец септември 2022г., които ищцата следва да получи възлизат на сумата от 1178,26лв., като нетното трудово възнаграждение за месец август 2022г. е в размер на 589,13лв. и за месец септември 2022г. се дължи същата сума.

По делото се констатира, че дължимата мораторната лихва за трудовото възнаграждение за месец август, изчислена от 26.09.2022г. до датата на предявяване на исковата молба- 17.05.2023г. възлиза на сумата от 41,47лв., а мораторната лихва върху трудовото възнаграждение за месец септември, считано от 26.10.2022г. до датата на предявяване на исковата молба- 17.05.2023г. възлиза на сумата от 36,56лв. Общият размер на дължимата мораторната лихва възлиза на сумата от 78,03лв.

Съгласно заключението по съдебно- счетоводната експертиза, размерът на обезщетението за неползван от С. Р. 7- дневен платен годишен отпуск възлиза на сумата от 253,05лв.

Съдът счита, че предявеният по смисъла на чл.128, във вр. с чл.242 от КТ иск от С. М. Р. срещу „М и ПАН” ЕООД е основателен и следва да бъде уважен в пълния му размер, като следва ответниците да заплатят на ищцата сумата от 1178,26лв., представляваща сбор от нетното трудово възнаграждение за месец август 2022г. и месец септември 2022г., ведно със сумата от 78,03лв., представляваща мораторната лихва върху всяко едно от вземанията, считано от 26-та датата на месеца, следващ месеца на полагане на труда до датата на предявяване на исковата молба17.05.2023г. и ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба- 17.05.2023г., до окончателно изплащане на вземанията.

Следва да бъдат осъдени дружеството – ответник да заплатят на С. Р. сумата от 253,05лв., представляваща обезщетение по реда на чл. 224 от КТ за неизползван от С. Р. платен годишен отпуск в размер на 7 работни дни.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъдено дружеството- ответник да заплати на ищцата С. Р. сторените съдебно- деловодни разноски в размер на 450,00лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Следва да бъде осъдено дружеството–ответник да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт и по сметка на Панагюрския районен съд сумата от 260,38лв., която сума представлява сбор от държавна такса в размер на 60,38лв. и сумата от 200,00лв. – възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.

Така мотивиран, на основание чл.128 и чл.242 от Кодекса на труда, Панагюрския районен съд

РЕШИ:

4

ОСЪЖДА „М и ПАН” ЕООД, със седалище и адрес на управление: град Панагюрище, ул.

***, представлявано от управителя И.И.З.., ДА ЗАПЛАТЯТ на С. М. Р., с ЕГН- **********, от гр.Панагюрище, със съдебен адрес: град Панагюрище, ул. ***- чрез адвокат П. М. от Софийска адвокатска колегия, сумата от 1178,26лв.(хиляда сто седемдесет и осем лева и двадесет и шест стотинки), представляваща сбор от нетното трудово възнаграждение за месец август 2022г. и месец септември 2022г., ведно със сумата от 78,03лв.(седемдесет и осем лева и три стотинки), представляваща мораторната лихва върху всяко едно от вземанията, считано от 26-та датата на месеца, следващ месеца на полагане на труда, до датата на предявяване на исковата молба17.05.2023г. и ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба- 17.05.2023г., до окончателно изплащане на вземанията.