Решение № 86 от 23.04.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Сливен, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Пламен Д. Стефанов при участието на секретаря Елена Г. Х.а в присъствието на прокурора М. Р. Р. като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252200600071 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е по реда на Глава XXI от НПК и е образувано по повод постъпила въззивна жалба от служебния защитник на подс. М. Х. М. против присъда № 180 от 09.12.2024г., постановена по НОХД № 1340/2024г. по описа на РС – Сливен.

С присъдата подс. М. е признат за виновен в това, че на 05.08.2024г. в гр.

Сливен отнел чужди движими вещи, а именно 1 брой мобилен телефон „Samsung S8“ на стойност 86 лева, ведно с кожен калъф тип „тефтер“ на стойност 4 лв. и 1 брой текстилно портмоне на стойност 1,60 лева, ведно с паричната сума от 40 лева, всичко на обща стойност 131,60 лева от владението и собственост на М. М. П. от гр. Сливен с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, за което и на осн. чл. 198 ал.1, вр.чл. 54 ал.1, вр. чл. 58а ал.1 от НК му е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от две години при първоначален общ режим. Със същата присъда, на осн.чл.25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК на подс. М. е определено едно общо наказание по влезли в сила присъди по НОХД № 720/2024г., НОХД № 1226/2024г. и двете на СлРС и наказанието за процесното престъпление, а именно най-тежкото от трите - Лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи при първоначален общ режим. От определеното общо наказание е приспаднато времето, през което подс. М. е бил задържан или е изтърпявал наказание Лишаване от свобода по която и да е от присъдите, 1 включени в съвкупността. Подс. М. е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР Сливен сумата от 97,97 лв., представляваща направени разноски по делото.

Във въззивната жалба се твърди, че постановената присъда на първоинстанционния съд е неправилна. Изложени са съображения за явна несправедливост на наложеното наказание. Искането е въззивният съд да измени обжалваната присъда като намали наложеното на подсъдимия наказание при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на ОП – Сливен изразява становище за неоснователност на жалбата и счита, че присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Служебният защитник на подс. М. поддържа изцяло депозираната въззивна жалба и моли съда за уважаването й. Счита, че при постановяване на присъдата първоинстанционният съд не обсъдил всички правнозначими обстоятелства с оглед индивидуализацията на наказанието, а именно: към момента на извършване на деянието подсъдимият бил неосъждан, освен това върнал откраднатата вещ. Наложеното наказание било изключително завишено и не отговаряло на извършеното деяние. Пледира въззивният съд да постанови съдебен акт, с който да измени първоинстанционната присъда, налагайки на подс. М. наказание лишаване от свобода в минимален размер.

Упражнявайки правото си на лична защита и правото си на последна дума, подс. М. изказва съжаление за извършеното и моли за минимално наказание.

Страните не са направили искания за събиране на доказателства пред въззивния съд.

Съдът, след като се запозна с доводите във въззивната жалба, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание пред въззивната инстанция, като съобрази материалите по делото и като извърши цялостна проверка на присъдата по реда на чл. 313 и сл. от НК намира СЛЕДНОТО:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от надлежно легитимирана страна, депозирана е в преклузивния срок по чл.319 ал.1 от НПК, съдържа реквизитите по чл.320 ал.1 от НПК, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на Глава XXI от НПК, и е адресирана до надлежния съд.

Производството пред РС - Сливен е образувано по внесен от РП – Сливен обвинителен акт против подс. М. Х. М. с обвинение за престъпление по чл. 198 ал. 1от НК.

Производството пред първата инстанция е проведено по реда на диференцираната процедура на гл. XXVII от НПК - съкратено съдебно следствие. Подсъдимият се е признал за виновен и е признал всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Не е оспорена фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация на деянието. С оглед правилата на гл. XXVII от НПК и направените от подс. М.

2 самопризнания, и след констатация, че самопризнанията му се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, първоинстанционният съд е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е разгледал делото по същество.

От приобщените по делото доказателства се установява следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Подс. М. Х. М. е на 19 години, български гражданин, с постоянен адрес:

*** без адресна регистрация. Има начално образование. Безработен е. Не е женен. Не осъждан към момента на извършване на деянието, но към момента на постановяване на обжалваната присъда има две влезли в сила присъди:

-влязла в сила на 01.10.2024г . присъда по НОХД № 720/2024г. на СлРС за извършено в периода 08.06.- 20.06.2023г. престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 и т. 5, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 ал.

1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години;

-влязла в сила на 20.11.2024г. присъда по НОХД № 1226/2024г. на СлРС за извършено в периода 25.05.- 15.08.2024г. престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 предл. 1, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.

Пострадалата М. М. П. живеела заедно със сина си и снаха си в апартамент, находящ се в ***. Тя ползвала мобилен телефон марка „Samsung Galaxy S8“ с ИМЕЙ №***, който й бил подарен от дъщеря й - Т.М..

Устройството имало кожен калъф, тип тефтер, бежов на цвят и пострадалата го ползвала със СИМ карта на мобилен оператор „А1“ с мобилен номер ***.

На 05.08.2024г. около 16:00 часа свид. М. П. отишла да напазарува от магазин, намиращ се в близост до дома й. Когато свършила с покупките, напуснала търговския обект и тръгнала да се прибира като в дясната си ръка носела две найлонови торбички. В едната били покупките, а в другата, черна на цвят, държала мобилния си телефон и портфейл с цип, на цветя, в който били личната й карта, дебитната й карта, сумата от 40 лева и други дребни неща и бележки.

По същото време, в района на автогарата в гр. Сливен, обикалял подс.

М. Х. М., който забелязал възрастната жена. Той решил да открадне торбите й и започнал да върви успоредно с нея. Когато свид. М. П. го видяла, забързала движението си и стигнала до входа на жилищния си блок. Тогава подс. М. М. се приближил до нея и я попитал „Тука ли е Иван?“. Притеснена, пострадалата отговорила, че нямало такъв човек и побързала да се прибере, но подс. М. М. хванал торбичките и ги изтръгнал със сила от ръката й, след което побягнал в посока ж. п. гарата на гр. Сливен. Дръжките на черната торба се скъсали и останали в ръката на пострадалата, а покупките от другата торба се пръснали на земята. Св. М. П. се опитала да го проследи и заобиколила жилищния блок. Там видяла двама мъже и им казала, че й били откраднати 3 вещите. Единият се опитал да догони подс. М. М., но без успех, а другият подал сигнал на ЕЕН 112.

Впоследствие подс. М. продал мобилния телефон на лицето Р.И.М. от гр.

Сливен, живуща в кв. „Н.“.

В хода на проведените оперативно издирвателни мероприятия бил установен извършителят на деянието, а именно подс. М..

С протокол за доброволно предаване от 08.08.2024г. подс. М. М. предал 1 бр. черна найлонова торбичка, 1 бр. кожен калъф за телефон, 1 бр. портфейл, пъстър на цвят с л. к. №*** на свид. М. М. П. и 1 бр. СИМ карта на мобилен оператор „А1“ като посочил, че описаните вещи откраднал от една жена.

С протокол за доброволно предаване от 08.08.2024г. Р.И.М. предала 1 бр. мобилен телефон марка „Samsung Galaxy S8“, тъмно син на цвят с IMEI №*** като заявила, че го била закупила от непознато за нея лице на 05.08.2024г.

С протокол за доброволно предаване от 09.08.2024г. подс. М. М. предал 1 бр. банкнота с номинал 20 лева и 2 бр. банкноти с номинал 10 лева, предназначени за възстановяване на нанесената щета.

С разписка от 12.08.2024г. гореизброените вещи били върнати на пострадалата М. П.. Тя писмено е заявила, че няма претенции към подсъдимия.

По делото е изготвена съдебно-оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на вещите предмет на инкриминираното деяние възлиза на сумата от 131,60 лева.

Тази фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства. Същата е възприета по идентичен начин от първата съдебна инстанция и не се оспорва от страните.

Фактите се установяват категорично от всички събрани доказателствени материали, които съдът цени като относими и взаимнодопълващи се.

Направеното от подсъдимия самопризнание в хода на първоинстанционното производство кореспондира изцяло с останалите доказателствени източници, поради което правилно и законосъобразно съдът е разгледал делото по реда на глава XXVII от НПК при условията на чл. 371, т. 2 от НПК с оглед изразеното желание на подсъдимия за това. Събраните доказателства в своята съвкупност обосновават напълно и по несъмнен начин фактическите констатации, приети за установени от районния съд. Следователно присъдата на районния съд не е необоснована.

Въззивната инстанция намира, че присъдата на СлРС не само, че не е необоснована, но не е и материално незаконосъобразна. Въз основа на напълно изяснената фактическа обстановка, районният съд е направил законосъобразен правен извод, че подс. М. от обективна и от субективна страна е осъществил състава на престъплението грабеж, квалифицирано по чл.

198 ал. 1 от НК, защото на 05.08.2024г. в гр. Сливен отнел чужди движими вещи, а именно 1 брой мобилен телефон „Samsung S8“ на стойност 86 лева, ведно с кожен калъф тип „тефтер“ на стойност 4 лв. и 1 брой текстилно 4 портмоне на стойност 1,60 лева, ведно с паричната сума от 40 лева, всичко на обща стойност 131,60 лева от владението и собственост на М. М. П. от гр.

Сливен с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.

От обективна страна е установено, че подс. М. е отнел посочените чужди движими вещи с намерение да бъдат противозаконно присвоени, като за това е употребил сила. Силата е употребена, за да отнеме торбичките (в едната от които се намирали процесните вещи) на пострадалата П. като ги издърпал от ръката й, след което избягал. Прекъснал фактическата власт, упражнявана от свид. П. върху вещите, предмет на престъплението, като установил своя фактическа власт. Не е имал съгласие за отнемане на вещите и е демонстрирал намерението си да ги присвои. Още същия ден се разпоредил с мобилния телефон, продавайки го на лицето Р.И.М..

Към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил пълнолетен, разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Както правилно е приел първостепенният съд, от субективна страна подс. М. е извършил престъплението умишлено - при форма на вина пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието си - неговата противоправност, запретеност и наказуемост.

Предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните му последици, с цел лично облагодетелстване. Подсъдимият много добре е знаел, че употребява сила като начин за отнемане на чуждите вещи и намерението му е било противозаконно да ги присвои и е искал от така съчетаната престъпна дейност да бъдат осъществени признаците на престъпния състав. Направил е всичко възможно за постигане на негативния резултат, искайки и насочвайки всичките си усилия за неговото настъпване.