Решение № 1770 от 27.12.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1770 гр. Плевен, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20244430104159 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Н. Е. П. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „АЙ Тръст“ ЕООД за прогласяване на недействителност на сключения договор за паричен заем № 2515336, в условията на евентуалност недействителност на клаузата на чл. 4, ал. 1 от посочения договор, прогласяване на недействителност на договора за предоставяне на поръчителство, и осъждане на „Ай Тръст“ ЕООД да заплати сумата от 259,59 лв., платена без правно основание.

В исковата молба се излагат съображения, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 2515336/03.02.2022 г., по силата на който ищеца е получил от ответника сумата в размер на 1000 лева. На основание чл. 4, ал.1 от Договора за потребителски кредит ищецът сключил с ответника „Ай Тръст“ договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който ищецът се задължил да заплати на втория ответник сумата от 400,00 лева, но чрез и директно на първия ответник – разсрочено, заедно с месечните вноски по договора за кредит. Ищецът счита, че както клаузата на чл. 4, ал.1 от Договор за потребителски кредит сключен между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД, така и сключения по повод неговото обезпечение Договор за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД са нищожни, доколкото сумата за предоставяне на поръчителство не е включена в ГПР, по който начин се заобикаля нормата на чл. 19, ал.4 ЗПК, не е установен механизмът на изчисляване на ГПР, като посоченият такъв в договора за потребителски кредит не съответствал на реалния. Счита, че е нарушено императивното изискване на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, както и че е приложена заблуждаваща практика по смисъла на чл. 68д, ал.2,т.4 от ЗЗП , като в приложението на договора е посочена обща сума в размер на 1025 лв., а реално се връщала 1425 лв. Договорът за предоставяне на поръчителство според ищеца изначално бил лишен от основание, тъй като той не получавал насрещна престация по него. Договорът за поръчителство освен това противоречал на 1 добрите нрави, тъй като е уговорено възнаграждение за поръчител в размер почти равен на главницата. В заключение, сочи, че със сключването на договора за поръчителство, на ищеца не е доставена реално извършена услуга, а ответните дружества са свързани лица, които си разпределят печалбата от икономически послаба страна. Моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В отговора на исковата молба ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД не оспорва твърдението, че страните са обвързани от сключените договори за кредит и поръчителства. Ответникът твърди, че при изпълнение на договора за поръчителство, ищецът е погасил предсрочно цялото задължение и е платил търсената от него сума в размер на 5,00 лв. Възнаграждението за поръчителство според ответника се дължало за предоставена услуга по занятия – гарантиране на задължения на контрагенти. Ответникът описва механизма на сключване на договорите, като започва от това, че ищецът подава заявка до „Кредисимо“ ЕАД, като посочва размер на главница и период на кредита, а системата генерира примерен погасителен план. На този етап кредитополучателят следвало да посочи дали желае кредитът да бъде обезпечен или не, като избере опцията за предоставяне на поръчителство от „Ай тръст“ ЕООД. По-нататък кредитополучателят въвежда своите лични данни, а след това подписва договора за кредит, общите условия и натиска бутон „Вземи парите сега“. След това и при избор на поръчителя, страницата се прехвърля автоматично към ел. системата на ответника, където се визуализира договора за поръчителство, и клиентът имал право да подпише чрез въвеждане на шест цифрен уникален код, изпратен на мобилното му устройство. Т.е. сключването на договора за поръчителство по време следвало сключването на договора за кредит, в независима електронна среда на „Ай тръст“ ЕООД. Обезпечението, предоставяне от ответника „Ай тръст“ ЕООД представлявало единствена възможност, но не и задължение за кредитополучателят. Последният избирал дали да кандидатства или не, като и в двата случая искането му е щяло да бъде одобрено. Поради това ответникът счита, че възнаграждението за поръчителство не следвало да се включва в ГПР към договора за кредит, тъй като не е задължително условия по договора. Кредиторът нямало как да знае предварително какво възнаграждение ще се уговори между потребителя и поръчителя. Действително съгласно чл. 8,ал.5 от договора за поръчителство, кредиторът е овластен да получава плащанията за възнаграждение на поръчителя, но съгласно чл. 8,ал.4 от договора, потребителят могъл да плати и по сметка на поръчителя. На последно място, ответникът счита, че наличието на свързаност между двете ответни дружества не води до извод за оскъпяване на кредита. Двете дружества представлявали отдели юридически лица с различен предмет на дейност, и клиентската база на „Ай тръст“ ЕООД не се ограничавала до тази на „Кредисимо“ ЕАД. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски. Възразява срещу дължимостта на разноски за адвокатско възнаграждение, платено от ищеца.

В отговора на исковата молба ответникът „Кредисимо“ ЕАД оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва твърдението, че страните са обвързани от договор за кредит, обезпечен с процесния договор за поръчителство, при размер на кредит от 1000 лв., ГПР 10,50%, ГЛП 10,03%, 3 месечни вноски и общ размер на кредита от 1275,72 лв. Ответникът счита за неоснователен доводът, че възнаграждението за поръчителство следва да се включи в ГПР по договора на осн. чл.19 от ЗПК, тъй като сключването му няма задължителен характер не попада 2 в хипотезата на параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Кредиторът по кредита нямал информация към датата на сключването на договора за кредит относно размера на дължимото възнаграждение за поръчителство, тъй като този договор се сключвал след заемното правоотношение. Ответникът твърди, че не му е известно какво е възнаграждението предварително и затова не попада в хипотезата на „Общ разход по кредита“ при изчисление на ГПР съгласно чл. 19 от ЗГР. Действително „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай тръст“ АД, но въпреки това ответникът счита, че двете дружества са самостоятелни със собствен предмет на дейност и няма данни за договора за поръчителството. Съгласно раздел трети, чл. 12 от приложимите общи условия, кредитополучателят имал право, но не бил длъжен да предостави обезпечение на кредита. Потребителят имал право и едностранно да промени условията по договора преди подписване съгласно раздел трети, чл. 13 от ОУ. Според ответника, потребителят е имал право и да се откаже от кредита, обезпечен с поръчителство. Ответникът формира довод, че договор за поръчителство е договор за поръчка съгласно чл. 280 от ЗЗД, като вземанията по него възникват за поръчителя, а не кредитора, който не е страна по договора за поръчителство. Недействителността на договора за поръчителство освен това не водило и до недействителност на договора за кредит. Възнаграждението на поръчителя се дължало месечно и за период, който „Ай тръст“ ЕОООД гарантира като поръчител. По тези съображения ответникът счита, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Възразява срещу дължимостта на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца.

В с. з. страните не се явяват, но с депозираните от тях писмени становище формулират доводи за основателност, респ. неоснователност на предявените искове. Претендират разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

Видно от представения договор за кредит №2515336/03.02.2022 г. и приложение № 1 към него е, че е сключен между Н. Е. П. и „Кредисимо“ ЕАД, с предмет предоставяне на паричен заем в размер на 1000 лв., със срок на кредита-3 месеца, падеж 20.05.2022 г., при лихвен процент от 10,03%, ГПР 10,50 % и общ размер на плащанията 1016,87 лв. Съгласно чл. 3 и 4 от договора кредиторът „Кредисимо“ ЕАД одобрява заявлението на потребителя след проверка на кредитоспособността му, а ако потребителят е посочил, предоставя банкова гаранция до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за поръчителство до 48ч от подаване на заявлението с одобрено от кредитора лице.

Съгласно чл.4,ал.2 от договора в случай, че не се предостави обезпечение, заявлението ще се счита за неодобрено, а договорът не пораждал действие между страните. Съгласно ал.3 в случай, че потребителят не е заявил обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14-дневен срок.

Видно от представения договор за поръчителство от 03.02.2022 г. и приложение № 1 е, че е сключен между Н. Е. П. и „Ай тръст“ ЕООД, по силата на който поръчителят „Ай тръст“ ЕООД е поел задължението да отговаря солидарно пред „Кредисимо“ ЕАД за всички задължение поети от потребителя по потребителския договор. Потребителят е поел задължението да заплати възнаграждение за поръчителство съгласно чл.8 и сл. от договора, в размер и при условия съгласно приложение №1 към договора – 258,85 лв., на три вноски, 3 разсрочени наред със задълженията по кредита. При упражняване на правото на отказ от договора за кредит, потребителят се задължава и да плати възнаграждение за всички периоди от влизане в сила на договора, до момента, в който е погасил задълженията си за връщане на главница и лихва по ДПК. Съгласно чл. 12,ал.1 от договора, същият поражда действие между поръчителя и потребителя, от датата на сключване на договора за потребителски кредит.

От заключението на допуснатата ССЕ се установява, че по договора за кредит са извършени плащания в общ размер на 1291,62 лв. от които 444, 00 на 18.04 и 847,62 лв. на 25.04.2022 г. С тези плащания са погасени сумата от 1000 лв. главница, 14,39 лв. договорна лихва, 2,64 лв. лихва за забава, 15,00 лв. разходи за извънсъдебно събиране и 259,59 лв. погасени вноски по поръчителство.

Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните писмени доказателства и заключение на ССЕ, на които съдът дава пълна вяра.

Документите се ползват с придадената им по закон-чл.178 и чл. 179 от ГПК доказателствена стойност, а заключението е обективно, пълно, обосновано и изготвено от компетентно вещо лице.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са допустими, обективно съединени отрицателни установителни искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 от ЗЗД, вр чл. 22, вр. чл. 11, т. 9 и т. 10, вр. чл. 19,ал.

4 от ЗПК,чл. 143 ЗЗП, ал. 1 ЗЗП и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД..

Настоящият съдебен състав намира, че ищецът и ответникът „Кредисимо“ ЕАД са обвързани от договор за паричен заем(револвиращ), който съгласно чл. 9 от ЗПК е потребителски и е сключен от разстояние. Между страните, а и по делото безспорно се установяват параметрите на заемното правоотношение, но спорно е дали потребителят е упражнил своето право на отказ съгласно чл. 29 от ЗПК.

Нормата е изрична и съгласно същата, правото на отказ от сключения договор за потребителски кредит се смята за упражнено при условие, че потребителят изпрати уведомление до кредитора преди изтичане на крайния срок по ал. 1. Договорът е сключен на 03.02.2022 г. Не се установява облигационната връзка да е прекратен поради упражнено право на отказ от потребителя.

При преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя изложеното от ответника "Кредисимо" ЕАД в обратния смисъл. Длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т.