Решение № 134 от 08.10.2025, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Русе, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Велкова при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Мария Велкова Търговско дело № 20254500900014 по описа за 2025 година

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от наложено обезпечение с правно основание чл.403 от ГПК.

Ищецът „ДМВ ПЕТРОЛ“ ЕООД, ЕИК 200901840, със седалище и адрес на управление : гр.М., Русенска област, Петролна база- гр. М. твърди, че с определение №117/24.04.2024 г., постановено пo ч.т.д. № 66/2024 г. по описа на на РОС било допуснато обезпечение на бъдещ иск в полза на Мюсюлманско настоятелство- гр.Русе, ЕИК 175844199 срещу „ДМВ Петрол“ ЕООД чрез налагане на запор на банковите им сметки, разкрити в Банка „ДСК“, в т.ч. и сметка с ІBAN-************** до размер oт 720000лв. С определение №129/17.05.2024 г. било допуснато допълнително обезпечение на бъдещия иск в полза на Мюсюлманско настоятелство – гр.Русе чрез налагане на запор на банковите сметки на дружеството, разкрити в ,,Инвестбанк“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Уникредит Булбанк“ AД и „Юробанк България“ АДкоето ознамавало всички банкови сметка на дружеството, дo размер oт 720000 лв. В хода на развилото се пpoизвoдcтвo и на основание постановените oт Окръжен съд- Русе определения, в полза на ответника били издадени обезпечителна заповед № 8 от 25.04.2024 г. и обезпечителна заповед № 9 oт 17.05.2024 г. по ч.т.д.№ 66/2024г. по описа на РОС. Въз основа на тях 1 образувал срещу изпълнително дело №20248320400472 пo oпиca на ЧCИ И.Х., пo което на 27.05.2024 г. бил наложен запор върху банковите им сметки на в ,,Банка ДСК“ EAД и ,,Инвестбанк“ АД. Обжалвали постановените определения на Русенския окръжен съд пред Апелативен съд Велико Търново, като последният се произнесъл с определение №44/10.07.2024 г. , с което определение №117/24.04.2024 г. и определение №129/17.05.2024 г., постановени пo ч.т.д. №66/2024 г. по описа на РОС били отменени, а издадени обезпечителни заповеди били обезсилени. Отмяната на съдебните актове, с които било допуснато обезпечение на бъдещ иск за ответника, било основание за търсене на отговорност по реда на чл.403 от ГПК. Със зaпopнo съобщение вх.№ЗС-10527/ 23.05.2024г., изпратено дo „Инвестнабк“ АД oт ЧCИ И.Х. пo изп. дело №20248320400472 бил нaлoжeн запор върху банковите им сметки върху евровата сметка нa дружеството (BG4010RT80481455557200), разкрита в бaнкaтa, cчитaнo oт 23.05.2024г. Ha 30.05.2024 г. банката изпpaтила писмо дo ЧCИ И.Х., съдържащо уведомление за това, че запорът бил наложен върху горепосочената сметка, както и че средствата били дocтaтъчни за изпълнение на зaпopa. Сумата от 720000 лв. била налична в пълен размер пo сметката на „ДМВ Петрол“EOOД от 29.05.2024 г. до момента на вдигане на запора, a именно: 17.07.2024 г. До 29.05.2024 г. по сметката на дружеството имало наличност, но не в размер на 720 000 лв. Запорът бил вдигнат на 17.07.2024г. със съобщение- изх.№9969/17.07.2024г. на ЧCИ, изпратено до „Инвестнабк“ АД. За периода нa запора- 23.05.2024 г. дo 17.07.2024 г. били лишени от тази сериозна по размер сума, която била блокирана. C нормата нa чл.86, ал.1 oт ЗЗД била oбocнoвaнa необорима презумпция, че при парично задължение, независимо oт неговия произход, гарантираната пoдлeжaщa нa обезщетяване вреда, била равностойна винаги на законната лихва, освен ако действително претърпените вреди били в по-висок размер, който размер определено самостоятелно подлежал на доказване. С оглед на това твърди, че дружеството претърпяло вреди в размер 14 500 лв., представляващи законната лихва за периода на запора от 23.05.2024 г. до 17.07.2024 г., изчислена върху запорираната в евровата сметка на „ДМВ Петрол“ EOOД в ,,Инвестбанк" AД сума. ПДръжеството претърпяло вреди и в размер на 100000 лв., в резултат нa неизпълнение пo предварителен договор за продажба на ДMA, сключен на 01.04.2024 г. със „Битум елемент“ ЕООД, в качеството на продавач. По силата на този договор се задължили да закупят от „Битум елемент“ съвкупност oт 2 дълготрайни материални активи, пoдpoбнo описани в чл.1 и Приложение №1 към дoгoвopa, за сумата oт 497 500 лв. Крайният срок за сключването на договора и за плащането на цената бил 01.07.2024г. като при неизпълнение на задължението за плащане на цената била уговорена неустойка. B уговорения в чл. 2 и чл. 3 oт предварителен дoгoвop за продажба на ДMA oт 01.04.2024 г. не е успели да сключат окончателен дoгoвop зa пoкyпкo- продажба на описаните активи, тъй като предвид на запорите по изпълнително дело №20248320400472 по описа на ЧCИ И.Х., сметките на дружеството били запорирани и разплащания през тях не било възмoжнo да се осъществява. Тъй като не получило уговорената продажна цена, дружеството- продавач- ,,Битум елемент“ EOOД, упражнило правото си и инициирало заплащане на дължимата пo предварителния договор за продажба на ДMA oт 01.04.2024 г. неустойка в размер на 100 000 лв., уговорена в чп. 6.1. от договора. С плащането на неустойката, намалили патрумониума си и това представлявало вреда, която била пряка последица от наложения запор.

Претендира, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да сумата в общ размер на 114 500 лв., представляваща сбор от обезщетения за претьрпени имуществени вреди, от които 14 500 лв. дължимата законна лихва за периода на запора от 23.05.2024 г. до 17.07.2024 г. върху сумата, запорирана в евровата сметка на „ДМВ Петрол“ EOOД в ,,Инвестбанк“ АД, както и сумата от 100 000 лв., представляваща платена неустойка на „Битум елемент“ EOOД пo предварителен договор за продажба на ДMA от 01.04.2024 г.

Претендира и направените разноски за производството.

Ответникът „МЮСЮЛМАНСКО НАСТОЯТЕЛСТВО- гр.Русе“, ЕИК 175844199 е подал отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявеният иск. Излага доводи за липса на основание за търсене на обезщететителна отговорност поради липса на елементите от фактическия състав на чл.403 от ГПК, оспорва вида и размера на вредите и счита същите за недоказани.

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.търг.дело № 66/2024 г. по описа на Русенския окръжен съд е видно, че с определение №117/24.04.2024 г., постановено по делото, е допуснато обезпечение на бъдещ иск за сумата от 720 000 лв. в полза на 3

„Мюсюлманско настоятелство- Русе“, ЕИК 175844199 против „ДМВ Петрол“ ЕООД, ЕИК 200901840 със седалище: гр.М. чрез налагане на запор на банковите сметки надружеството в „Банка ДСК“ ЕАД, в т.ч. и по сметка ІBAN BG785TSA93000018366987, до размер от 720 000 лв. при условие, че се внесе парична гаранция в размер на 108 000 лв. Определената от съда гаранция е внесена и на 25.04.2024 г. в полза на „Мюсюлманско настоятелство-Русе“ е издадена обезпечителна заповед №8/25.04.2024г.

Въз основа на издадената обезпечителна заповед е образувано изп.д.

№20248320400472 по описа на ЧСИ И.Х. и е изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК“- изх.№5936/26.04.2024 г., в отговор на което банката уведовяма ЧСИ, че е наложен запор върху сметката, както и че размерът на дълга не е обезпечен.

По искане на „Мюсюлманско настоятелство-Русе“ – молба вх.№ 5607/16.05.2024 г. Русенският окръжен съд е с определение №129/17.05.2024 г., постановено по същото ч.т.д.№66/2024г. допуска обезпечение на бъдещия иск чрез допълнителна обезпечителна мярка- запор на банковите сметки на дружеството в „Инвестбанк“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Уникредит Булбанк“ AД и „Юробанк България“ АД до размер на 720 000 лв. и в полза на молителя е издадена обезпечителна заповед№9/17.05.2024 г.

С определение №144/ 10.07.2024 г., постановено по в.ч.т.д.№125/2024 г. по описа на ВТАС са отменени определение №117/24.04.2024 г. и определение №129/17.05.2024 г. , постановени по ч.т.д.№66/2024 г. по описа на Русенския окръжен съд и вместо тях е постановено ново определение, с което молбите на „Мюсюлманско настоятелство-Русе“ за допускане на обезпечение на бъдещ иск против „ДМВ Петрол“ ЕООД-гр.М. са отхвърлени. Със същото определение на въззивната инстанция са обезсилени издадените обезпечителни заповеди.

С молба- вх.№12739/25.11.2024 г. по ч.т.д.№66/2024 г. по описа на РОС ответникът е поискал връщане на внесената парична гаранция като в срок е постъпило възражение от ищеца против връщането й.

От представените преписи от запорни съобщения и уведомление се установява, че върху банковите сметки на ищеца са наложи запори за времето от 23.05.2024 г. до 17.07.2024 г., когато са вдигнати от ЧСИ с уведомлениеизх.№ 9969 от 17.07.2024 г.

4

На 01.04.2024 г. „ДВМ Петрол“ ЕООД-гр.М. сключва с „Битум елемент“ ЕООД- гр.София предварителен договор за продажба на ДМА. Съгласно чл.3 от договора окончателният договор следва да се сключи до 01.07.2024 г., до която дата ищцовото дружество поема задължение да заплати продажната цена в размер на 497500 лв. В чл.6.1 от предварителния договор е уговорена неустойка в размер на 100 000 лв., в случай, че купувачът не заплати в срок продажната цена.

Представена е покана за сключване на окончателен договор, а ако такъв не се сключи продавачът претендира плащане на уговорената неустойка в размер на 100 000 лв.

Представеният предварителен договор, както и извършените плащания на уговорената с него неустойка са оспорени.

Представени са препис от договора с нотариална заверка на датата01.04.2024 г., справка- удостоверение от нотариуса, съдържаща датата и съдържанието на договора, както и неговия преносител. Представени са платежни нареждания за извършени плащане на сумата от 100 000 лв., счетоводна справка и е назначена ССЕ.

С приетата по делото ССЕ на ВЛ Д. А., която съдът кредитира с оглед специалните знания на вещото лице и като компетентно и обосновано дадена, се установява, че извършените преводи на обща стойност от 100 000 лв. са осчетоводени при „ДВМ Петрол“ ЕООД и съответно при „Битум елемент“ ЕООД и са постъпили по разплащателната сметка на сметката на „Битум елемент“ ЕООД като плащането е извършено на основание чл.6 от предварителен договор за продажба на ДМА. С експертизата се установява размерът на сумите по запорираната сметка на ищеца и размерът на законната лихва върху запорираната сума за процесния период. Съгласно заключението размерът на лихвата възлиза на14 238.34 лв.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за вреди от неоснователно наложено обезпечение с правно основание чл.403 от ГПК.

В разпоредбата на чл.403, ал.1 от ГПК са посочени три самостоятелни хипотези, при които допуснатото обезпечение на иска, представлява 5 неоснователно засягане на правната сфера на ответника по иска, а именно, когато: 1./ искът е отхвърлен като неоснователен; 2./ делото е прекратено; 3./ бъдещият иск не е предявен в дадения на ищеца срок.

Непредявяването на бъдещия иск в дадения от съда срок лишава от основание понесеното от ответника по бъдещия иск ограничение на правата му, независимо какъв би бил изхода на спора. То е самостоятелно основание по чл.403, ал.1 от ГПК за ангажиране на отговорността за вреди на ищеца по бъдещия иск и за разлика от другите две основания не е обусловено от изхода на делото.

Отговорността по чл.403 от ГПК е специфична безвиновна деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато обезпечението, при която вследствие на наложената обезпечителна мярка са възникнали вреди за лицето, срещу което е допуснато обезпечението.

С оглед спецификата на визираната в закона отговорност съдът приема, че разпоредбата на чл.403, ал.1 от ГПК намира приложение само в изчерпателно посочените хипотези. Основание за търсене на отговорност по реда на чл.403 от ГПК е визирана в случаите, когато е отменено допуснатото обезпечение на бъдещ иск поради непредявяването му в срок, но не и в случаите, когато отмяната на обезпечението е в резултат на осъществен инстанционен контрол.

Предвидената в чл.403 от ГПК отговорност за вреди, причинени от допуснато обезпечение, е основана на принципа за общата гражданска отговорност за непозволено увреждане, регламентирана в чл.45 и сл. от ЗЗД.