Решение № 5364 от 20.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5364 гр. София, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20231110211787 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар А.Любенова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 11787 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Б. Д. срещу Наказателно постановление /НП/ № 22-4332019663 от 05.10.2022 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал.2, вр. чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административно наказание глоба в размер на 200 лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 1 от ЗДвП.

1

Жалбоподателят счита, че при издаване на НП са допуснати нарушения на процесуалния закон, поради което иска наложеното административно наказание да бъде отменено.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез своя процесуален представител, поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

На 06.09.2022 г. Ц. М. – мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършени на същата дата нарушения по чл. 6, т. 1 и чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП в присъствие на нарушителя и на двама свидетели. Нарушителят подписал АУАН без възражения. Такива не били депозирани и в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на АУАН на 05.10.2022 г. Гергана Борисова – началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от ЗАНН.

Основателни са доводите на жалбоподателя, че в НП е допуснато отклонение от разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от НП, касаеща изискването в НП да се посочат датата на акта, въз основа на който се издава, името, длъжността и местослуженето на актосъставителя. АУАН, въз основа на който е образувано административнонаказателното производството, е издаден на 06.09.2022 г., а в НП е посочена дата на акта - 07.09.2022 г. Не всяко нарушение на процесуалните правила обаче е основание за отмяна на НП. За да се стигне до този краен изход, нарушението трябва да е съществено – да ограничава правото на защита на нарушителя по фактите или приложимото право по конкретното дело.

Изискването по чл. 57, ал.1, т. 3 от ЗАНН цели да може да се установи по несъмнен начин, че съществува идентичност между връчения на нарушителя АУАН, въз основа на който е образувано производството и описаното в него нарушение от една страна и НП, с което се санкционира нарушителя – от друга, както и че са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В настоящия случай сроковете за издаване на АУАН и НП по чл. 34 от ЗАНН биха били спазени независимо от това дали датата на АУАН е 06 или 07.09.2023 г. На следващо място процесният АУАН е индивидуализиран освен с дата на издаване и с уникален номер, който е правилно посочен в НП. Налице е съответствие и в посочването на лицето, издало акта и описанието на нарушението. Поради това според настоящия съдебен състав за жалбоподателката не би могло да възникне съмнение въз основа на кой точно АУАН и за кое нарушение е издадено обжалваното от нея НП, същият и е бил връчен лично, като не се твърди наличие на други АУАН, относими към настоящото дело. По тези съображения съдът намира, че допуснатото в НП неправилно посочване на датата на АУАН не представлява съществено процесуално нарушение, респективно доводите на жалбоподателя за отмяна на НП поради нарушение на процесуалния закон са неоснователни.

2

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

Н а 06.09.2022 около 22:20 ч. в гр. София жалбоподателката управлявала л.а. "Волво С40", с № ХХХХ по ул. „Професор Александър Теодоров- Балабан“, с посока от бул. "Свети Киприян" към ул. „Свето Преображение“. На кръстовището с бул. „Александър Малинов“, при червен сигнал на светофарната уредба, жалбоподателката навлязла в кръстовището, не пропуснала л.а. "Акура" с № ХХХХ, управляван от св. А.П. и движещ се при зелен сигнал по бул. „Александър Малинов“ и го ударила отляво. След удара, жалбоподателката не спряла, а продължила движението си, като св. А.П. я последвал с управляваното от него МПС и след преследване, успял да я изпревари и принуди да спре. Извикани били служители на СДВР, които приели, че жалбоподателката е нарушила ЗДвП, за което й бил съставен процесният АУАН. При проверката било установено и, че жалбоподателката е употребила алкохол, като тъй като концентрацията на алкохол в кръвта й била 2,26 на хиляда, било образувано наказателно производство, приключило със споразумение по НОХД №13860/2022 г. на СРС, с което А.Д. се признала за виновна в престъпление по чл.

343б, ал. 1 от НК.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на показанията на свидетеля А.П. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства декларации, сведения, схеми, протокол и др.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че според настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление № 10/1973 г.

Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо разпоредбите на ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно чл. 189, ал.14 ЗДвП се прилага субсидиарно замо за неуредените в ЗДвП въпроси. На второ място съгласно т. 7 от въпросното Постановление АУАН не може да има презумптивната доказателствена сила, тъй като липсва изрична разпоредба по този въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие е приета именно с новелата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП.

Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в АУАН, напротив същите са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви.

Разпитан в настоящото производство, св. П. възпроизвежда детайлно непосредствените си спомени от инцидента и поведението на жалбоподателката преди, по време на и след настъпването на ПТП. Съдът кредитира тези показания като не се установяват обстоятелства, поради което свидетелят да е предубеден или заинтересован.

При така възприетата фактическа обстановка жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 6, т.1 от ЗДвП.

Съгласно въпросната разпоредбата участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със светлинните сигнали. Съгласно чл. 37, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП светлинен сигнал червена светлина на светофар означава "Преминаването е забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището. За нарушаването на това задължение от водача, ако вследствие на неизпълнението му е настъпило ПТП, в чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е предвидено наказание глоба в размер от 200 лева.

Съгласно т.30 от ДР на ЗДвП "пътно-транспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

По делото се установи, че жалбоподателката е навлязла и преминала с управляваното от него МПС в кръстовище, при наличие на светофар, показващ червен светлинен сигнал, вследствие на което е предизвикала ПТП, увреждайки лекия автомобил на св. П.. С оглед на 3 това съдът приема, че от обективна страна тя е извършила вмененото й нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.

От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателката при форма на вината непредпазливост, тъй като не е възприела червения светлинен сигнал и не е осъзнала, че е длъжна да спре управляваното от нея МПС, като не е предвидила и настъпилото вследствие на навлизането в кръстовището ПТП, въпреки че е могла да стори това, доколкото по делото не се установяват пречки от обективен и субективен характер, които да са я възпрепятствали.

Наложеното на жалбоподателя административно наказание "глоба" е с фиксиран в закона размер /200 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като намали същото.

При така възприетата фактическа обстановка жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 123, ал.1, т. 1 от ЗДвП.

Съгласно въпросната разпоредба, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. За нарушаването на това задължение в чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е предвидено водачът да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.

По делото се установи, че жалбоподателката като водач на МПС е блъснала друго МПС и е предизвикала ПТП, след което не е спряла, за да установи какви са последиците от него, а се е опитала да избяга от мястото на инцидента. С оглед на това съдът приема, че тя е извършила вмененото и нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.

От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл – жалбоподателката е възприела сблъсъка между нейния автомобил и управлявания от св. П. л.а., но не е е изпълнила своето основно задължение като участник в ПТП и е напуснала произшествието, като е искала и целяла именно това.

Наложената на жалбоподателя кумулативна санкция е определена при спазване на установените в чл. 27 от ЗАНН принципи, като настоящата инстанция намира, размерът на двете наложени административни наказания в своята съвкупност съответства на характера и тежестта на извършеното нарушение и е съобразен с целите, визирани в разпоредбата на чл.

12 от ЗАНН, като следва да се отчетат като отегчаващи обстоятелства формата на вина, както и състоянието на жалбоподателката, довело до образуване и на наказателно производство спрямо нея и безспорно повишаващо обществената опасност на деянието и.