Разпореждане № 5042 от 26.06.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5042 гр. Кюстендил, 26.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520102685 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по заявление от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, с ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ет. 1, офис 1, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. В. В., с ЕГН **********, с адрес: с. ***, за заплащане на следните суми: 37,36 евро – част от главница по Договор за потребителски кредит № *** от 21.01.2026 г., формирана от падежни вноски за периода от 21.04.2026 г. до 21.05.2026 г.; 14,58 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 22.03.2026 г. до 21.05.2026 г.; 41,92 евро – такса „Ангажимент“ по договора за кредит.

По подаденото заявление съдът намира следното:

Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисиони за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане. В случая съдът намира, че таксата „Ангажимент“ представлява установено задължение на кредитополучателя, свързано с управление и връщане на кредита, поради което клаузата за дължимост на таксата е уговорена изцяло в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която правна норма установява забрана за начисляване на такси и комисиони, свързани с усвояване и управление на кредита. Тази такса представлява скрита възнаградителна лихва, т.е. уговорена е единствено с цел неоснователно обогатяване на кредитора. Вж. в този смисъл Определение № 1544/21.05.2025 г. по в.ч.г.д № 1194/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив.

Очевидно е, че клаузата, предвиждаща заплащане на такса 1

„Ангажимент“ е и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, защото е уговорена във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Няма данни клаузата да е уговорена индивидуално – напротив, част е от бланков договор на заявителя.

В случая съдът трябва да приспадне от претендираните суми заплатените от потребителя суми за такса ангажимент, ако има такива. Според Решение от 19.06.2025 г. по дело C-396/24 на СЕС („Lubreczlik“), § 44, разпоредбата чл. 7, § 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, съгласно която, когато договор за кредит е обявен за нищожен, тъй като съдържа клауза, квалифицирана като неравноправна, търговецът има право да иска от потребителя връщане на цялата номинална сума по отпуснатия кредит, независимо от размера на погасителните вноски, изплатени от потребителя в изпълнение на този договор, и независимо от остатъка от дължимата сума. Тази практика следва да се приложи по аналогия и за хипотези, в които договорът не е изцяло нищожен, а са нищожни само отделни негови клаузи. Идеята е потребителят да не трябва да води отделен процес, а неоснователното обогатяване да се отстрани незабавно.

Принципно възможността за приспадане се допуска и от Решение от 30.06.2022 г. по дело C‑170/21 на СЕС („Профи Кредит България“ ЕООД“). В него е направен извод, че чл. 6, § 1 от Директива 93/13/ЕИО не предвижда задължение за служебно приспадане на суми, платени по неравноправна клауза. На националната юрисдикция обаче са дадени указания да прецени дали в такива случаи не се накърняват принципите на равностойност и ефективност.

Според настоящия съд принципът на равностойност ще е нарушен, ако не се извърши приспадане при неравноправни клаузи. Както самият СЕС сочи в решението си, прилагането по аналогия на чл. 19, ал. 6 ЗПК, разглеждан във връзка с член 76 от ЗЗД, би позволило в рамките на производство за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, основано отчасти на неравноправна клауза, да се извърши и служебно прихващане по-специално на плащанията, извършени въз основа на тази клауза, така че да не е необходимо засегнатият потребител да започва отделно производство, за да си възстанови неправомерно платените суми. Това означава, че според СЕС принципът на равностойност изисква приспадане и в случаите на неравноправна клауза.

В решението на СЕС се сочи, че принципът на ефективност по принцип не е нарушен само поради това, че потребителят трябва да води отделен процес, за да събере вземането си. Макар че настоящият състав не е съгласен с този извод (а и решението позволява именно на националния съд да направи преценката), в случая е достатъчно, че би се стигнало до нарушение на 2 принципа на равностойност.

В българската съдебна практика приспадане в подобна хипотеза е допуснато например в Решение № 413/29.06.2020 г. по в.т.д № 271/2020 г. на Окръжен съд – Варна.

В уточняваща молба заявителят сочи, че потребителят е заплатил 120 евро. От тях 62,64 евро са отнесени за погасяване на главницата, 15,44 евро – за погасяване на договорната лихва, и 41,92 евро – за погасяване на такса „Ангажимент“. Сумите за такси се явяват недължимо платени, поради което следва да се отнесат към лихвите, а след погасяването им – към главницата, съгласно правилото на чл. 76, ал. 2 ГПК. Така на заявителя следва да се присъдят само 10,02 евро – главница, и заявлението да се отхвърли за останалите вземания.

На заявителя следва да се присъдят съразмерни разноски, а именно 1,16 евро за държавна такса и 4,37 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 9200/17.06.2026 г. подадено от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, с ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж. к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ет. 1, офис 1, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. В. В., с ЕГН **********, с адрес: с. ***, за заплащане на следните суми: 14,58 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 22.03.2026 г. до 21.05.2026 г.; 41,92 евро – такса „Ангажимент“ по договора за кредит; за сумата над 10,02 евро до пълния претендиран размер от 37,36 евро – част от главница по Договор за потребителски кредит № *** от 21.01.2026 г., формирана от падежни вноски за периода от 21.04.2026 г. до 21.05.2026 г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „ ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, с ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж. к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ет. 1, офис 1, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. В. В., с ЕГН **********, с адрес: с. ***, за заплащане на следните суми: 10,02 евро – част от главница по Договор за потребителски кредит № *** от 21.01.2026 г., формирана от падежни вноски за периода от 21.04.2026 г. до 21.05.2026 г.; 1,16 евро – деловодни разноски за държавна такса, 4,37 евро – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В частта, с която заявлението е отхвърлено, разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя. В останалата част 3 разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.

След влизане в сила на разпореждането на заявителя да бъде изпратено съобщение с указания, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, в едномесечен срок от съобщението, като е длъжен да довнесе дължимата държавна такса.

Препис от заповедта и настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя, а на длъжника – само от издадената заповед.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4