Решение № 863 от 17.08.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 863 гр. Стара Загора, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Невена И.а като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20255530101279 по описа за 2025 година

Предявен е иск от Д. Г. Г. против С. К. С. и Н. С. С. – всички с постоянен адрес в *****************, по чл. 108 от ЗС – за ревандикация иск на реална част от недвижим имот.

Ищецът твърди, че е собственик на дворно място в *****************, съставляващо УПИ ***************** по плана на селото, с площ от 1065 кв.м., заедно с изградените в мястото масивна жилищна сграда и масивна стопанска сграда, при граници на поземления имот: запад-улица, *****************, север *****************, *****************, изток - УПИ *****************, УПИ ***************** и УПИ *****************, юг - УПИ *****************.

Правото на собственост върху гореописания недвижим имот било придобито чрез покупка с нот. акт № ***************** по описа на нотариус А.К., рег. № 309 на НК. Имотът на ищеца бил съседен на притежавания от ответниците *****************, кв. 16 по плана на селото.

Още в процеса на закупуването на имота си, ищецът установил, че входът към него от улицата /лицето на поземления имот/ бил много тесен и било изключително трудно да се влезе с кола в двора. Продавачът на имота му обяснил, че това било така, тъй като част от лицето на имота било заградено и се ползвало от ответниците, които били собственици на съседния от северна страна *****************. Посочил още, че бил правил добронамерено няколко опита да реши този проблем, които не били дали резултат.

1

След като станал собственик на имота, ищецът разговарял по този въпрос с ответниците, които не проявили никакво желание за водене на конструктивен разговор за постигане на изход от ситуацията. Ищецът бил принуден да наеме геодезист, който да установи дали е налице навлизане в неговия имот от страна на ответниците. От извършеното геодезическо заснемане на имота и съпоставянето му с действащия подробен устройствен план - план за регулация, се установило, че чрез изградената ограда между УПИ ***************** /имота на ищеца/ и ***************** /имота на ответниците/, ответниците били заградили и ползват неправомерно около 11 кв.м. от имота на ищеца, която площ представлявала ивица с неправилна форма, с дължина около 10 м. и широка около 1.10 м., разположена по протежение на вътрешната регулационна граница между двата имота, граничеща с уличната регулация и заемаща около 1 м. от лицето на УПИ *****************.

С нотариална покана акт № ***************** на нотариус А.К., рег. № 309 на НК, ищецът уведомил първия ответник за резултата от извършеното геодезическо заснемане, като отново направил опит за извънсъдебно решаване на поставения въпрос. Предоставил подходящ срок на ответниците да преместят съществуващата ограда на регулационната линия между двата имота, така че да няма навлизане в собствения му имот. За съжаление, ответниците не предприели нищо и категорично отказали всякаква комуникация. Към настоящия момент, те продължавали да ползват неправомерно описаните 11 кв. м. от имота на ищеца. Поради изложеното, за ищеца бил налице правен интерес от предявяването на настоящия ревандикационен иск.

Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик и да осъди ответниците да му предадат владението на описаната реална част, с площ от около 11 кв.м. от собствения му УПИ ***************** по плана на *****************, целият от 1065 кв.м., при граници на поземления имот: запад-улица, *****************, север *****************, *****************, изток - УПИ *****************, УПИ ***************** и УПИ *****************, юг - УПИ *****************, която реална част представляваща ивица с неправилна форма с дължина около 10 м. и широка около 1.10 м., разположена по протежение на вътрешната регулационна граница между УПИ ***************** /имотът на ищеца/ и ***************** /имотът на ответниците/, граничеща с уличната регулация и заемаща около 1м. от лицето на УПИ *****************. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който оспорват иска, като неоснователен, като излагат следните аргументи:

Ответниците били станали собственици на *****************, в кв.16 по плана на *****************, целият с площ от 435 кв.м., ведно с построена в него еднофамилна жилищна сграда с приземен гараж, чрез покупка с нотариален акт № 2

***************** на нотариус М.И., рег. № 406 на НК.

Процесната граница между имотите на ответниците и ищеца представлявала масивна ограда, която съществувала над 30 години. Видно от протокол от съдебно заседание от 1994г. по гр.д.№ 4107/94г. по описа на Районен съд - Стара Загора, праводателите на ответниците били получили в свой дял, при съдебна делба, *****************, в кв. 16 по плана на *****************, целият с площ от 435 кв.м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда. Сградата била построена, съгласно строително разрешение № 49 от 13.12.1989г. и съответния утвърден проект. Къщата била проектирана и построена при спазване на изискванията към онзи момент, посочени в Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /отм./ в сила до 26.07.1995г., според които, отстоянието на сградата от страничната регулационна линия трябвало да е най-малко 3 м., като отстоянието на сградите от границите на имота следвало да се съобразява и с наклона на терена, какъвто наклон съществувал между процесните имоти. При издаването на строителното разрешение, отстоянието на сградата било съобразено със съществуващата масивна ограда, която била приета за имотна граница, и която съществувала и до момента. Отделно от това, самата ограда служила и за укрепване на терена, предвид денивелацията. Въпросната масивна ограда съществувала към момента на делбата и реално същата била целената вътрешна регулационна линия при разделянето на имота на наследодателя на страните в делбеното производство, тъй като тя играела ролята и на подпорна стена, предпазваща свличането на земни маси и позволявала реалното ползване на имота на ответниците и построената в него сграда.

Планът за строителството на сградата бил съобразил функцията на оградата като граница, следваща естествения наклон между имотите и укрепването на земната маса по дълбочината на имот *****************.

Предвид изложеното, не отговаряло на истината посоченото в исковата молба, че претендираната реална част, от около 11 кв.м., била заградена от ответниците, тъй като оградата, която представлявала имотната граница на техния имот /вътрешна регулационна линия между имотите на страните/ съществувала там от повече от 30 години, когато била извършена съдебна делба на имот пл. ***************** по плана на *****************, собственост на К.З.Б. между неговите наследници /съпруга, дъщеря и син/ и от същия били обособени два имота - *****************, в кв.16 по плана на *****************, с площ от 435 кв.м., и ***************** по плана на *****************, с площ от 1065 кв.м., с неуредени регулационни отношения за 100 кв.м.

Проблем относно това, че имотната граница между процесните имоти, представляваща масивна ограда, и регулационната линия не съвпадали, не било имало никога до закупуването на УПИ ***************** по плана на ***************** от ищеца, който чрез нотариална покана, получена от ответниците на 25.11.2024г., бил 3 предявил претенции, че оградата, която съществувала повече от 30 години, не била по регулационната линия между двата имота и го ощетявала с около 11 кв.м. Ответниците нямали данни да е съществувал някога проблем, свързан с реалните граници на имота.

При придобиването на ***************** от ответниците, през 2013г., оградата съществувала в този си вид и в това си местоположение, като видно от нейното състояние, тя била съществувала и много по-отдавна. Това, че настоящите имотни граници били възприемани като регулационни от праводателите на страните по настоящото дело, без да е имало каквито и да било спорове между тях по този въпрос, можело да се извлече и от факта, че протоколът от съдебната делба бил вписан едва през 2013г., т.е. 19 години по късно, както и че никога не било имало съдебен спор, с подобен предмет. Освен това, нямало данни между процесните имоти да са били уреждани сметки по регулация.

Оспорват твърдението на ищеца, че реално съществуващата имотна граница между двата имота /каменна ограда/ не отговаря на регулационната такава. Считат, че имотната и регулационната граница съвпадат, поради което, искът е неоснователен.

В случай, че реално съществуващата имотна граница между двата имота /каменна ограда/ не отговаря на отразената граница по регулационния план, правят следните възражения: Праводателите на ответниците, предвид неуредените сметки по регулация и преходните разпоредби на ЗУТ, били придобили собствеността на твърдяната част по давност, като придаваема към техния имот - УПИ *****************. Към 2013г., когато прехвърляли имота на ответниците, те вече били собственици, предвид факта, че били установили владение в тези граници още през 1994г., когато била извършена съдебната делба. Ответниците се позовават на придобивна давност, тъй като били налице всички предпоставки за това. Те били придобили имота на 28.08.2013г., като процесната граница била съществувала в този си вид /каменна ограда/, смятали се за собственици повече от 10 години и били владели имота в тези граници /ведно с твърдените процесни около 11 кв.м./ спокойно, явно, непрекъснато и несмущавано. В този смисъл, възразяват, че ищецът е собственик на процесните около 11 кв.м., тъй като ответниците били станали собственици на същите, на основание изтекла към 28.08.2023г. придобивна давност, по смисъла на чл. 79 от ЗС.

В случай, че съдът приеме, че праводателите на ответниците или ответниците, на собствено основание, не били станали собственици на реалната част от имота, извън границите на регулационния план и тази част е собственост на ищеца, то ответниците се позовават на придобито по давност сервитутно право върху УПИ ***************** /собственост на ищеца/, още от техните праводатели, предвид обстоятелството, че същите са знаели какво е значението на процесната ограда за обособяването на ***************** и разстоянието до нея, а именно, играеща ролята и на стена, предпазваща свличането на земни маси от техния имот и гарантираща 4 безопасното ползване на сградата, от гледна точка на денивелацията на двата имота, като винаги били смятали оградата за своя, като от извършената делба през 1994г. до 2005г. са минали повече от 10г. През 2005г. праводателите на ответниците придобили сервитутно право върху имот *****************, явяващ се служещ на техния имот, което се състояло в правото да се изгради и поддържа масивна ограда/стена, която да е тяхна собственост, като това сервитутно право обуславяло обособяването на имота, укрепването на терена между служещия и господстващия имот, заедно с безопасното ползване на господстващия имот и постройките в него.

В случай, че съдът не приеме за основателно последното твърдение, то твърдят, че от момента, в който ответниците са придобили фактическа власт върху имота – 28.08.2013г., до 28.08.2023г. същите са приемали по същия начин обстоятелствата по отношение на въпросната масивна ограда/стена и прилежащата към нея площ след регулационната линия между двата имота и следователно в тяхна полза било придобито сервитутно право, обременяващо имота на ищеца и служещо на техния имот, като правото се състояло в това да се изгради и поддържа в служещия имот масивна ограда/стена, на съответното разстояние от регулационната линия между двата имота, която да е тяхна собственост и чрез която да се укрепи ***************** и да се обуслови безопасното му ползване, предвид съответната денивелация между служещия и господстващия имот и на построената в него сграда.