Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 159 от 20.02.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 4869/2019
Вид
Решение № 159
Подписан
20.02.2020
В сила
20.02.2020
Състав
МИНА ГЕОРГИЕВА МУМДЖИЕВА, ИВАН ГЕОРГИЕВ КИРИМОВ, КОСТАДИНКА СИМЕОНОВА КОСТАДИНОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№

Гр.София, 20.02.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КОСТАДИНКА

КОСТАДИНОВА

2. ИВАН КИРИМОВ при участието на секретаря Мария Методиева и в присъствието на прокурора Ангел Попколев, като разгледа докладваното от съдия Мумджиева

ВНОХД № 4869/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК:

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от защитника на подсъдимия И.У.

- адв. В.Б. срещу присъда №237273от 08.10.2019г. по

НОХД № 12059/2018г. по описа на СРС, НО, 116-ти състав, с която подсъдимият И.С.У., с ЕГН: ********** е признат за виновен в това, че на 14.07.2017г., около 13:30 часа, в гр. София, по бул. „Ситняково“, с посока на движение от ул. „Оборище“ към ул. „Гео Милев“ управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „БМВ 316“ с ДК № ******, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена му със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“д“ от Закона за движение по пътищата № 16 – ***/04.01.2016г. на ВНД началник РУ – Тетевен при ОДМВР – Ловеч, връчена му лично на 18.07.2016г. и влязла в законна сила на 02.08.2016г. – престъпление по чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК. На основание чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 /три/ години и „глоба“ в размер на 400 лв.

С въззивната жалба се излагат кратки съображения за неправилност и необоснованост на присъдата. Посочва, че към датата на деянието наложените на подсъдимия глоби, въз основа на които е била издадена процесната ПАМ, са били погасени по давност, с оглед на което постановената ПАМ не е действала. Релевира се довод, че е недопустимо ангажирането на наказателната отговорност поради обстоятелството, че процесната ПАМ не е произвеждала своето действие към инкриминирания период. Прави анализ на относителната и абсолютната давност, като посочва, че в конкретния случай давността нито е спирана, нито прекъсвана с предприети действия по принудително изпълнение. Релевира се аргумент, че погасяването по давност има правните последици на плащане, като давността при наказателната (административно– наказателната отговорност) се прилага служебно. В заключение защитата моли съдът да приеме, че извършеното от подзащитния му деяние е несъставомерно поради изтичане действието на наложената ПАМ. В хода на съдебните прения в производството пред въззивния съд предлага да отмени постановената осъдителна присъда спрямо подзащитния му и да го оправдае по така повдигнатото му обвинение.

В проведеното по реда на чл.327 от НПК закрито съдебно заседание на 04.12.2019г. въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица, а единствено събиране на писмени доказателства, касаещи издадено наказателно постановление №14-4332-015472.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият У. се явява лично заедно с упълномощения си защитник адв. В.Б..

Защитникът на подсъдимия - адв. Б. поддържа жалбата, като заявява, че не оспорва наложената ПАМ, а наличието й към момента на извършване на деянието. Твърди, че една ПАМ обезпечава плащането на глобата, като пояснява, че задължението е валидно, когато е изискуемо и платимо. Във връзка с наведените аргументи изразява становище, че към датата на деянието изпълнението на глобата е било погасено по давност, която е обикновената изпълнителска давност от две години. Защитникът изтъква, че с изтичването на давността по събирането на наложената глоба самата

ПАМ следва да се счита за неналожена. С оглед така изложените съображения защитникът моли съдът да постанови решение, с което да признае подзащитния му за невиновен.

В хода на съдебните прения представителят на Софийска градска прокуратура моли съдът да потвърди първоинстанционната присъда. Намира, че първата инстанция правилно е установил фактическата обстановка и е стигнал до законосъобразни изводи. По отношение на погасителната давност заявява, че същата не настъпва служебно, а заинтересованото лице следва да отправи изрично изявление до компетентния орган, като в процесния случай, доколкото такова волеизявление липсва, то и задължението е било в сила и се е дължало.

В правото си на лична защита подсъдимият У. поддържа заявеното от защитника си, а упражнявайки правото си на последна дума, заявява, че съдът следва да вземе правилното решение.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима, но по същество е неоснователна.

Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение.

Фактическите констатации за извършеното деяние, залегнали в първоинстанционното решение, се основават на цялостна оценка на доказателствения материал, относим към предмета на доказване и съдът в изпълнение на чл. 13, 14 и чл. 107, ал. 4 НПК е достигнал до крайните си изводи. Доказателствената съвкупност по делото е еднопосочна, като от нея по един категоричен и безпротиворечив начин се установяват обстоятелствата, свързани с предмета на доказване. Въз основа на изложения доказателствен анализ от районния съд може да се проследи процеса на формиране на вътрешното му убеждение и достигнатите правни изводи. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани /в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд.

По възраженията, наведени в жалбата и допълнението към нея въззивният съд намира за установено следното.

При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият И.С.У. е роден на ***г*** , българин, българско гражданство, основно образование, неженен, неосъждан, безработен, с ЕГН: **********.

На 04.01.2016 г. ВНД началник РУП към ОДМВР Ловеч, РУ

Тетевен издал заповед № 16-0356-000003 за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл.171, т.1, б.„д“ от Закона за движение по пътищата за това, че на същата дата подсъдимият У. управлява МПС, без да е изпълнил задължението си по чл.190, ал.3 от ЗДвП („Наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване“), а именно - наложените му с наказателни постановления №14-4332-006832; №14 - 10525-00133 и № 14 – 4332 - 015472 административни наказания „глоба“. С наложената ПАМ временно било отнето издаденото му СУМПС № ********* до заплащане на дължимата глоба. ЗПАМ била връчена лично на подсъдимия на 08.07.2016г. и влязла в законна сила на 02.08.2016г., тъй като не е била обжалвана от подсъдимия.

На

14.07.2017 г. свидетелите В.А.и Д.Ч., работещи като младши автоконтрольори при ОПП-СДВР, по време на изпълнение на служебните си задължения спрели за полицейска проверка лек автомобил „БМВ 316” с рег. № ЕН 7138 ВТ, който около 13:30 часа се движел в гр.София, на бул. „Ситняково“, с посока на движение от ул.„Оборище” към ул. „Гео Милев”. Установили водача на автомобила като подс. У..

По време на проверката подсъдимият не им представил СУМПС, което наложило и извършването на справка в ОДЧ-ОПП-СДВР. Било установено, че подсъдимият У. е с временно отнето СУМПС въз основа на горепосочената ЗПАМ, и е неправоспособен водач, за което бил съставен акт за установяване на административно нарушение с бланков № 603286.

Към

25.04.2018 г. в ТД-НАП офис Ловеч нямало данни подсъдимият да е заплатил глоба в размер на 50 лева, наложена му по НП № 16-0356-000020/27.01.2016г.

Към 18.03.2019 г. в ТД - НАП, офис Ловеч нямало данни

НП №№14-4332-006832; 14-10525-00133 и 14-4332-015472 да са предавани за събиране.

Въз основа на събраните в производството пред въззивния съд доказателства от фактическа страна е установено, че НП № 14-4332-015472 поначало е било издадено срещу друго лице, различно от подсъдимия У., а именно срещу В.С.Н.(л.29, СП, СГС).

Подсъдимият е неосъждан, с наложено административно наказание по реда на чл.78а от НК за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, с множество санкции за нарушаване правилата за движение, визирани в ЗДвП.

Установената фактическа обстановка въззивният съд приема след анализ на доказателствения материал, включващ: гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите В.А., приобщените по реда на чл.281, ал.5 от НПК (л. 18 от ДП), на Д.Ч. (л.81-82 от СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.5 от НПК (л.19 от ДП); писмени доказателства: справки от ТД-НАП (л.45 от СП), справка СДВР (л.48-51 от СП), АУАН с бл.№ 603286 (л.7 от ДП); Заповед за налагане на ПАМ (л.9 от СП), справка за съдимост на подс. У.; писмо отговор от ОДМВР – Ловеч с картон на наказателно постановление. (л.27-29 от въззивното

СП).

Настоящият въззивен състав отчете, така както е сторил и контролираният съд, че страните не оспорват приетите за установени фактически положения, а единствено достигнатите правни изводи. Доколкото съдът в този си състав се солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, счете, че се явява безпредметно той да бъде преповтарян и в настоящото изложение и ще съсредоточи своя анализ предимно върху релевираните от страните правни съображения. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.).

Несъмнено, с оглед естеството на инкриминираното деяние, обуславящо и предмета на доказване по делото, приоритетно значение за изясняване на обстоятелствата, попадащи в обсега на доказване имат писмените доказателства по делото, а гласните такива – единствено допълващо и контролно естество. Районният съд е подходил с необходимата прецизност при анализа на събраните доказателства, като е обърнал съществено внимание на издадената запо вед за налагане на ПАМ, нейното съдържание и правни последици, към който анализ въззивният съд се присъединява. Правилно контролираният съд е кредитирал наличните по делото писмени доказателства изцяло, като е приел, че са единни, непротиворечиви и намиращи се в унисон със събраните по делото гласни доказателствени средства и са относими към основния факт, включен в предмета на доказване по делото.

Обосновани са и изводите на решаващия първоинстанционен съд за достоверност на показанията, дадени от свидетелите Ч.и А.. Така събраните гласни доказателствени средства са напълно еднопосочни, взаимно допълващи се и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, поради което и за инстанциите по същество не са налице съмнения, че посочените показания са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно. Въз основа на същите се установяват фактите и обстоятелствата, свързани с извършената на 14.07.2017 г. полицейска проверка на водача У. и управлявания от него автомобил марка "БМВ", модел "316", с рег. № ******, вкл. наличието на влязла в сила ПАМ спрямо проверявания водач. По отношение на тези факти и обстоятелства по делото са събрани достатъчен по своя обем и категоричност гласни и писмени доказателства, които в своята съвкупност позволяват на съда да формира еднозначни изводи по фактите, а оттам – и по правото. Така събраните гласни доказателствени средства, освен че са напълно еднопосочни и безпротиворечиви, не се оспорват и от подсъдимия, и неговата защита.