Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 93 от 15.05.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 99/2024
Вид
Протокол № 93
Подписан
15.05.2024
Състав
Милен Петров Славов, Мария Кръстева Маринова, Петя Иванова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • §6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • §7, т. 7 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 291 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 93 гр. Варна, 15.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова

Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20243000500099 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:14 часа се явиха:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Въззивната страна Община Варна, редовно призована, се явява юрисконсулт Р. С. , редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция.

Въззиваемата страна В. Х. Р., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат А. Д., редовно упълномощен и приет от първата инстанция.

Вещото лице инж. Ц. Н. Н. , редовно призовано, явява се.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

ЮР. К. СЛ.: Моля, да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

СЪДЪТ ИЗВЪРШВА ДОКЛАД съобразно определение от разпоредително заседание № 191/12.03.2024 г.:

Производството е образувано по въззивна жалба на Община Варна, подадена чрез надлежен процесуален представител, против решение № 1533/27.12.23г., постановено по гр.д. № 1180/23г. на ОС-Варна, с което същата е осъдена да заплати на В. Х. Р. от гр. Варна сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от телесни повреди, изразяващи се в травматични отоци, ожулвания и кръвонасядания в областта на лицето, подкожни кръвоизливи в областта на долните клепачи на двете очи, счупване на носните кости, счупване на лакътния израстък на лява лакътна кост, ожулване и травматичен оток в областта на дясното коляно, кръвонасядане в областта на лявото коляно, както и негативни психически преживявания и състояние на емоционален стрес, причинени вследствие на падане в необозначен и необезопА. детайл на шахта, собственост на Община Варна, на 10.05.2023г. около 16:45 часа в град Варна, на ул. „Драгоман“ в района на кукления театър, в областта на пешеходната зона, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.05.2023г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, както и сумата от 2 209.40 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди извършени от нея разходи за лечението, а именно такса избор на лекар (350лв.), потребителска такса (7.40лв.) и плака за дистален хумерус (1 842лв.), причинени вследствие на падането, описано по-горе, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда – 06.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.

49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД; и сумата от 3 588.38 лв., представляващи разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Счита се, че неправилно съдът е възприел, че няма спор по фактите – относно претърпения от ищцата инцидент, относно датата и мястото му, както и относно механизма на настъпването му. В тази връзка се сочи, че още с отговора на исковата молба е бил оспорен механизма на настъпване на твърдяната увреда и настъпилите във връзка с нея травматични увреждания и неимуществени вреди.

Възражението е било, че спъването в детайл на шахта е с такива размери, които са били явно забележими отдалеч, тъй като случилото се е било в светлата част на денонощието и при добри метеорологични условия и суха пътна настилка, поради което ищцата е била длъжна да забележи препятствието. Освен това, тъй като шахтата не е съществувала към момента на влизането в сила на ЗМСМА, то и §7, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА не е приложим относно собствеността на общината. Липсата на обсъждане на това възражение води до необоснованост на решението. Съдът не е изследвал и статута на участъка, където е настъпил инцидента – дали това е път, пешеходна алея, тротоар, улица. При липсата на такива данни, то и неправилен се явява изводът на съда, че е налице общински път, на който са настъпили вредите. Въпросната шахта освен това не е канализационна, а в същата са поставени оптични кабели, собственост на „А.“ ЕАД. В тази връзка било неоснователно отхвърлянето на искането на общината да бъде 2 привлечено като трето лице-помагач на страната на ответника на посоченото юридическо лице. Въз основа на горното се претендира отмяна на решението, а в условията на евентуалност – намаляване на размера на присъденото обезщетение, тъй като същото не кореспондира с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

В предвидения в закона и указан от съда срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна В. Х. Р. чрез адв. А. Д. от АК-В., с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че правилно съдът не е конституирал посочения правен субект като трето лице помагач, тъй като такова искане не е било направено с отговора на исковата молба. Поддържа се, че шахтите по улиците са част от пътната инфраструктура и на осн. § 7, т.

7 от ПЗР на ЗМСМА са общинска собственост. Именно общината следва да ги поддържа в изправно състояние, като незабавно сигнализира за препятствията по пътя и да ги отстранява в най-кратък срок – чл. 167, ал. 1 от ЗДвП. Поради това и дори конкретен кабелен оператор да е отговарял за поддържането на шахтата, то общината като собственик на пътя, върху който се намира това съоръжение на техническата инфраструктура, е била длъжна незабавно да сигнализира за това препятствие и да го отстрани в най-кратък срок. Счита се, че от доказателствата по делото са установени всички правно релевантни за спора факти – мястото, времето и начинът на настъпване на инцидента, претърпените в резултат от същия неимуществени и имуществени вреди. Счита се, че присъдените обезщетения са законосъобразни, тъй като липсва и съпричиняване на вредите. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на доказателства за надлежна представителна власт.

Страните не са отправили искания до въззивния съд за събиране на нови доказателства.

С цитираното определение от разпоредително заседание въззивният съд е допуснал СТЕ.

ЮР. К. СЛ.: Поддържам подадената въззивна жалба.

АДВ. Д.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам подадения отговор.

СЪДЪТ докладва, че в срока по чл. 199 от ГПК, е депозирано заключение вх. № 3118/29.04.2024 г. по съдебно-техническата експертиза от инж. Ц. Н..

ЮР. К. СЛ.: Нямам възражения срещу изслушване на вещото лице.

3

АДВ. Д.: Нямам възражения срещу изслушване на вещото лице.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към снемане самоличността и изслушване на вещото лице:

Инж. Ц. Н. Н. – * г., български гражданин, омъжена, неосъждана, без родство с въззиваемата и без служебни или други правоотношения с въззивника Община Варна. Съдът предупреди вещото лице за наказателната отговорност по чл. 291 НК, същото обещава да даде вярно и безпристрастно заключение.

В. Л. Н.: Поддържам представеното заключение.

На въпрос на юр. к. СЛ.: По отношение на самото заключение, след констативно-съобразителната част по т. 5.2, по втория поставен от съда въпрос: „Какви са всички градоустройствени елементи на тази територия“, пак говорите за местоположението на мястото на инцидента, като конкретно отговор на така зададения въпрос не се съдържа?

В. Л. Н.: В т. 5.2 - всички градоустройствени елементи на тази територия, ако има различни такива – тротоари, алеи, площадки, паркове, градини и други. Под тази територия се разбира територията, върху която е възникнал инцидентът. Подробно съм дала описание на тази територия в т.

5.1, като категорично местоположението на инцидента е върху пешеходната зона на част от ул. „Драгоман“, описана подробно, която е между ул.

„Шумен“ и бул. „Княз Борис“, това е пешеходната зона.

ЮР. К. СЛ.: Въпросът ми е за градоустройствените елементи.

В. Л. Н.: Това е пешеходна зона. В констативната част на стр. 5, т. 3 подробно съм описала абсолютно всички елементи на пътя според дефиниции, дадени в §6 от ДР на ЗДвП, т. е тази пешеходна зона представлява част от пътя.

ЮР. К. СЛ.: Т. е препращате към констативно-съобразителната част?

В. Л. Н.: Да. Като цяло констативната част е по-подробно изложена, а самият отговор на въпросите е по-кратък, за да може синтезирано да стане ясно за какво се отнася.

ЮР. К. СЛ.: Нямам други въпроси към вещото лице.

На въпрос на адвокат Д.: На снимка 6 и снимка 8, които са приложени към експертизата, се виждат някакви елементи върху капаците на шахтата?

В. Л. Н.: Тези елементи са огромни камъни, боядисани с червена боя, които стоят там и към днешна дата. Сега, идвайки към съда, пак минах покрай въпросната шахта - огромни камъни, боядисани с червена боя, сложени от някой, вероятно да означи шахтата, те са описани на стр. 8, при 4 огледа на място. Сега от дъждовете има избуяла трева, вече е може би към 50 см. Експертизата следва да се изготви от датата на възлагане на експертизата и огледа. При огледа, който е направен на 09.04.2024 г., камъните бяха там.

АДВ. Д.: Нямам други въпроси към вещото лице.

СЪДЪТ намира, че вещото лице е изпълнило задачата си, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА заключение вх. № 3118/29.04.2024 г. на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза към доказателствения материал по делото.

ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в общ размер съобразно представената справка-декларация от 755.73 лв.

(седемстотин петдесет и пет лева и седемдесет и три стотинки). ИЗДАВА към настоящия момент разходен касов ордер за внесената сума от 400.00 лв.

(четиристотин лева).

ЗАДЪЛЖАВА Община Варна, в едноседмичен срок от днес, да представи доказателства за довнасяне на сумата от 355.73 лв. (триста петдесет и пет лева и седемдесет и три стотинки) по депозитната сметка на Апелативен съд - Варна, с оглед доизплащането на пълния размер на възнаграждението на вещото лице.

ЮР. К. СЛ.: Нямам искания за събиране на други доказателства. Не представям списък - претендираме само платения депозит за експертизата и държавната такса по делото.

АДВ. Д.: Нямам искания за събиране на други доказателства.

Представям списък на разноските.

СЪДЪТ