Определение № 306 от 21.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 306 гр. Пловдив, 21.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Славейка Ат. Костадинова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Надежда Ив. Желязкова

Каличкова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно частно търговско дело № 20265001000314 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.

Постъпила е, изпратена на 07.05.2026г. по ЕПЕП частна жалба вх. № 5212 от 07.05.2026г. от „ЕКО ПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК 201585249 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Тирана“ № 23А, ет.5, ап. 52, представлявано от управителя М. Н.М. чрез адв. Н. М. против определение № 153 от 29.04.2026г., постановено по т.д. № 182/2025г. на ОС Пазарджик, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на РС Пазарджик. Според жалбоподателят оспореното определение е неправилно, тъй като твърдението на ищеца е за доставки, извършени в изпълнение на неформални, но обичайни търговски отношения, за относително кратък период от време и при липса на данни за отделно договаряне по всяка процесна фактура, при съобразяване на което следва да се приеме, че се касае за правоотношения по един договор. Затова и като твърди, че в конкретният случай релевантна за родовата подсъдност е общата претендирана цена на доставките и компетентен по иска е Окръжен съд Пазарджик, жалбоподателя настоява съда да отмени оспореното определение и да върне делото на Окръжен съд Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

В срока за отговор не е постъпил такъв от насрещната страна.

Съдът, след преценка на изложеното в жалбите и данните по делото, намери за установено следното:

Частната жалба е постъпила в срока, предвиден в разпоредбата на чл.

275, ал.1 ГПК; подадена е от надлежна страна в производството, която има интерес да обжалва и е насочена срещу акт, за който е предвиден инстанционен контрол и за това е процесуално допустима.

С определение № 153 от 29.04.2026г. съдът е приел, че съобразно изложените в исковата молба твърдения ищеца е доставял на ответника петролни продукти и консумативи, без да е сключен писмен договор, но на основание съществуващи трайни търговски отношения. Като е констатирал, че цената на претенцията е в общ размер на 74 561.57 лв., представляваща стойността на приети и незаплатени доставки на петролни продукти и консумативи, за които са издадени процесните фактури, предявени частично, всяко от които с цена на иска под 25 000 лв. и на основание чл. 103 и чл. 104, ал.1, т.4 ГПК, съдът е приел, че делото не му е родово подсъдно, поради което го е прекратил и изпратил по подсъдност на РС Пазарджик.

Твърденията в исковата молба се свеждат до следното: през 2025г. ищеца е доставял на ответника петролни продукти и консумативи, без да е сключен писмен договор между страните, но на основание формирани трайни търговски отношения – след като зареди гориво на бензиностанцията, приемащия горивото подписва документ, удостоверяващ доставката, а на всяко 15-то и 30-то число доставчика издава фактура, която изпраща на електронна поща. Като сочи, че издадените фактури са приети и осчетоводени от ответника, но са останали неплатени и с позоваване на чл. 303а, ал.3 ТЗ, настоява съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 71 717.42 лв., формирана от сбора на осем частични претенции за цената на доставка по издадени осем фактури, подробно описани в исковата молба, както и да заплати сумата от 2844.15 лв., представляваща законната лихва за забава върху вземането по всяка фактура от падежа до 25.09.2025г..

Изложените фактически обстоятелства сочат на наличие на едно съглашение между страните, разкриващо белезите на търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ, което е формирано на база съществували трайни 2 търговски отношения между страните. Затова и съдът приема, че се касае за един иск, основан на едно основание – договор за търговска продажба, цената по който е 71 717.42 лв.. Така определената цена надхвърля 25 000 лв. и с приложението на чл. 104, ал.1, т.4 ГПК прави делото родово подсъдно на Окръжен съд.

Не до този извод е достигнал и решаващия първоинстанционен съд, поради което и оспорения негов съдебен акт, като несъобразен с материалния и процесуален закон следва да бъде отменен, а делото върнато на Окръжен съд Пазарджик за продължаване на съдопроизвоствените действия.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 153 от 29.04.2026г., постановено по т.д. № 182/2025г. на ОС Пазарджик

ВРЪЩА делото на Окръжен съд Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3