Определение № 2465 от 20.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2465 гр. Пловдив, 20.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20235300502674 по описа за 2023 година ГПК.

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от Образувано е по частна жалба на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, с ЕИК 131134023, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ 52-54, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Д.И., подадена против разпореждане от 29.08.2023г. обективирано в Заповед № 5909 /29.08.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 12521 /2023г. по описа на РС Пловдив, I бр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за разликата над присъдената главница от 5434,31 лева до претендираната от 8062,28 лева, за договорна лихва в размер на 1393,55 лева

В жалбата се излагат твърдения, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно с искане за неговата отмяна и издаване на заповед по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за претендираните суми.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:

1

Производството пред Районен съд Пловдив е образувано по заявление, подадено от частния жалбоподател "Ти Би Ай Банк" ЕАД, гр. София за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против длъжника Ф. Й., с ЕГН: **********, за сумата от 8062,28 лв. – главница, 1393,55 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 15.02.2023 г. до 24.07.2023 г., 111,76 лв. – обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 15.02.2023 г. до 15.08.2023 г., законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането и разноски. Заявено е, че паричното вземане произтича от изискуемо вземане по договор за потребителски кредит № 7053276808 / 8.04.2022 г. , обявен за предсрочно изискуем, с уведомление връчено на длъжника на 24.07.2023г. Към заявлението заявителят е приложил пълномощно, извлечение от счетоводните книги, Договор за потребителски кредит, декларация за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма "Защита на кредита", информация за застрахователна програма "Защита на кредита " за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставяни от "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, сертификат за застрахователна програма "Защита на кредита" и допълнителна медицинска услуга "Второ медицинско мнение", общи условия към застраховката, общи условия за ползване на допълнителна медицинска услуга "Второ медицинско мнение", заявление-декларация за установяване на договорни отношения, документ за внесена ДТ.

С обжалваното разпореждане Районен съд Пловдив е отхвърлил заявлението в частта му, касаеща вземанията за главница за разликата над уважения размер от 5434,31 лева до пълния предявен размер от 8062,28 лева и за договорна лихва в размер на 1393,55 лева. Приел е, че клаузите на договора, уговарящи при отпуснат кредит в размер на 6000 лева, дължима застрахователна премия в размер на 2627.97 лева, ГПР 39,46 %, общ размер на плащанията 18082,90лв, са неравноправни клаузи. Всички тези разходи за потребителя заобикалят разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, като се явяват неравноправни.

Въззивният съд намира така постановеното разпореждане в обжалваната част за допустимо и като краен резултат за правилно, а подадената частна жалба за неоснователна.

Видно от съдържанието на представения договор за потребителски кредит се установява, че кредиторът "Ти Би Ай Банк" ЕАД е отпуснал потребителски кредит в размер на 6000 лв. със срок за погасяване 15.04.2027 г., при равни месечни погасителни вноски в размер на 301,38 лв., последната в размер на 301,48 лв., с лихвен процент по кредита – 34,12%, ГПР- 39,46% и общ размер на задължението 18 082,90 лв. Погасителният план и условията по договора за кредит са описани в самия договор. Съгласно чл. 7 от договора за кредит, общият размер на главницата по кредита включва сумата от 6 000 лв. размер на кредита, 2627,97 лв. застрахователна премия за застраховка "Банк защита на кредита", която е включена в главницата в общ размер 8 627,97 лв.

Настоящата инстанция споделя крайните изводи на ПРС относно недължимостта на сумата по клаузата за застраховка.

2

Клаузата за заплащане на застраховка по пакет "Bank защита на кредита", е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предвидените застрахователни премии действително водят до значително оскъпяване на ползвания заем.

Същите завишават размера на главницата и пряко влияят върху формирането на възнаградителната лихва, като едновременно с това са сключени в полза на кредитора, който се явява и застрахователен посредник. Поражда се колебание относно съдържанието на кредитната сделка и нейните основни елементи, индивидуалното им договаряне, както и съмнение относно спазването на изискването за прозрачност и равнопоставеност между страните.

Предвид неразривната й свързаност с договора за кредит, с договарянето й дължимото възнаграждение за застрахователната премия да се разсрочи и да се изплаща едновременно с погасителната вноска по заема, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 10а от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. С включването на застраховката към главницата се цели длъжникът да бъде натоварен с разходи по допълнителни услуги за кредита, които формално водят да увеличение на възнаграждението на кредитора, но не са включени като разход по кредита, с което се заобикаля императивна правна норма чл. 10а ЗПК вр. пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Според последния "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.Ирелевантно е твърдението за даване на съгласие от страна на клиента за сключване на застраховката – това не променя неравноправния характер на уговорката по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП "Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално". В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че не се приемат за индивидуално уговорени "клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия". В случая макар и да е вписано в договора, че застраховката не е задължителна предпоставка за предоставянето на заема, няма данни длъжникът да е можел да влияе на съдържанието на тези клаузи, тъй като те са неразривно свързани с договора за потребителски кредит.

Видно от приложения договор между страните, ГПР по кредита е определен в разрешения законов размер от 39,46 % като в същия не е включена договорената застрахователна премия. В тази връзка съдът приема, 3 че горните суми представляват допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, подлежащи на включване в ГПР, но не и дължими от кредитополучателя като такива, основани на неравноправни клаузи, т. е. нищожни. Тук съдът взема предвид, че обстоятелството кои вземания на кредитора са включени, респ. кои подлежат на включване в ГПР не може да бъде изцяло изследвано в заповедното производство при преценката му по чл.

411, ал. 2 от ГПК именно поради едностранния му характер.

Поради предвидената законодателна закрила, съдът още на фаза заповедно производство следва да осъществи защита на по-слабата страна в договорните правоотношения – потребителя. В конкретния случай първоинстанционният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение в обжалваната част. По този начин е гарантирал в пълна степен правата на потребителя. За кредитора стои възможността да докаже съществуване на вземането си в осъдително исково производство.

Ето защо въззивната инстанция намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Воден от изложените съображения, Пловдивският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 29.08.2023г. обективирано в Заповед № 5909 /29.08.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 12521 /2023г. по описа на РС Пловдив, I бр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за разликата над присъдената главница от 5434,31 лева до претендираната от 8062,28 лева, за договорна лихва в размер на 1393,55 лева

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4