Решение № 12 от 18.01.2022, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- Административно наказателно дело 607/2021
- Вид
- Решение № 12
- Подписан
- 18.01.2022
- В сила
- 03.02.2022
- Състав
- КОНСТАНТИН ПЕТРОВ КОСЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.151, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 313, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.78а, ал.1 · Наказателен кодекс
Мотиви към Решение №12/18.01.2022г., постановено по НАХД №607/2021г. по описа на Разградския районен съд .
Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу обвиняемата АЙЛ. АЛ.
К. от гр. Исперих, за това, че на 24.09.2020г., в гр.Разград, е потвърдила неистина в писмена декларация - декларация по чл.13, т.6 от «Наредба № 1-157/01.10.2002г. на МВР за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина», приложена към Заявление с вх.544/24.09.2020г., за издаване на свидетелство за управление на МПС на български гражданин, като е посочила в нея, че обичайното й пребиваване (повече от 185 дни през всяка календарна година) не е в друга държава - членка на Европейския съюз, подадена по силата на закон - чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата: «Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, който са установили обичайното си пребиваване в Република България», за което обстоятелство подписват декларация пред орган на властта - Началник сектор «Пътна полиция» при ОДМВР-гр.Разград, за удостоверяване на истинността на посочените обстоятелства, а именно, че обичайното й пребиваване е в Република България - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа съдържащото се в постановлението обвинение срещу обвиняемата.
Обвиняемата не се явява в заседанието. Защитникът й моли за обвиняемата. оправдаване на
Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:
Обвиняемата АЙЛ. АЛ. К. е родена на *** в гр.Исперих. Има регистриран настоящ адрес в гр. Исперих. Същата е омъжена, не е осъждана.
Обвиняемата А.К. напуснала Р България на 03.12.2019г. и се установила да живее и работи в Кралство Великобритания. На 22.09.2020г. тя се върнала в Р България и тъй като била сключила междувременно граждански брак, трябвало да поднови свидетелството си за управление на МПС. Във връзка с придобиване на ново СУМПС, в което да бъдат отразени промените, на 24.09.2020г. в писмена декларация, приложена към Заявление с вх.№ 544/24.09.2020г. за издаване на свидетелство за управление на МПС на български гражданин, обв.А.К. посочила, че обичайното й пребиваване (повече от 185 дни през всяка календарна година) не е в друга държава - членка на Европейския съюз. Тази декларация обвиняемата попълнила във връзка с изискването на чл.151, ал.5 от ЗДвП, съгласно който член «Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация». Декларацията, заедно с останалите документи обвиняемата подала чрез св.М.Д. - служител в сектор група „БДС“ при РУ-Исперих при ОДМВР-Разград, до директора на ОДМВР-Разград.
Въпреки, че обичайното пребиваване на обв.А.К. било в друга държава, членка на ЕС, а именно в Кралство Великобритания, същата посочила в декларацията, подадена съгласно чл.13, т.6 от Наредба № I- 157/01.10.2002г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, в която удостоверила неверни обстоятелства. В декларацията обвиняемата собственоръчно декларирала, че обичайното й пребиваване /повече от 185 дни през всяка календарна година/ не е в друга държава - членка на Европейския съюз. След това подписала декларацията в графата „Декларатор”.
От заключението на назначената по делото графологическа експертиза е видно, че:
1.Саморъчният подпис за „Декларатор“ в Декларация от 24.09.2020г., във връзка със Заявление № 544/2409.2020г. до БДС-ОДМВР гр.Разград, е изпълнен от АИЛИН АЛИ К..
2.Ръкописният текст в Декларация от 24.09.2020г., е изпълнен с почерка, отразен в разписките от името на АИЛИН АЛИ К., представени за сравнителен материал.
1
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на разпитани свидетели на досъдебното производство /св. М. Д. и Й. А./, назначената експертиза, писмените доказателствени материали.
В крайна сметка съдът намира, че фактическата обстановка по обвинението е доказана по несъмнен начин. Съдът намира, че несъмнено обвиняемата е била наясно, че декларира неверен факт в процесната декларация – същата се е била установила към този момент вече в друга страна и е била наясно, че отразеното от нея в декларацията й не отговаря на истината.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: С деянието си обвиняемата А.К. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, тъй като на 24.09.2020г., в гр.Разград, е потвърдила неистина в писмена декларация - декларация по чл.13, т.6 от «Наредба № 1157/01.10.2002г. на МВР за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина», приложена към Заявление с вх.544/24.09.2020г., за издаване на свидетелство за управление на МПС на български гражданин, като е посочила в нея, че обичайното й пребиваване (повече от 185 дни през всяка календарна година) не е в друга държава - членка на Европейския съюз, подадена по силата на закон - чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата:
«Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, който са установили обичайното си пребиваване в Република България», за което обстоятелство подписват декларация пред орган на властта - Началник сектор «Пътна полиция» при ОДМВР-гр.Разград, за удостоверяване на истинността на посочените обстоятелства, а именно, че обичайното й пребиваване е в Република България. Обвиняемата е декларирала съзнателно /с пряк умисъл/ невярно обстоятелство в писмена декларация пред орган на властта. Става дума именно за обстоятелство, което се явява предпоставка за издаване на СУМПС по смисъла на чл.151, ал.5 от ЗДвП и относно което обстоятелство в тази връзка обвиняемата е следвало да посочи истината, съобразно нормативното изискване.
При определяне на наказанието на обвиняемата А.К., съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването й от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от нея умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба, обвиняемата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът като отчита, че обвиняемата явно не е лице с висока обществена опасност, намира, че наказанието й следва да се определи в размер равен на минималния, а именно 1000лв, като този размер на санкцията според съда в случая е достатъчен за поправянето й.
С оглед изхода на делото обвиняемата следва да бъде осъдена и за разноските по същото.
Мотивиран така съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
2
3
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 12 гр. Разград, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА в присъствието на прокурора Ив. Д. Б. като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно наказателно дело № 20213330200607 по описа за 2021 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемата АЙЛ. АЛ. К., ЕГН ********** от гр.Исперих, обл.Разград ЗА ВИНОВНА за това, че на 24.09.2020 г., в гр.Разград, е потвърдила неистина в писмена декларация - декларация по чл.13, т.6 от «Наредба № 1-157/01.10.2002г. на МВР за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, приложена към Заявление с вх.544/24.09.2020г., за издаване на свидетелство за управление на МПС на български гражданин, като е посочила в нея, че обичайното й пребиваване (повече от 185 дни през всяка календарна година) не е в друга държава членка на Европейския съюз, подадена по силата на закон - чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата: «Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, който са установили обичайното си пребиваване в Република България», за което обстоятелство подписват декларация пред орган на властта - Началник сектор «Пътна полиция» при ОДМВР-гр.Разград, за удостоверяване на истинността на посочените обстоятелства, а именно, че обичайното й пребиваване е в Република България - престъпление по чл.313, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК Я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като й 1 налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 1000 лв. / хиляда/ лева.
ОСЪЖДА обвиняемата АЙЛ. АЛ. К., ЕГН ********** да заплати в полза на ОД на МВР Разград сумата от 163,00 лв. /сто шестдесет и три/ лева представляващи разноски на досъдебното производство.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от днес пред Окръжен съд гр. Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
2