Решение № 793 от 16.07.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 793 гр. Варна, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антония Якимова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело № 20253100500752 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Н. Н. А. (ищца в първоинстанционния процес), действаща чрез адв. С. З., срещу решение № 49/24.02.2025 г. по гр.д. № 450/2024 г. по описа на Районен съд – Провадия, в частите му, с които:

- е допуснато да бъде извършена съдебна делба на недвижимия имот: дворно място, находящо се в село П., общ. Д., обл. Варна, представляващо ***, кв. 24 по действащия регулационен план на селото, с площ 970.00 кв.м. при граници: улица, *** – общ., регулационна линия и ***, между съделителите: Н. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „С.“ *** и З. М. Ш., ЕГН **********, с адрес: с. П., общ. Д., обл. Варна, ул. „Д.д.“ ***, при квоти: 500/970 ид.части за Н. Н. А. и 470/970 ид.части за З. М. Ш. , на основание чл. 34 от ЗС;

- е отхвърлен предявеният иск за делба от Н. Н. А. срещу З. М. Ш. на обекти: жилищна сграда с площ от 42 кв.м. и сайвантът с площ от 35 кв.м., находящи се в същото дворно място, при квоти: ½ ид. части за ищцата Н. Н. А. и ½ за ответницата З. М. Ш.;

- е оставено без уважение искането на Н. Н. А. за обезсилване на констативен нотариален акт № 3, том II, рег. № 864, дело № 105 от 2024 г. по описа на нотариус И.К., вписан с вх.рег. № 940/15.03.2024 г, дв.вх. № 936/2024 г., акт № 19, том III, дело № 411/2024 г. при СВ към РС Провадия (с който З. М. Ш. е призната за собственик по давностно владение на 470 кв.м. ид.ч. от дворното място с обща площ 970 кв.м. заедно с построената в югозападната част на мястото жилищна сграда с площ 42 кв.м.).

1

В ъ в въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Въззивницата поддържа, че квотите на страните в допуснатия до делба имот са неправилно определени, като в действителност тя притежава 735/970 ид.ч. от дворното място, а въззиваемата – 235/970 ид.ч. Намира, че възражението на въззиваемата за придобиване по давност на 470 кв.м. ид.ч. от дворното място и на жилищната сграда с площ 42 кв.м. е недоказано и неоснователно. Счита за неправилен извода на съда, че З. Ш. е давностила имота след смъртта на родителите й. Изтъква, че същата е декларирала ид.ч. от процесните имоти едва след снабдяването й с констативен нотариален акт на 14.03.2024 г., а до този момент данък сгради и такса смет за цялото дворно място и всички постройки в него са заплащани само от нея (въззивницата) и наследодателите й. Поддържа, че понеже делбените имоти са наследствени, то презумпцията за своене на чуждите идеални части се счита оборена и за да бъдат те придобити по давност от упражняващия фактическата власт наследник, той следва да манифестира промяната в намерението си. Намира, че в случая това не е сторено от въззиваемата, която е следвало да докаже, че е извършила действия, с които е обективирала спрямо другия наследник (дядото, а след неговата смърт – бащата на въззивницата) намерение на владее неговите идеални части за себе си. Поддържа, че не са събрани никакви доказателства за отблъскване на тяхното владение от страна на въззиваемата, дори напротив – според всички свидетелски показания старата къща не е годна за обитаване и не се използва по предназначение. Счита, че 10годишната давност в полза на въззиваемата е можело да започне да тече найрано от смъртта на дядо й Б.И. на 19.02.2017 г., респ. същата все още не е изтекла.

С тези аргументи по същество моли за изменение на решението в частта по отношение на квотите, при които е допусната делбата на дворното място, като същите се определят в размер на 735/970 ид.ч. за нея и 235/970 ид.ч. за въззиваемата, както и за отмяна на решението в останалите му обжалвани части и постановяване на друго, с което да бъдат допуснати до делба между страните при равни квоти разположените в дворното място жилищна сграда с площ 42 кв.м и сайвант с площ 35 кв.м., както и да бъде обезсилен съставеният в полза на въззиваемата констативен нотариален акт. Претендира и разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата З. М. Ш., чрез адв. Г. А., депозира отговор на въззивната жалба, с който излага становище за нейната неоснователност. Поддържа, че от свидетелските показания, обсъдени от първоинстанционния съд детайлно и задълбочено, е доказано, че въззивницата (ищца) изобщо не е упражнявала фактическа власт върху процесните имоти и дори е живяла в друго населено място, както и че само тя е била във владение на имотите, което е било установено по волята на родителите й. Последните са искали т.нар. „стара къща“ и останалите 470 кв.м. ид.ч. от дворното място да останат за нея и това се е случило веднага след смъртта им. От тогава само тя владее необезпокоявано имотите, което е било видно и е ставало със знанието и съгласието на праводателите на въззивницата. Поддържа, че е декларирала имота като свой пред данъчните органи след снабдяване с костативен нотариален акт, понеже без документ за собственост това е практически невъзможно.

2

По изложените съображения по същество моли за потвърждаване на решението и претендира разноски за въззивната инстанция.

С определение № 2182/12.05.2025 г., постановено по настоящото възз.гр.д. № 752/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна, са дадени указания до въззиваемата страна по реда на чл. 101, ал. 1 от ГПК за отстраняване на нередовностите на направеното в отговора на исковата молба възражение за придобивна давност, като: 1.) уточни периода на твърдяното владение, на което се позовава (с посочване на начален и краен момент); 2.) заяви била ли е в посочения период по т. 1 в граждански брак, съответно еднолично ли е осъществявала владението или съвместно със съпруга й; 3.) уточни кой точно делбен имот (един или няколко) твърди да е давностен, съответно кой имот твърди да е придобит по давност и от кого.

В изпълнение на указaнията и в рамките на предоставения срок въззиваемата З. Ш. е депозирала молба вх. № 14512/21.05.2025 г., с която е уточнила, че владението е продължило от смъртта на майка й – 28.02.2006 г. до момента на депозиране на молбата, в който период е била в граждански брак с лицето С. М. Ш., с когото е осъществявала съвместно владение.

Посочила е още, че по давност са придобити 470 кв.м. ид.ч. от дворното място, цялото с площ 970 кв.м., както и построената в югозападната част на мястото жилищна сграда с площ 42 кв.м, за които имоти се е снабдила с констативен нотариален акт № 3, том II, рег. № 864, дело № 105 от 2024 г. по описа на нотариус И.К. с рег. № 225 на НК.

В открито съдебно заседание въззивницата, лично и чрез адв. С. З., поддържа въззивната жалба и направеното в нея искане и претендира разноски по делото съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата, чрез адв. А. А., поддържа отговора и прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

При извършена служебна проверка относно валидността и допустимостта на решението в обжалваните му части, съобразно регламентираните в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд, настоящият съдебен състав констатира, че решението е валидно, но е процесуално недопустимо поради следното:

Първоинстанционното производство по гр.д. № 450/2024 г. по описа на Районен съд – Провадия е образувано по предявен от Н. Н. А. срещу З. М. Ш. конститутивен иск по чл. 34 от ЗС за делба на дворно място, находящо се в село П., общ. Д., обл. Варна, представляващо ***, кв. 24 по действащия регулационен план на селото, одобрен със Заповед № 1185/12.04.1973 г., с площ 970.00 кв.м. при граници: улица, *** – общ., регулационна линия и ***, и на построените в него жилищна сграда с площ от 42 кв.м. и сайвантът с площ от 35 кв.м., между съделителите: Н. Н. А. и З. М. Ш., при квоти: за дворното място – 735/970 ид.ч. за ищцата и 235/970 ид.ч. за ответницата и за сградите – по ½ ид.ч. за всяка от страните.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е направила възражение за придобиване по давност на 470/970 ид.ч. от делбеното дворно място, както и на жилищната сграда с площ 42 кв.м., за което се е снабдила с констативен нотариален акт № 3, том II, рег. № 864, дело № 105 от 2024 г. по описа на нотариус И.К., вписан с вх.рег. № 940/15.03.2024 г, дв.вх. № 936/2024 г., акт № 19, том III, дело № 411/2024 г. при СВ към РС Провадия. С 3 депозираната пред въззивния съд уточнителна молба е конкретизирала, че владението, на което се позовава, е упражнявано в периода от 28.02.2006 г. до депозиране на молбата, в който период тя е била в граждански брак с лицето С. М. Ш. и владението на двамата е било съвместно.

Целта на делбеното производство е да се прекрати съсобствеността между съделителите по отношение на съсобствените им имоти по някой от предвидените за това способи в закона. По аргумент от разпоредбата на чл.

344, ал. 1 ГПК с решението в първата фаза на делбата следва да бъде установено със сила на пресъдено нещо дали заявеното от страните състояние на съсобственост действително съществува, на какво основание, между кои лица и какви са техните права от съсобствеността. С оглед естеството на спора и нормата на чл. 75, ал. 2 от ЗН, според която извършената делба без участието на някой от съсобствениците е нищожна, в делбения процес всички съсобственици (съделители) са задължителни необходими другари и неучастието дори на един от тях води до недопустимост на решението, доколкото то не би могло да породи предвидените в закона и целени от страните правни последици по ликвидиране на съсобствеността.

В разглеждания случай ответницата е направила материалноправно възражение по чл. 79, ал. 1 от ЗС за придобиване по давност на част от делбените имоти (470/970 ид.ч. от дворното място и построената в него жилищна сграда с площ 42 кв.м.) по силата на упражнено съвместно от нея и съпруга й С. М. Ш., по време на техния брак, владение в периода от 28.02.2006 г. до предявяване на иска на 11.04.2024 г. Следователно по същество твърденията са за придобиване на тези имоти от двамата съпрузи в режим на СИО.

При така наведените фактически твърдения на ответницата и с оглед данните по делото, че З. М. Ш. действително е в граждански брак с лицето С.

М. Ш. с ЕГН ********** (съобразно извършената справка в НБД „Население“, поместена на л. 56 от първоинстанционното дело), към настоящия момент се налага извод, че в производството по съдебната делба на имотите – предмет на обжалваното решение, освен настоящите страни, следва да участва като задължителен необходим другар и съпругът на ответницата С. М. Ш..

Съгласно задължителните указания, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, общото предявяване на иска от или срещу всички другари, чието участие в производството е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо. Нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно и е задължен да упражни правомощията си съгласно чл.129 от ГПК. Когато правото на участие в процеса на задължителния необходим другар е нарушено и първоинстанционното решение е постановено без неговото участие, порокът на съдебния акт не може да се санира чрез конституирането му във въззивното производство, с оглед въведените в ГПК преклузии, в условията на ограничен въззив и забраната за събиране на доказателства във въззивното производство, освен предвидените изключения. Поради това, когато въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е постановено без участието на задължителен другар, следва да обезсили обжалваното решение и да върне 4 делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на задължителния необходимия другар.