Решение № 1676 от 29.11.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1676 гр. *****, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И. като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20234430103386 по описа за 2023 година

Делото е образувано по предявена искова молба от Д. И. П., с ЕГН ********** с адрес гр.*** бл.319 вх.Д ап.13, чрез адв. Б. З., срещу „ ****, с ЕИК ******** искова молба с правно основание по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.143, т.5 ЗПП и чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Ищецът моли съда да прогласи нищожността на чл.1, ал.3 и чл.4 ал.2 от Договор за паричен заем № 5616058, поради противоречие със закона и неравноправност на клаузите и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лева, като частичен иск от 110 лева, представляваща недължимо получена сума, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане.

Ищецът твърди, че на 15.06.2020г. сключил договор за паричен заем № 5616058 с „В****, в размер на 400. Посочва, че в чл.1, ал.3 от договора, на заемателя била начислена сума за допълнителна услуга „такса експресно разглеждане“ в размер 143,90 лв., която била разсрочена за изплащане заедно с погасителните вноски по заема. Сочи, че в чл.4 ал.1 от сключения договор, страните са уговорили, че заемателят се задължава в срок до 3 три дни от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: Поръчител физическо лице, което да отговаря на определени от кредитора условия или банкова гаранция. В чл.4 ал.2 било уговорено, че в 1 случай на непредставяне на обезпечението, потребителят дължи неустойка в размер на 95,95 лв. Уговорено било, че тази неустойка ще бъде заплащана разсрочено, като в този случай дължимата вноска ще бъде в размер на 136,21 лв., а общото задължение по кредита ще е в размер на 681,05 лв.Твърди се, че ищецът погасил изцяло процесния заем. Счита, че процесният договор е нищожен на основание чл.10, ал.1 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма. На следващо място твърди, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по- малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора, не му е предоставено копие от Общите условия, не му е предоставено копие от договора за него, процесният договор не бил подписан от кредитополучателя на всяка страница, съгласно изискванията на ЗПК.

Сочи, че договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, тъй като липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР, което било в пряко противоречие с императивните изисквания на чл.19, ал.1 вр. чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и 4 от ЗПК. Твърди, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка, в случай че не предостави поръчител, е нищожна, като противоречаща на целта на закона. /чл. 2 ЗПК/. Навежда доводи, че неустойка за неизпълнение на задължение, не била свързано пряко с претърпени вреди, поради което същата накърнявала добрите нрави, тъй като излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване. Счита, че така формулираната клауза за такса експресно разглеждане, заобикаляла императивни правни норми и по - конкретно на нормите на ЗПК. Твърди, че в нарушение на правилото на чл.19, ал.1 вр. чл.11, ал.1, т.10 от *** не било включило в ГПР разходите за заплащане на „допълнителна услуга“, която по своята същност представлявала печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се заплащала периодично, поради което счита, че трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. Посочва, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл.147 ал.1 от 33П и разглеждани както 2 самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки и не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици. Сочи, че определения от кредитодателя размер на възнаградителната лихва (в който се включва и начислената такса за допълнителна услуга) за изключително висок и противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишавал трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. В тази връзка твърди, че недействителността на уговорката относно договорната лихва води до нищожност и на целия договор. Евентуално, моли ако се приеме договора за валиден и действителен, то, че е налице нищожност на клаузите на чл.1, ал.3 и чл.4, ал.2 от процесния договор на основание чл.26, ал.1, пр.1 от 33Д поради нарушение на закона, чл.26, ал.1, пр.2 от 33Д поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл.146 от 33П поради неравноправност. С оглед изложеното счита клаузите на чл.1, ал.3 и чл.4, ал.2 от сключения договор за паричен заем № 5616058 са нищожни, поради което моли съдът да ги прогласи за такива. В заключение моли на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лева, като частичен иск от 240 лв., представляваща недължимо получена сума, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Ответникът счита, че предявеният установителен иск е недопустим, поради липса на правен интерес, доколкото към момента на сключване на договора и по време на изпълнението му не е съществувал спор между страните. На следващо място се посочва, че в производството по предявения осъдителен иск ищецът следва да докаже нищожността на съответната клауза, което и обуславяло недупустимостта на предявения установителен иск. Излага твърдения, че процесният договор за паричен заем е действителен доколкото разходите по кредита били уговорени в законоустановените граници, то възраженията за нищожност се явявали неоснователни. Релевират се доводи, че процесният договор за паричен заем е действителен и в съответствие с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Сочи, че процесната неустойка била начислена вследствие на неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на заемателя за представяне в срок на обезпечение, като същата не накърняване на добрите нрави. Твърди, че 3 преди да сключи договора за кредит, ищецът е знаел, че трябва да представи обезпечение, поради което и не е налице неравновесие между правата и задълженията на страните. Поддържа се становището, че не е налице нарушение на нормата на чл.33, ал.1 ЗПК. Възразява, че неустойката не следва да се включва в ГПР, съгласно чл.19, ал.3, т.1 ЗПК и същата не следва да се счита за нищожна. Твърди се, че клаузата за предоставена услуга за експресно разглеждане на документи и платената от ищеца такса за предоставянето й не била неравноправна. Посочва се, че клиентът доброволно е избрал дали да се възползва от нея, поради което на основание чл.19 във връзка с Приложение № 1 към чл.19, ал.2 от ЗПК стойността на същата не следвала да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

С определение в съдебно заседание съдът е допуснал изменение в предявения иск като същият се счита предявен за сумата от 341,23 лева вместо 10 лева частичен от 240 лева и включва 192,71 лева представляваща такса експресно разглеждане, 128,52 лева неустойка и 20 лева такса за събиране на просрочени задължения.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното: От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца и ответното дружество е сключен Договор за паричен заем Стандарт 30 №5616058 от 15.06.2020г., по силата на който ответникът е поел задължение да предостави на ищеца кредит в размер на 400,00 лева, срещу насрещното задължение на ищеца - кредитополучател, да го ползва и върне съгласно условията на договора. Страните са се договорили в чл.2, че с подписване на договора заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума.

Видно е, че съгласно договора, заема е следвало да се върне на общо 7 погасителни вноски. Видно е, че лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 40,32%, а общият размер на всички плащания с включена „такса за експресно разглеждане“ е 648,27 лева, която сума е сборът от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита. В договора е посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 49,52%.

Уговорено е в договора, че за извършена допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за отпускане на заема се дължи такса от 192,71 лева /чл.1, ал.3 от Договора/. Според чл.4, ал.1 от Договора, заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения, а именно: 1. Поръчител физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя 4 си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21- годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1 000 лева, през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус “период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател, или 2.Банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. В чл.4, ал.2 от Договора е посочено, че страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал.1, заемателят дължи неустойка в размер на 128,52 лева, като уговорката е тя да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 110,97 лева, а общото задължение по договора става в размер на 776,79 лева.

По искането за прогласяване нищожността на клаузите на чл.1 ал.3 и чл.5 ал.2 от Договора за кредит. В направеното уточнение на исковата молба ищецът е заявил, че претенцията му за прогласяване за нищожност на отделните клаузи на договора (чл.4 ал.2 и чл.1 ал.3 ). Съдът приема, че доводът на ищеца за нищожност на клаузата на чл.4 ал.2, с която е въведена неустойка е нищожна и като такава не е породила своите правни последици.

Процесната неустойка по чл.4, ал.2 от Договора за паричен заем е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчители или банкова гаранция, като е въведен изключително кратък срок за представяне на тези обезпечения - 3-дневен от сключване на договора, както и са въведени редица сложни условия, на които да отговарят поръчителите, в голямата си част несъобразени с конкретния размер на предоставения заем. При съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката очевидно не съответства на въведените функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения. На първо място, на заемателя е отпуснат кредит в размер на 400,00 лева, а уговорената и начислена неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е в размер на 128,52 лева, който размер съдът приема, че е прекомерен сравнен с размера на кредита – 400 лева. Освен това неустойката се начислява еднократно и за неизпълнение на непарично задължение /компенсаторна неустойка/. Така неустойката не е уговорена за забава при плащане на вноските по кредита, и е уговорено да се дължи без за кредитодателя да са настъпили реални вреди. Т.е. така уговорената неустойка се дължи дори и в случай, че заемателят изпълнява точно и в срок задължението за внасяне на договорените вноски. Основното задължение на длъжника по договора за потребителски заем е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по 5 събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната функция. Липсва и обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация (чл.16 и сл. от ЗПК) и едва след анализа им да прецени дали да предостави заемната сума. С така въведеното задължение за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на кредитополучателя последиците от неизпълнението на това свое задължение. Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на поръчители, не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3-дневен срок от подписване на договора за заем, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от периодичните вноски е включена част от нея - т. е. води до оскъпяване на кредита.