Решение № 815 от 24.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 815 гр. Пловдив, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Емилия Лалева Въззивно гражданско дело № 20265300500330 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от А. М. С., ЕГН **********, подадена чрез пълномощника адвокат С. М., против Решение № 5189 от 26.11.2025 г., постановено по гр. д. № 2442/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 439 ал. 1 от ГПК, предявен от А. М. С., ЕГН **********, с адрес: град ****, за признаване за установено по отношение на ответника „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, че ищецът не дължи сумата: 1 877.99 лева, представляваща: 1177.20 лева неплатен остатък за главница по договор за кредит с № PLUS-01355581 от 24.02.2009г, сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на 14.10.2015г с Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания на Мост Финанс Мениджмънт АД; 292.22 лева договорна лихва за периода от 03.04.2009 г. до 05.04.2012 г.; 408.57 лева неустойка за забава за периода от 05.01.2012 г. до 07.07.2016 г., за които вземания е издаден по ч. гражданско дело № 9793 от 2016 г. по описа на Районен съд Пловдив, изпълнителен лист № 8465 от 22.08.2016 г. и е висящо изпълнително дело № 8659 от 2016 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински, с район на действие - района на СГС, и е осъден ищецът А. М. С. да заплати на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, ЕИК ***, сумата от 150,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, 1 че на 01.11.2018 г. е наложен запор от съдебния изпълнител на трудовото възнаграждение на жалбоподателя, а следващото изпълнително действие, изразяващо се в налагане на запор на банкови сметки, е извършено на 18.12.2024 г. Поддържа се, че за периода от 01.11.2018 г. до 18.12.2024 г. е изтекла петгодишната погасителна давност за вземанията на взискателя, която е започнала да тече от 01.11.2018 г. и е изтекла на 01.11.2023 г., т. е. преди налагането на запор върху банковите сметки от 18.12.2024 г. Навежда се довод, че настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК няма отношение към погасителната давност, тъй като същата тече независимо от перемирането на делото. Сочи се, че изпращането на напомнителни писма и изискването на актове от службата вписванията не прекъсват погасителната давност за паричните притезания по изпълнителния лист, доколкото не съставляват способ за изпълнение. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, ЕИК ***, с който жалбата се оспорва като неоснователна и незаконосъобразна. Излагат се съображения в подкрепа на атакуваното решение, като се сочи, че от представените по делото доказателства се установявало редовно предприемане на изпълнителни действия, поради което не била настъпила погасителна давност за вземанията.

Иска се решението да бъде потвърдено. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззивника.

Съдът, като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, изхожда от надлежна страна, насочена е против подлежащ на обжалване акт, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от А. М. С. против „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 439 ГПК за това да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1877,99 лв., от които: 1177,20 лв. – неплатена главница по договор за кредит № PLUS-01355581 от 24.02.2009 г., сключен с „БНП Париба Пъръснъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД; 292,22 лв. – договорна лихва за периода от 03.04.2009 г. до 05.04.2012 г. и 408,57 лв. – неустойка за забава за периода от 05.01.2012 г. до 07.07.2016 г., за които суми е издаден изпълнителен лист по ч. г. д. № 9793/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив. В исковата молба се сочи, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 8659 от 2016 г. на ЧСИ Милен Бъзински с район на действие Софийски градски съд. Твърди се, че през 2016 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника, като през периода от 2016 г. до 08.01.2025 г., когато отново е наложен запор на 2 банкова сметка, е налице бездействие на взискателя по изпълнителното дело, поради което счита, че още през 2021 г. вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени по давност.

С подадения от „Мост Финанс Мениджмънт“ АД отговор на исковата молба предявеният отрицателен установителен иск е оспорен като неоснователен. Твърди се, че по образуваното от тях изпълнително дело през периода от 08.12.2016 г. до 18.12.2024 г. били предприети редица изпълнителни действия, като се сочат такива през 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2021 г., 2022 г. и 2024 г.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество.

Няма спор между страните, че по молба на взискателя „Мост Финанс Мениджмънт“ АД с вх. № 82912/08.12.2016 г. е образувано изпълнително дело № 8659 от 2016 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински въз основа на изпълнителен лист № 8465/22.08.2016 г., издаден от Районен съд – Пловдив по ч . гр. д. № 9793/2016 г. в полза на взискателя против А. М. С. за следните суми: 1177.20 лева неплатен остатък за главница по договор за кредит с № PLUS-01355581 от 24.02.2009г, сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на 14.10.2015г с Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания на Мост Финанс Мениджмънт АД; 292.22 лева договорна лихва за периода от 03.04.2009 г. до 05.04.2012 г.; 408.57 лева неустойка за забава за периода от 05.01.2012 г. до 07.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 12.07.2016 г., до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 37,56 лева за държавна такса и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Спорен между страните е въпросът какви действия са предприемани по изпълнителното дело на ЧСИ Милен Бъзински след 2016 г. и по-конкретно през периода от 01.11.2018 г., когато е наложен запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателя, до 18.12.2024 г., когато е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „ПроКредит Банк България“ ЕАД и „Банка ДСК“ АД.

От приетия в първоинстанционното производство препис от изп. дело № 8659 от 2016 г. на ЧСИ Милен Бъзински се установява, че с молбата за образуване на изпълнителното дело от 08.12.2016 г. взискателят е поискал да бъде извършена справка за регистрирани трудови договори и банкови сметки на името на длъжника в конкретно изброени банки и при откриването на такива да бъдат наложени запори върху трудовото възнаграждение и банковите сметки. С молба от 12.07.2017 г. взискателят отново е поискал от ЧСИ извършването на справки и налагането на запори върху трудово възнаграждение и банкови сметки на длъжника. Със запорни съобщения от 08.08.2017 г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника в 3

„Банка ДСК“ ЕАД и „Първа инвестиционна банка“ АД. На 09.10.2017 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника при работодател „****“ ЕООД. След налагане на запорите с молба от 10.10.2018 г. взискателят е поискал извършването на справки в НОИ и БНБ относно наличие на трудови правоотношения и банкови сметки на длъжника. Изрично е заявено искане в случай, че такива бъдат открити да се наложат запори върху трудовото възнаграждение и банковите сметки. На 01.11.2018 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при нов работодател „***“ ООД. С молба от 07.11.2019 г. е поискано налагането на възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника. С молби от 14.07.2021 г., 20.09.2022 г. и 11.09.2024 г. отново са поискани справки от НОИ и БНБ, както и налагане на запори върху трудово възнаграждение и банкови сметки на длъжника. На 18.12.2024 г. са изпратени запорни съобщения до „ПроКредит Банк България“ ЕАД и „Банка ДСК“ АД, с които са наложени запори върху сметките, открити на името на длъжника. На същата дата е изпратено запорно съобщение до ***, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

Според приложимата разпоредба на чл. 116, буква „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение, а съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД, от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Съгласно трайната съдебна практика, за прекъсване на погасителната давност е достатъчно изпълнителното действие да бъде предприето, но не и да бъде извършено. В този смисъл е и Решение № 1416 от 24.06.1969г. на ВС по гр. д. № 884/69г., I г.о., в мотивите на което се сочи, че „Давността се прекъсва с исканията на взискателя да се извършат принудителните изпълнителни действия и предприемането им от съдебния изпълнител и тогава, когато тези действия са били безуспешни поради ненамирането на длъжника на посочените адреси”. Освен това, както се сочи и в мотивите към т.3 на Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК „Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител“. В същите мотиви се приема също така, че „Молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Но съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността“. Ето защо, макар и в резултат на подадените от взискателя молби от 07.11.2019 г., 14.07.2021 г. и 20.09.2022 г. по обективни причини да не се е достигнало до налагане на възбрани и запори, следва да се приеме, че същите са прекъснали приложимата обща петгодишна погасителна давност и същата не е била изтекла към датата на завеждане на делото - 07.02.2025 г. Следователно наведените от ищеца доводи, че не дължи сумите на ответното дружество, поради погасяването им по давност са неоснователни.

Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е 4 постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора в полза на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по правилата на чл. 25, ал. 1 НЗПП във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в минимален размер от 102,26 евро, поради липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5189 от 26.11.2025 г., постановено по гр. д.

№ 2442/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя А. М. С. иск по чл. 439 ГПК за това да бъде признато за установено в отношенията между страните, че жалбоподателят не дължи на въззиваемата страна „Мост Финанс Мениджмънт“ АД сумата от 1 877.99 лева, представляваща: 1177.20 лева неплатен остатък за главница по договор за кредит с № PLUS-01355581 от 24.02.2009 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на 14.10.2015 г. с Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД; 292.22 лева договорна лихва за периода от 03.04.2009 г. до 05.04.2012 г.; 408.57 лева неустойка за забава за периода от 05.01.2012 г. до 07.07.2016 г., за които вземания е издаден по ч. гражданско дело № 9793 от 2016 г. по описа на Районен съд Пловдив, изпълнителен лист № 8465 от 22.08.2016 г. и е висящо изпълнително дело № 8659 от 2016 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински, с район на действие района на СГС.