Решение № 119 от 26.01.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Велико Търново, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря МАРТИНА Б. ГАДЖАЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20254110102260 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 357, вр. с чл. 358,ал.1,т.2 КТ- обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ.

Ищцата М. П. Д. заявява, че е работила при ответника по силата на трудов договор на длъжност „старши учител“. Посочва, че със Заповед № ***/**.**.**** г. трудовото и правоотношение било прекратено на основание наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Счита, че уволнението е незаконосъобразно. Излага факти и обстоятелства относно издадената заповед с твърдения, че липсва дисциплинарно нарушение, обуславящо наложеното дисциплинарно наказание и е неясно съдържанието на заповедта за налагането му. Оспорва посочените основания за налагане на дисциплинарно наказание.Твърди, че липсва виновно поведение от нейна страна, като счита, че тежестта на нарушението не отговаря на наложеното наказание. Сочи, че не е спазена процедурата по чл.193,ал.1 от КТ преди налагане на дисциплинарното наказание. Заявява недоказаност на нарушението; липса на мотиви на заповедта; наличие на личностен конфликт, резултат от който е наложеното наказание.Навежда съображения за злоупотреба с правото на дисциплинарно уволнение от страна на работодателя. Моли съда да отмени 1 издадената заповед, като незаконосъобразна и признае уволнението за незаконно и да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си адв. К.-А. от ВТАК поддържа исковите претенции. Претендира разноски.

Ответникът Детска градина „***“, чрез пълномощник адв.К. от ВТАК оспорва основателността на исковата претенция. Заявява, че издадената заповед е законосъобразна, както и че уволнението е законно. Излага подробно факти и обстоятелства, довели до налагането на дисциплинарното наказание "уволнение". Твърди, че е налице извършено дисциплинарно нарушение, че ищцата виновно не е изпълнявала трудовите си задължения, че е налице злоупотреба с доверието на работодателя, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание и то е наложено след събиране на достатъчно доказателства. Моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани. В съдебно заседание поддържа изложеното становище. Претендира разноски.

След като обсъди становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното лично трудово досие на ищцата се установява, че по силата на трудов договор от **.**.**** г. и допълнителни споразумения към него тя е изпълнявала длъжността „ ст. учител“ в ДГ „***“ с място на работа група „***“. Ищцата е участвала в различни курсове за повишаване на професионалната си квалификация, за което са приети удостоверения, издадени от съответните обучителни органи. Със Заповед №***/**.**.**** г. трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Дисциплинарното наказание е наложено на основание чл.192,ал.1, чл.188,т.3 вр. с чл.190,ал.1т.7 и чл.187,т.1 т.8 и т.10 от КТ, вр. с чл.174 ал.4 от ЗПУО, чл.219,ал.2,т.3 от ЗПУО, чл.83,т.3 от ПВТР, чл.4,ал.1,т.5 от Етичния кодекс за работа с деца, при спазени изисквания на чл.189,чл.193,ал.1,чл.194 от КТ.

Заповедта е получена на **.**.**** г.

Приети като доказателства са жалби и отговори на жалби по повод работата на директора на ДГ „***“ от 2008 г., както и преписка, изпратена от Дирекция „Инспекция по труда“ -Велико Търново по повод жалба на ищцата от 2

**.**.**** г. за извършени нарушения на трудовото законодателство.

Приобщени като доказателства са още писмени обяснения дадени от ищцата с вх.№ **/**.**.**** г. ; обяснително писмо от М. П., обяснително писмо от С.

Г. –двете до директора С. от **.**.**** г., жалба вх.№ **/**.**.**** г. до директора на детската градина с копие до началника на РУО, директора на Дирекция „Образование“ в Община В.Търново, кмета на Община В.Търново, ДСП В.Търново,Отдел „Закрила на детето“ от родителски колектив на деца, обучавани в група „***“ в детската градина. Представени са и протоколи от **.**.**** г. от проведени срещи и протокол от родителска среща от **.**.**** г. Приобщен е Етичен кодекс на ДГ „***“, декларация от ищцата за запознаването и с вътрешните актове на ДГ от **.**.**** г., Правилник за вътрешния трудов ред в ДГ „***“. По делото са събрани и гласни доказателства. Разпитана като свидетел С. Г. – помощник-възпитател в ДГ „***“ заявява, че е работила в групата „***“. При една от редовните и смени, след следобедната закуска на децата, докато тя изпълнявала задълженията си по почистване и измиване на прибори, масички и пр., в групата дошла учителката по музика- г-жа П., тъй като предстояло коледно тържество в градината. Тя била в офиса, но чувала , че децата са шумни и че ищцата им направила два пъти забележка за това, като чула да казва и думите:

“събличайте се бързо всички“, или нещо подобно, след което децата запазили тишина. Когато излязла, децата били наредени в кръг, били започнали да си събуват обувките, като имало едно-две деца със събути чорапи. Ищцата им казала нещо от сорта на: „дръжте се по-сериозно“, „обуйте си обувките, спрете се,“. Свидетелката заявява, че ищцата говорела на децата нещо за дисциплината, но не смята, че ги е карала да се събличат с цел да ги дисциплинира. Не е чувала за жалби от родители на деца от групата срещу ищцата. Посочва, че ищцата е строг учител, който учи децата и че много държи на дисциплината. Не е чувала да обижда деца, или да ги заплашва. Не е виждала съблечени деца, не е чувала ищцата да кара децата да остават по бельо, не е видяла нещо по-необичайно в поведението на децата. Посочва, че костюмите за репетиции на децата стояли на едно легло, били взети преди това от шкафа, както и това, че въпреки, че децата са 6 годишни им се казва какво трябва да правят. Давала писмени обяснения в дирекцията, след като на следващия ден родители се събрали в градината и имало оплакване срещу ищцата. Св.К. е учител в ДГ „***“ също от 2001 г., работила е заедно с 3 ищцата в група „***“. Определя ищцата като по-строга и твърди, че през годините е имало жалби от родители срещу ищцата, при което директорката ги е викала като екип, за да им дава насоки. Заявява, че ищцата уронвала престижа на децата и ги злепоставяла пред другите, като им правела забележки за това, че някой не е научил нещо, а другите са го научили и пр.

Според свидетелката ищцата е прекалено строга и родителите не желаели децата им да бъдат обучавани от нея. Не е виждала ищцата да съблича деца, но родителите го казали.Казали, че се е случвало нееднократно и тя счита, че това е вид наказание. Така предполагали всички колеги. Твърди, че често е имало устни жалби по повод отношението на ищцата към децата, лично на нея родител и споделил, че не може госпожата да изправя детето му пред цялата група и да казва, че не е научило стихотворението, защото така му уронвала авторитета. Лично тя не би искала нейното дете да бъде обучавано от ищцата.

Според нея децата имат страх или респект от ищцата, защото когато я видят, веднага лягат с думите: „госпожа Д. идва, лягайте“. Посочва, че в градината има етична комисия, но от началото на 2025 г. и не знае преди това да е имало такава, или ако е имало, тя да е функционирала. Св. А. е родител на дете посещавало група „***“ . На **.**.**** г. след като взел дъщеря си от градината и я питал как е минал денят, тя му отговорила:

“ играхме си, правихме камбанки, после се събличахме голи, после се извинявахме на госпожа Д. и после се облякохме“. Дъщеря му обяснила, че това било вид наказание, тъй като били много шумни. Той се свързал с други родители, които разпитали децата си и те потвърдили, че били наказани в конкретния ден, след което още на другия ден родителите отишли в градината на среща с директорката. Всички деца били споделили едно и също- че били наказани със събличане по долни гащи, защото били непослушни и шумни. Дъщеря му разказала, че в рамките на пет-десет минути били голи. Всички родители заявили, че няма да изпратят децата си на градина , ако госпожа Д. остане и били взети мерки- на първо време преместването и в друга група. После разбрали, че същото се е случило и на 22.11. 2024 г. , когато децата били заставени да се прегърнат голи в кръг около госпожата и да и се извиняват един по един. Дъщеря му обяснила, че и друг път били заплашвани да бъдат извеждани голи на двора, за да им се смеят в квартала. Не са провеждали разговори с психолог, тъй като от „Закрила на детето“ и Регионалния инспекторат не били инициирани такива, въпреки подадените жалби. После 4 разбрал, че на среща с родители госпожата се извинявала, обяснявайки , че то било в рамките на учебния процес. Дъщеря му твърдяла, че по време на събличането не присъствал друг човек и че госпожата била много внимателна при такива ситуации. Госпожата им казала да не споделят нищо в къщи, да не го споделят с други учители от градината и че щял да стане голям проблем, тъй като като при случката на **.**.. , след като децата се облекли, пет минути по-късно директорката влязла. Свидетелят заявява, че дъщеря му е учила три години и половина при госпожа Д., че изпитва уважение към нея, но ходела с трепет, когато на смяна била друга учителка и със притеснения, когато била при госпожа Д.. Последното по повод забравени домашни или реплики, при което дъщеря му се разстройвала, че госпожата ще и се кара.

Посочва, че на **.**.**** г. за пръв път чул за събличането.Детето му било много разстроено и не искало да отиде на градина на другия ден. Твърди, че децата били разстроени в продължение на месеци. Неговите впечатления били, че госпожата през повечето време си върши добре работата. Св. М. П. е учител по музика в детската градина. Заявява, че през ноември **** г. подготвяли общ спектакъл. Във въпросния ден отишла при госпожа Д., за да се разберат как ще процедират по повод тържествата. Децата били на столчетата си след следобедния си сън и следобедната закуска. Децата станали шумни и двете ги помолили да пазят тишина, те за момент я запазили, но после нещата ескалирали и Д. им направила забележка, като с по-строг глас им казала, че ще ги съблече. Лично тя не възприела репликата като заплаха.Не е видяла някое от децата да се съблича, нямало плачещо или хленчещо дете, но запазили тишина и тъй като тя си свършила разговора си тръгнала.

Костюмите за репетиция били на леглото. На следващия ден видяла много хора в градината и разбрала, че има оплакване срещу госпожа Д.. Обяснила на родителите, че не е имало съблечени деца, че е чула какво е казала, но не е имало драми, а те и отговорили, че нямат претенции към нея. Дала устни и писмени обяснения по случая. Впоследствие ищцата била уволнена. Твърди, че всички млади колеги са се учили от ищцата и я определя като строг, но справедлив педагог, който отстоява позициите и мнението си. Посочва, че ищцата нямала лични отношения с родителите, не им „угаждала“, не фамилиарничела с тях. Говорела на децата като на големи, като ги поощрявала и обяснявала как нещо се е случило много добре, или обратно-как не се е случило. Виждала е деца по тяхно желание да прегръщат госпожата, да и 5 разказват случки от предния ден. Не може да отговори как децата са възприели репликата на госпожата и не знае с тях да е работил психолог.

Госпожата отишла на тържеството и свидетелката видяла, че децата и се зарадвали.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По иск с правно основание чл. 344,ал.1,т.1 от КТ :

Иска е процесуално допустим, депозиран от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок.

Според трайната съдебна практика и в съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес ищецът при оспорване на заповедта за уволнение следва да въведе всички факти , които според него опорочават издадената заповед, или погасяват правото на работодателя да уволни работника/служителя. Съдът е длъжен да се произнесе само по наведените от ищеца пороци на заповедта за уволнение без да обсъжда други, които не са посочени. Ищцата релевира множество основания за незаконосъобразност на издадената заповед, като съдът намира за нужно на първо място да обсъди нарушението на чл.193,ал.1 от КТ. Съобразно посочената разпоредба при реализиране на дисциплинарната отговорност на работника или служителя, преди налагане на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да го изслуша, или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. При неизпълнение на това задължение заповедта за дисциплинарно наказание се отменя, без съдът да разглежда спора по същество, освен, ако обясненията не са дадени или изслушани по вина на работника/служителя- чл.192,ал.2 и ал.3 от КТ.