Решение № 451 от 11.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. Пловдив, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20245001000478 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за същото са две на брой жалби.

Едната е подадена от В. Д. М., ЕГН **********, гр. С., ул. „Х.А.“ №** против постановеното от С.ския окръжен съд по т. дело № 45/2023 г. решение № 32 от 29.03.2024 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Д. М., ЕГН **********, гр. С., ул. „Х.А.“ №** иск против „З.к.Л.И.“ АД, ЕИК *********, гр. С., бул. „С.ш.“ №*** за осъждането на същата да й заплати сумата от 10 000 лв. равняваща се на разликата между претендираните с иска 80 000 лв. и присъдените с решението 70 000 лв. за обезщетяване на нанесени неимуществени вреди /болки и страдания/, получени в резултат от претърпени травми от пътно-транспортно произшествие на 04.05. 2022 г. с лек автомобил „О.З.“, рег. №*********, управляван от В.К.К., ЕГН **********, гр. С., изразяващи се в:

1. Счупване на лява бедрена кост в проксималния й край, довело до трайно затрудняване на движенията на долния ляв крайник, 2. Счупване на външния кондил на дясна голяма пищялна кост и пукване 1 на главата на дясната малка пищялна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на долния десен крайник,

3. Кръвонасядане и охлузване по цялото тяло,

4. Психотравма от катастрофата.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част, иска се отмяната му и постановяване на друго уважаващо иска до пълния му размер. Отправено е и искане за отмяна на решението в частта осъждаща ищцата за разноски при уважаване на жалбата.

Насрещната страна намира жалбата за неоснователна.

Втората жалба е от адвокат Д. Д. Н., който в качеството си на пълномощник на В. Д. М. обжалва постановеното от С.ския окръжен съд по т. дело № 45/2023 г. имащото характер на определение решение № 44 от 30.05.2024 г., в частта с която е оставено без уважени искането да се измени решение № 32 от 29.03.2024 г. като се присъди възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за разликата над присъдените 2 625 лв.

Насрещната страна намира и тази жалба за неоснователна.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 14.09.2023 г. в С.ския окръжен съд е постъпила изходяща от В. Д. М., ЕГН **********, гр. С. искова молба против „З.к.Л.И.“ АД, ЕИК *********, гр. С..

В обстоятелствената част на същата се говори, че на на 04.05. 2022 г., около 07, 50 ч. ищцата по време на пресичане на платното за движение на пешеходна пътека в района на кръстовище между улиците „Х.А.“ и „П.Д.П.“ била ударена от управлявания от В.К. лек автомобил марка „О.З.“, рег.

№*********.

Непосредствено след инцидента тя била откарана в МБАЛ „Д-р Б.Ш.“, гр. С.. Там й направили подробни изследвания и установили, че има счупване на лява бедрена кост в проксималния й край, счупване на външния кондил на дясна голяма пищялна кост и пукване на главата на дясната малка пищялна кост, кръвонасядания и охлузвания в областта на цялото тяло.Това наложило да бъде приета за болнично лечение, което продължило до 23.05. 2022 г. По 2 време на същия до 08.05. 2022 г. била на екстензия с цел репозиция на фрактурата. На 09.05. 2022 г. й била извършена операция на пострадалия ляв крайник под анестезия . По време на същата били направени кръвна репозиция и вътрешна фиксация с пирон-плака и канюлиран 6,5 АО винт под ТУ-контрол, бил поставен имплант. До датата на изписването й спазвала постелен режим, поставяни антикоагуланти, болкоуспокояващи и вливали физиологичен разтвор.

След изписването й антикоагулантната терапия продължила, не можела да се движи самостоятелно и спазвала постелен три месеца. Поради това тя имала нужда от чужда помощ за посрещане на ежедневните си физиологични нужди.След това придвижването й останало затруднено и се осъществявало с помощни средства. Провеждала лечебна физкултура, а за болките продължила да приема аналгетици. Възстановяването й било бавно. То продължавало към момента на предявяване на иска като ищцата изпитвала болки при движение и промяна на времето.

Направен е извод, че са налице всички елементи на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД обуславящи отговорността на водача на блъсналия го автомобил. В тази връзка е споменато, че във връзка с ПТП-то имало и влязла в сила присъда по НОХД 472/2022 г. на См РС, с която В. К. бил за признат за виновен.

В тази връзка е споменато и че за управлявания от него автомобил при инцидента имало валидна сключена с ответното дружество застраховка по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Поради това ищцата с оглед разпоредбите на чл. 432 КЗ можела да търси дължимото й се обезщетение направо от застрахователя.

По тази причина тя отправила застрахователна претенция до него. Той образувал във връзка със същата преписка №****************** от 20.06.2022 г., по която отказал да изплати обезщетение.

На тази база е направен извод, че в патримониума на ищцата се е породило правото да претендира заплащането на обезщетението по съдебен ред и е отправено искане за осъждане на ответното дружество да й заплати сумата от 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.06. 2022 г.

В отговора на ИМ са изложени доводи за недопустимост на иска с оглед на факта, че в застрахователната претенция не била посочена банкова сметка, 3 което попречило на ответника да е разгледа.

По същество на спора не оспорено наличието на валидно застрахователно правоотношение за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“, но е оспорено наличието на предпоставките за възникване отговорността на застрахованото лице.

Изложени са доводи, че поведението на К. не е причина за ПТП-то, като е споменато, че описаният в ИМ механизъм не отговаря на действителния такъв. В подкрепа на това са изложени съображения, че причина за ПТП-то е само и единствено поведението на ищцата.

Оспорени са и твърденията, че вследствие на катастрофата тя е получила описаните в ИМ травми. Съответно са направени и евентуални възражения, че претендираното обезщетение за същите е завишено и определено от ищцата в нарушение на чл. 52 от ЗЗД.

Направено е и възражение за съпричиняване изразяващо във внезапно пресичане на необозначено място, без да се огледа и прецени опасността от приближаващи превозни средства.

В ДИМ ищцата изложила становище за неоснователност на направените с отговора защитни възражения.

В подобен смисъл е и съдържанието на отговора на ДИМ.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.

В мотивите на същото след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на водача на застрахования автомобил по чл. 45 от ЗЗД са налице. В тази връзка е направен извод, че застрахователят е длъжен да репарира причинените на ищцата неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ, а възражението за съпричиняване е намерено за неоснователно.

На база приетата медицинска експертиза, събраните гласни и писмени доказателства са направени изводи за получените от ищцата травми, лечението на същите, възстановителния период и негативните изживявания/физически и психически/. След анализ на всички тези обстоятелства и икономическата обстановка в страната е достигнато до извод, 4 че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 70 000 лв.

По тази причина ответното дружество е било осъдено да заплати тази сума ведно със законната лихва от датата на застрахователната претенция 20.06.2022 г., искът до пълния предявен размер от 80 000 лв. е бил отхвърлен.

С решението са присъдени на ответника разноски по съразмерност, а той е бил осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт ДТ за уважената част от иска и други разходи, а на ищцата разноски за адвокат в размер на 2 625 лв.

Във връзка с последните страна на пълномощника на ищцата е подадена молба по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в тази му част. С нея на първо место е поискано възнаграждението да се присъди на лицата, които с договора са се задължили да престират безплатна правна помощ основание чл. 38, ал. 1 от ЗА. Поискано е и размерът му да се определи по съразмерност на база дължимото възнаграждение по чл. 77, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 7 050 лв., т.е.е в размер на 6168, 50 лв.

С решение имащо характер на определение от 30.05.2024 г. съдът е уважил искането за присъждане на възнаграждението директно на адвокатите, но същото е останало в размер на 2 625 лв., т.е. искането за увеличението му е оставено без уважение.

Недоволна от решението в частта отхвърляща иска за сумата от 10 000 лв. е останала ищцата и е обжалвала същото. Пълномощникът й пък е обжалвал съдебният акт по чл. 248 от ГПК в частта, с която не му е присъдено възнаграждение до размера от 7 050 лв.

В жалбата на ищцата изложените доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението са обусловени от твърдението, че размерът на дължимото обезщетение не е съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД , получените от ищцата травми и дългия и труден възстановителен период след същите.

В жалбата против имащото характер на определение решение по чл. 248 от ГПК е изразено съгласие с извода на См ОС, че при определяне размера на възнаграждението следва да се вземе предвид решение от 25.01.2024 г. по дело № С 438/ 20222 г. на СЕС. Оспорено обаче становището му, че то следва да е 5 съпоставимо с дължимата за съответния правен спор ДТ.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

В случая за липса на право на иск в патримониума на ищеца, респ. неговите правоприемници от изложената фактическа обстановка не може да се говори.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.

В тази законова разпоредба е казано, че у вреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. В този законов текст е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.

Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от 6 нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.