Решение № 1799 от 09.09.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1799 гр. Бургас, 09.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20232120103649 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от “Юробанк България“ АД, гр.С, против К. Н. К. и Х. Т. К., двамата от гр.Б.

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 6408/2022г. на РС Бургас. По него е била издадена такава, както и изпълнителен лист срещу ответниците, за солидарно заплащане на сумата 14 362.92 лв., представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ......./30.08.2019г. за периода 19.07.2021г. – 15.09.2022г., ведно със законната лихва, считано от 07.10.2022г. до окончателното плащане; сумата 81.93 лв. – възнаградителна лихва за периода 17.08.2021г. – 25.08.2021г.; сумата 2 923.37 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 17.08.2021г. – 15.09.2022г. и сумата 1 264.41 лв. – разноски по делото, в това число: 347.36 лв. за ДТ и 917.05 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Твърди и че заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците при условия-та на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за вземанията си.

Иска от Съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отно-шение на ответниците, че му дължат солидарно горните суми. Претендира разноски.

Ответниците, чрез назначения особен представител адв. К.-П., оспорват исковете по основание и размер, като излагат съображения, че предсрочната изискуемост на кредита не 1 е била обявена на твърдяната от Банката дата, както и че договорът е нищо-жен, поради наличие на неравноправни клаузи. Искат от Съда да отхвърли претенцията.

Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, както и с Изпълнителен лист срещу ответниците за исковите суми по ч. гр. дело № 6408/2022г. на РС Бургас, приложено към настоящото.

Образувано е било изп. дело № 20228040400708 на ЧСИ Д. Н.

Заповедта за изпълнение е била връчена на ответниците при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Това обуславя и наличието на правен интерес за Банката от воденето на предявените установителни искове.

По делото е представен Договор за потребителски кредит № ....../30.08.2019г., по силата на който Банката е предоставила на ответниците, по сметка на К., сумата от 18 713.60 лв., а те са се задължили да я върнат ведно с уговорената договорна лихва, из-числена при прилагане на променлив лихвен процент, определен като сбор от референтен лихвен процент /ПРАЙМ на “Юробанк България“ АД за необезпечени кредити/ – 1.15 % към момента на сключване на сделката, плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 4.10 % – общо 5.25 % годишно, подлежаща на преразглеждане на тримесечна база при ус-ловията на чл.3, ал.3 и ал.6 – съобразно Методология, неразделна част от Договора, в раз-мер към горната дата от 3 653.75 лв., както и такси по чл.5, т.2 – общо 294 лв. /по 3.50 лв. месечно/, на 84 месечни вноски, платими до 17-то число на месеца съобразно погасителен план, в срок – до 17.08.2026г. Платена е и застраховка от 1 713.60 лв. – еднократно.

Същият не е оспорен по надлежния ред, поради което следва да се приеме, че е породил правно действие между страните.

Според чл.2, ал.2 от Договора, кредитополучателят дължи такси и комисионни за обслужването и изпълнението на платежни операции от разплащателната сметка, открита на негово име за усвояването на кредита, съгласно Общите условия и Тарифата на Банката.

Съгласно чл.9 от Договора, при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за за-бава в размер на законната лихва.

В чл.14 от Договора е предвидено, че при непогасяването в срок на една или повече вноски, Банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем.

В исковата молба се твърди, че кредитополучателите са изпаднали в забава от 19.07.

2021г. за главницата и от 17.08.2021г. за договорната лихва, а Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем на 25.08.2021г. – с връчване на покана на длъжниците.

Представена е Покана за изпълнение изх.№ ........./07.07.2021г. на ЧСИ Д. Н, с която Банката уведомява К., че поради забава в плащанията по Договора, а именно – три вноски, 2 считано от 17.03.2021г. /датата на забавата/, обявява кредита за изця-ло и предсрочно изискуем и я кани в едноседмичен срок от получаването да заплати сума-та от общо 15 493.35 лв. – главница, договорни лихви и такси. Същата е била получена от бащата на ответницата на 26.07.2021г.

От заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че във връзка с обслужване-то на кредита са извършвани плащания на суми на 29.03., 27.04., 03.06., 22.06., 29.06., 02. и 23.07.2021г., разпределяни от Банката по пера, включително и за лихви за просрочие, като с последния превод от 292.35 лв. са покрити просрочени задължения към 17.06.2021г. – за главницата и остатъка от договорна лихва; договорната лихва, дължима към 17.07.2021г. – изцяло, както и част от главницата по същата вноска, и такси.

Съгласно константната практика на съдилищата, за да се приеме, че кредитът е обя-вен надлежно за предсрочно изискуем, е необходимо изявлението на кредитора да достиг-не до длъжника и към съответната дата да са налице материалноправните предпоставки за това.

Когато има солидарни длъжници, пък, предсрочната изискуемост на кредита следва да бъде обявена на всеки един от тях.

В случая, към датата на получаването от К. на изявлението на Банката за обя-вяване на процесния кредит за предсрочно изискуем – 26.07.2021г., предпоставките за то-ва – по чл.14 от Договора, а именно – непогасяването в срок на една или повече вноски, не са били налице – от дължимата към 17.07.2021г. вноска е била погасена договорната лихва в размер на 57.07 лв., както и 54.20 лв. от главницата, от общо 203.46 лв.

По делото не се установяват твърденията на Банката, че на 25.08.2021г., когато вече действително са били налице предпоставките за това, на длъжниците да са връчени пока-ни за изпълнение, с които да им е обявена предсрочната изискуемост на кредита.

При това положение, следва да се приеме, че към цитираната дата липсва надлежно уведомяване на ответниците за обявяването на процесния кредит за предсрочно изискуем, още повече че поканата за К. е връчена от ЧСИ Николов едва на 26.04.2022г. – при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Тук следва да се посочи, че в Решение № 10/25.02.2020г. по т. д.№ 16/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., е прието, че съдът, разглеждащ установителния или осъдителния иск по реда на чл.415, ал.1 и чл.422, ал.1 от ГПК не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, тъй като моментът, към който се установява съществуването на вземането, е този на приключ-ването на съдебното дирене в исковия процес. За да бъде издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, когато се претендират суми въз основа на твър-дяна предсрочна изискуемост на кредит, е необходимо кредиторът да е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението, като е уведо-мил длъжника за това. Ако в исковото производство по реда на чл.415, ал.1 и чл.422, ал.1 от ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде устано-вено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в 3 исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането.

Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изис-куем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като прило-жение към нея, то поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника-кредитополучател, ако са налице предвидените в до-говора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изис-куем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда, на основание чл.235, ал.3 о т ГПК, в рамките на претендираните суми.

Следователно с връчването на исковата молба и приложенията й на ответниците чрез назначения особен представител по делото, на 18.10.2023г., същите са били надлежно уведомени за обявената от “Юробанк България“ АД предсрочна изискуемост на кредита – обстоятелство, което следва да бъде зачетено в хода на настоящото производство, съобразно чл.235, ал.3 от ГПК.

От заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че дължимата по процесния договор за кредит главница е в претендирания от Банката размер, а именно – 14 362.92 лв.

Ответниците не са ангажирали доказателства да са я платили.

Искът досежно тази сума е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Върху главницата се дължи законната лихва, считано от 18.10.2023г. – датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на кредитополучателите, до окончателно-то плащане. Претенцията за заплащане на такава за времето от 07.10.2022г. до 17.10.2023г. следва да се отхвърли, като неоснователна.

Дължимата за периода от 17.08.2021г. до 25.08.2021г. възнаградителна лихва според ССЕ също е в претендирания от ищеца размер от 81.93 лв. Основателно е възражението на особения представител на ответниците, че клаузата, с която се предвижда възможността за Банката едностранно да изменя договорното възнаграждение по сложна и неясна формула, е неравноправна, респективно – нищожна, но в случая приложението й е било в интерес на потребителите и ГЛП по договора за кредит е бил намален – от 5.25 % на 4.75 %, считано от 21.04.2020г. Недействителността на уговорката не е основание да се обяви за нищожна и цялата сделка – по аргумент от чл.26, ал.4 от ЗЗД. Предвид това, искът по чл.422, ал.1 от ГПК за тази сума следва да бъде уважен изцяло.

Останалите възражения на особения представител, за наличието и на други неравноправни клаузи в договора за кредит, доколкото според настоящия съдебен състав и да има такива, то същите не се отразяват на действителността на сделката, не е необходимо да се обсъждат, тъй като излизат извън предмета на доказване по делото, а такси по чл.2, ал.2 не се претендират.

С исковата молба се претендира и мораторна лихва за периода от 17.08.2021г. до 15.

09.2022г., като такава се дължи само за вноските с настъпил падеж през това време. Съща-та, видно от заключението по ССЕ, е в размер от общо 177.46 лв. За разликата над тази су-ма до 4

2 923.37 лв. искът по чл.422, ал.1 от ГПК следва да се отхвърли, като неоснователен.

На ищеца следва да се присъдят направените в заповедното и настоящото производства разноски, съразмерно с уважената част от исковете – общо 631.62 лв. за ДТ, 1 010.28 лв. за възнаграждение за особен представител, 420.95 лв. за възнаграждение за вещо лице и платени адвокатски възнаграждения в общ размер от 2 584.91 лв.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Н. К., с ЕГН: **********, и Х. Т.

К., ЕГН: **********, двамата от гр.Б, ж.к. ””, бл., вх., ет., че същите дължат солидарно на ”Юробанк България” АД, с ЕИК: 000694749, седалище и адрес на управление: гр.С, район ”В”, бул. ”” № , сумите: 14 362.92 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № ...../30.08.2019г., ведно със законната лихва, считано от 18.10.2023г. до окончателното плащане; 81.93 лв. – възнаградителна лихва за периода 17. – 25.08.2021г., и 177.46 лв. обезщетение за забавено плащане за периода 17.08.2021г. – 15.09.2022г., за кои-то са издадени Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист по ч. гр. де-ло № 6408/2022г. на РС Бургас, като за разликата до пълния предявен размер от 2 923.37 лв. за мораторната лихва, както и за законната лихва върху главницата за времето от 07.10. 2022г. до 17.10.2023г., ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.422, ал.1 от ГПК, като неоснователни.