Решение № 357 от 28.10.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. София, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Е.я Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело № 20231800500598 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 123 / 01.06.2023 г. по гр. д. № 817 / 2022 г.

Елинпелинският районен съд е отхвърлил предявения от Л. С. В. срещу В.

Г. З., Ц. С. Ц. и Е. С. Ц. иск с правно основание чл. 87, ал. 3, изр. 1 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен между Л. С. В. и С. Ц. З. с нотариален акт № 122 по дело № 469 от 2004 г. на нотариус Станимир Аврамов

Районният съд е възложил в тежест на ищцата направените от ответниците разноски.

Решението се обжалва от ищцата Л. В. със съображения за неправилност. Изложени са конкретни доводи.

Въззиваемите – ответници пред районния съд, са подали отговор по реда на чл. 263 ал. 1 ГПК, с който оспорват жалбата.

1

Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.

Решението е неправилно.

По делото не се спори, че на 23.09.2004 г. ищцата Л. В. е прехвърлила на С. З. два свои имота срещу задължение за издръжка и гледане, а именно апартамент в гр. Е.П. и парцел с къща в с. К., общ. Е.П..

Не се спори, че към посочената дата С. З. се е намирал в брак с ответницата В. З., поради което имотите са били придобити от двамата в режим на СИО. Установява се, че на 07.12.2021 г. С. З. е починал и е бил наследен от тримата ответници – съпругата В. З. и синовете Ц. Ц. и Е. Ц..

Не се спори, че приобретателите на имотите са полагали грижи за прехвърлителката, като тези обстоятелства се установяват и с показанията на всички свидетели, разпитани от районния съд.

Спорът е дали грижите са съответствали на всички нужди на прехвърлителката, дали те са били доставяни в техния пълен обем и съдържание ежедневно, непрестанно и непосредствено.

Към момента на прехвърлителанта сделка през месец септември 2004 г. ищцата е била на 74 навършени години. В тази напреднала възраст тя се е нуждаела от допълнителни грижи и издръжка, въпреки че е била в добро физическо състояние, добро здраве и до голяма степен е можела да се обслужва сама.

Ищцата признава в исковата молба, че през годините С. З. й е носил два пъти седмично храна, като е оставал при нея за около половин час, тъй като е работел. От показанията на свидетелите е видно, че от 1995 г. до 2015 г. З. е бил председател на кооперацията в с. Лесново, а от 2015 г. до смъртта си през месец декември 2021 г. – кмет на селото. През всичките тези години приобретателката В. З. също работела. Установява се, а и не е спорно, че С., съпругата му В. и синовете им Ц. и Е. живеят в с. Лесново, докато през последните 7-8 години ищцата живее 2 непрекъснато в с. К.. Преди това през зимните месеци ищцата е живеела в апартамента в гр. Е.П., който вече е била прехвърлила на С..

Следователно приобретателите обективно не са имали непрекъсната ежедневна връзка с прехвърлителката, за да следят за нейните нужди и да я подпомагат. Този извод следва и от показанията на свидетелката Ирена Р., която е племенница на ищцата и която има лични и непосредствени впечатления, че Л. е живеела в апартамента в Е.П. в голяма мръсотия, като тоалетната е била запушена.

През лятото на 2021 г., когато С. бил все още жив, свидетелката Р. е видяла леля си облечена като клошарка в дрипи и мръсотия, с афти, черни нокти и неизкъпана. По това време душът в банята в с. К. не работел.

Чаршафите на леглото, на което ищцата спяла, били мръсни. Когато свидетелката решила да ги смени, установила, че под чергата, застлана върху дюшека, имало пръст. Твърди, че ответницата В. никога не е изпрала нещо по-голямо, например одеало, а само дрехи като бельо и блузи. Свидетелката Р. е живяла дълго време в чужбина. През последните 7-8 години обаче тя живее постоянно в България. Заявява, че Стоян, В. и техните деца никога не са купували на Л. тоалетна хартия, шампоан или дрехи. Това твърдение на свидетелката не се оборва с останалите свидетелски показания, а и ответниците не твърдят противното.

Установява се, че задълженията за битови нужди са били заплащани от С., но Л. всеки път му давала пари за платеното, като отделяла от пенсията си. По делото няма доказателства за твърдението на ответниците, че ежегодно са осигурявали дърва за огрев на ищцата.

Свидетелката Р. твърди, че С. е купил на ищцата само веднъж дърва за огрев, като Л. му е дала пари за дървата. След смъртта на С. ответниците също са осигурили на ищцата еднократно сурови дъбови дърва за огрев от 2 куб. м., което е видно от позволителен билет от 15.03.2022 г.

Ответниците са представили още шест позволителни билета за доказване на твърдението си, че отоплението на ищцата е било осигурявано от тях.

Видно е обаче, че според позволителните билети от 2019 г., 2021 г. и 2022 г. получатели на дървесината са С. З. и Е. З., като отделните превози са 3 били извършени до с. Лесново, където живеят ответниците, а не до с. К..

След смъртта на С. ответниците са заплатили и консумираната от ищцата електроенергия за месеците декември 2021 г., януари 2022 г., февруари 2022 г., март 2022 г., май 2022 г., юли 2022г., септември 2022 г., октомври 2022 г., ноември 2022 г., декември 2022 г. и януари 2023 г., като последните три плащания са за ползвана електроенергия след завеждане на исковата молба. Ответниците са заплатили и стойността на ползваната от ищцата питейна вода в къщата в с. К. за месеците февруари, юни, юли и август 2022 г. Няма данни ищцата да е възстановила на ответниците платеното от тях, както е правила приживе на С.. Предвид вече влошените между страните отношения и желанието на ответниците да афишират грижа, съдът приема, че това не е било сторено от ищцата и че посочените плащания са останали изцяло за сметка на ответниците.

Индиция в тази насока са и показанията на свидетелката Р., пред която ищцата е заявила, че ответницата В. не й дава да се пуска климатик в къщата, за да се прави икономия и „да не плащат много ток“.

Ответниците са представили разписки за платена електроенергия за недвижим имот в гр. Е.П. с титуляр на партидата Д. В.. Плащанията са за края на 2021 г. и за 2022 г., като стойността на всяка една от фактурите е по-ниска от 1 лев. Очевидно се касае за апартамента в гр. Е.П., който е предмет на прехвърлителната сделка от 2004 г. и който е собственост на ответниците. С извършените плащания те са изпълнили свои задължения към електропреносното дружество, а не задължения на Л. независимо от обстоятелството, че партидата не е била прехвърлена на тяхно име.

Ниската стойност на задълженията налага извод, че през 2021-2022 г. в апартамента не е живял никой.

От ответниците са представени и четири разписки за платени задължения към "Булсатком". Те обаче са за доставени услуги в имоти на ул. „7-ма“ №12 и ул. „11-та“ №31 в с. Лесново. В писмените отговори по чл. 131 ГПК ответниците са посочили тези адреси като свои и следователно плащанията са за ползвани от самите тях услуги. Няма твърдения и данни през годините ищцата да е ползвала кабелна или 4 сателитна телевизия и месечните такси да са били поети от приобретателите на имотите по нотариалния акт.

Установява се, че около 5 години преди да даде своите показания през месец февруари 2023 г., свидетелката Ирена Р. е закупила на ищцата климатик и микровълнова печка. Освен това свидетелката е закупила на леля си апаратче за измерване на кръвната захар и апарат за измерване на кръвно налягане. Особено съществени са показанията на посочената свидетелка по въпроса дали ответниците са се грижили за здравословното състояние на ищцата, включително за ежегодните профилактични прегледи, които са задължителни за пълнолетните лица. Установява се, че в края на 2021 г. Л. се е разболяла от COVID. Свидетелката се обадила на личната й лекарка д-р И. от с. Д., за да предпише лекарства. Лекарката обаче заявила: „Спомням си Л., повече от 10 г. не съм я виждала, нито съм й предписвала лекарства, нито й знам здравословното състояние и не мога да й предпиша нещо така.“ Лекарското наблюдение от специалист и периодичните изследвания са били необходими с оглед установения по делото факт, че ищцата е страдала от диабет (показанията на свидетелката Р. и показанията на разпитаната от въззивната инстанция свидетелка С.

Д.).

През месец февруари 2022 г. Л. е паднала в дома си и е счупила тазобедрена става. Била настанена в болница. Не се спори, че пострадалата е била транспортирана до болницата от ответниците, както и че ответницата В. З. се е грижила за нея по време на болничния престой.

Ответниците заплатили стойността на ставата, а по-късно закупили и проходилка. След това за няколко месеца В. е отишла да живее в къщата на ищцата, но двете не се разбирали и често се карали, като свидетелката Р. е виждала ответницата пияна. През лятото на 2022 г. Л. била наглеждана от дъщерята на свидетелката, която направила и основен ремонт на една от стаите в приземния етаж, за да може ищцата да влиза и излиза от къщата и да не се качва по стълби на втория етаж.

Следователно по делото се установява, че след сключване на прехвърлителната сделка от 2004 г. приобретателите на имотите не са 5 полагали за прехвърлителката в пълен обем, ежедневно, непрестанно и непосредствено дължимата грижа, от която тя се е нуждаела. Не се установява да са й осигурявали издръжка. Неизпълнението е значително, поради което атакуваният договор следва да бъде развален.

Обстоятелството, че ищцата е била „бижу със С.“ съгласно показанията на посочените от ответниците свидетели, не налага друг извод. Изявленията й пред свидетелите представляват единствено израз на добрите й отношения с приобретателя, установили се много години преди атакуваната сделка.

Тъй като крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат, въззивният съд следва да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново решение, с което да уважи предявения от Л. В. срещу В.

З., Ц. Ц. и Е. Ц. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

При този изход на делото ответниците дължат на ищцата направените разноски, като претенциите й са за адвокатско възнаграждение от 2500 лв. и за държавна такса за въззивното производство от 243,85 лв. съгласно представените пред двете съдебни инстанции два списъка по чл. 80 ГПК. За реалното извършване на разноските са ангажирани доказателства.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 123 / 01.06.2023 г. по гр. д. № 817 / 2022 г. на Елинпелинския районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

РАЗВАЛЯ на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД по иск, предявен от Л. С.

В. с ЕГН ********** срещу В. Г. З. с ЕГН **********, Ц. С. Ц. с ЕГН ********** и Е. С. Ц. с ЕГН **********, ДОГОВОРА за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен между Л. С. В. с ЕГН ********** и С. Ц. З. с ЕГН ********** с Нотариален акт 6

№ 122 от 23.09.2004 г., том III, рег. № 3102, дело № 469 от 2004 г. на нотариус Станимир Аврамов, вписан под № 238 в регистъра на Нотариалната камара.

ОСЪЖДА В. Г. З. с ЕГН **********, Ц. С. Ц. с ЕГН ********** и Е. С. Ц. с ЕГН ********** да заплатят на Л. С. В. с ЕГН ********** направените по делото разноски в общ размер на 2743,85 лв. за първоинстанционното и за въззивното производство.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

7