Решение № 4880 от 24.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4880 гр. София, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20241100507518 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 265 от 05.01.2024 г., постановено по гр.дело № 60934/ 2022 г. по описа на СРС, І Г.О., 28 състав, са отхвърлени предявените от ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД искове с правна квалификация чл.411, ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК: 121265177, и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Възраждане“, ул.“Света София“ № 7, ет.5, да заплати на ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК: 121718407, и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ № 89б, сумата от 2409,07 лева /две хиляди четиристотин и девет лева и 7 ст./ - стойност на платено от ищеца застрахователно обезщетение за вредите, претърпени от застрахован при ищеца по имуществена застраховка лек автомобил „Опел мока“ с рег.№ 010В154 в пътнотранспортно произшествие, настъпило на 07.09.2021 г. вечерта на пътя между село Конуш и село Козлец, обл.Хасково, по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ ********, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. С решението на съда е осъден на основание чл.78, ал.3 ГПК, ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК:

121718407, и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ № 89б, да заплати на ЗАД 1

„ОЗК - Застраховане“ АД, с ЕИК: 121265177, и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Възраждане“, ул.“Света София“ № 7, ет.5, сумата от 305 лева /триста и пет лева/ разноски в настоящото производство.

Срещу решението на СРС, 28 с-в е постъпила въззивна жалба от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, гр.София, подадена чрез пълномощника адв.В. Г., с искане същото да бъде отменено изцяло и вместо това да бъде постановено друго, с което бъде уважен предявения осъдителен иск. Твърди се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила, по съображения изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник ЗАД“ОЗК- Застраховане“ АД, гр.София, чрез своя процесуален представител юрк.И.К. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси 2 е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от въззивника- ищец „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, гр.София, срещу ответника ЗАД“ОЗК- Застраховане“ АД, гр.София, осъдителен иск с правно основание чл.411 от КЗ. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Противно на изложеното във въззивната жалба изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Настоящият съдебен състав счита, че направените изводи от първоинстанционният съд относно неоснователност на предявения от ищеца срещу ответника осъдителен иск с правно основание чл.411 от КЗ са правилни и законосъобразни, в съответствие на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.411 от КЗ, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване по чл.154, ал.1 от ГПК да установи, съществуването на договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който, и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС или при наличие на някоя от хипотезите за ангажиране на безвиновната отговорност на застрахования по чл.493, ал. 2 т. 3 до 7 от КЗ, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено 3 застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Спорните по делото обстоятелства, с оглед очертания предмет на въззивната жалба по чл.269 ГПК, са свързани единствено с въведеното от ищеца, чрез неговия пълномощник възражение за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, относно необсъждане на събраните по делото доказателства в тяхната цялост, което водело до необоснованост на обжалваното решение, както и с възражението, че справките от АПИ не отразяват обективната действителост.

Въззивният съд не споделя изложените от въззивника- ищец доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при събиране и ценене на доказателствения материал, довели и до нарушение на материалния закон.

Като неоснователни следва да се преценят и доводите изложени във въззивната жалба за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Противно на изложеното във въззивната жалба обжалваното решение е обосновано. Обжалваното решение е и правилно. Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.

На следващо място, следва да се вземе предвид обстоятелството, че представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 07.09.2021 представлява частен документ и като такъв не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразените в него факти и обстоятелства.

Недоказано е по делото от страна на ищеца настъпване на ПТП на посочената в исковата молба и в представения протокол за ПТП дата, а именно: 07.09.2021 г.

Ангажираните от страна на ищеца доказателства/ гласни и писмени, включително заключението на вещото лице по изготвената съдебно- автотехническа експертиза/ не установяват по несъмнен начин посоченото обстоятелство. Ответникът изрично е оспорил в отговора на исковата молба, настъпване на ПТП на посочената в протокола за ПТП дата, с твърдение че ПТП между процесните автомобили не се е реализирало.

От представената по делото справка от 20.07.2023 г. от Агенция „Пътна инфраструктура“, приета като неоспорена от страна на ищеца се установява, че 4 въпреки наличието на многобройни тол камери и трафик броячи по маршрута, по който твърдят, че са се движили свидетелите В.Д. и А.Б., на твърдяната от тях дата 07.09.2021 г., нито една тол камера и нито един трафик брояч по републиканската пътна мрежа въобще, а не само в процесния участък, не са засекли движението на който и да било от двата автомобила. По делото не са налице твърдения от страна на ищеца и ангажирани доказателства, тол камерите и трафик броячите да са били изключени в цялата страна или да е имало технически проблем с тях на 07.09.2021 г.

Настоящата въззивна инстанция не кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите противоречат на данните, предоставените от Агенция „Пътна инфраструктура“. В настоящия случай, недоказването на релевантните факти и на приложимия фактически състав следва да бъде отнесено във вреда на ищеца, който съгласно принципа за разпределяне на доказателствената тежест, дължи установяване на фактите, които твърди, че са се осъществили и които обосновават претендираното в настоящето исково производство вземане.

С оглед на така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.

По отношение на разноските за въззивното производство.

С оглед изхода на спора на въззивника- ищец не се следват разноски за настоящата въззивна инстанция. На въззиваемата страна- ответник следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 ГПК, в размер на сумата от 100 лв.

Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 265 от 05.01.2024 г., постановено по гр.дело № 60934/ 2022 г. по описа на СРС, І Г.О., 28 състав.

ОСЪЖДА ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: 121718407, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ № 89б, да заплати на ЗАД“ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“ № 7, ет.5, на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща разноски за въззивното производство /юрисконсултско възнаграждение/.