Решение № 224 от 29.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Пловдив, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20265001000128 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 316 от 26.09.2024 година, постановено по т. дело № 276/2023 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е осъдено Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр. София 1000 , район Триадица, пл. „Позитано“ № 5, да заплати на Т. П. Т., ЕГН **********, от с.О., ул. „Д.“ № 32, сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания и сумата от 23,20 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от ПТП с лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“, с рег. № ***, станало на от 23.02.2023 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 06.04.2023 г. до окончателното им изплащане. Отхвърлен е предявеният частичен иск за неимуществени вреди за сумата над 30 000 лева до претендираните 85 000 лева, част от общо 130 000 лева.

Осъдено е Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена 1

Иншурънс Груп“ АД, ЕИК 000694286, да заплати на адв. П. К. сумата от 4651,28лв. с ДДС за осъществената безплатна адвокатска помощ на ищцата в първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от исковете.

Осъдена е Т. П. Т., ЕГН **********, да заплати на Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, разноски в размер на 391,50 лева съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Осъдено е Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК 000694286, да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 1250лв. за държавна такса, както и сумата от 184,69 лв. за възнаграждения на вещи лица, платени от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от исковете.

Срещу така постановеното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният частичен иск за обезщетение за неимуществени вреди в размера над 30 000 лева до 55 000 лева от заявените 85 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 06.04.2023 година до окончателното изплащане на главницата, е подадена въззивна жалба от Т. П. Т., чрез процесуалния й представител адвокат П. К.. Искането е да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови ново по същество, с което да се присъди допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лева / наред с присъдените с първоинстанционното решение 30 000 лева/, ведно със законната лихва от 06.04.2023 година, както и да се присъди на адвокат П. К. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА за въззивното производство за осъществената безплатна правна защита на жалбоподателката, с начислен ДДС.

Оплакванията са за незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната част. Те се свеждат до това, че определеният размер на обезщетението е изключително занижен, несъответстващ на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и критериите за прилагането му, несъобразен с установените по делото конкретни обстоятелства, касаещи вида на уврежданията, периода на лечение и възстановяване, остатъчните оплаквания, невъзможността те да бъдат преодолени, както и със съдебната практика при компенсиране на вреди като тези на ищцата и с лимитите на отговорност на 2 застрахователите по застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Твърди се, че първоинстанционният съд не е направил достатъчно задълбочен анализ на събраните доказателства и не ги е отчел при определяне размера на обезщетението.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК 000694286, с изразено становище за нейната неоснователност и с искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част. Не се претендират разноски за въззивната инстанция.

Страните не са направили нови доказателствени искания във въззивното производство.

Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ищеца срещу отхвърлителната част на решението по предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди частично. При подаването й е спазен предвиденият срок в чл. 259 от ГПК.

Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Безспорно е между страните, а и с представените по делото доказателствата се установява, че ищцата е сезирала ответното застрахователно дружество със застрахователна претенция вх. № 972 от 06.04.2023 година за заплащане на обезщетения за причинените й вреди от процесното ПТП, настъпило на 23.02.2023 година в град Калофер. Безспорно е също, че до завеждане на настоящото дело, както и в хода му няма определено и изплатено обезщетение, което обуславя допустимост на предявения иск, в частност на решението в обжалваната част, съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ.

По отношение на правилността на решението въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, което в случая се свежда до справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Първоинстанционното решение е влязло в сила в частите, с които ответната застрахователна компания е осъдена да заплати на ищцата 3 обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 23,20 лева, ведно със законната лихва от 06.04.2023 година. Вредите са от ПТП, станало на 23.02.2023 година, причинено от Т.В.М. – водач на лек автомобил Ситроен Ксара Пикасо с рег.

№ ***. Със сила на пресъдено нещо са решени въпросите за наличието на материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, включващи наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автомобила, с който е причинено ПТП към процесната дата, сключена със ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, виновното и противоправно поведение на неговия водач, което е довело до удар на ищцата в качеството й на пешеходец от движещия си назад автомобил и й е причинило уврежданията, за които се претендират обезщетения по настоящото дело. Със сила на пресъдено нещо е установено също, че ищцата не е допринесла с поведението си за настъпването на вредите.

Със събраните по делото доказателства – епикризи, съдебномедицинска експертиза, показания на свидетелите П.Р., Г. С. и А.А. , преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установяват фактите и обстоятелствата, на които ищцата основава иска си за обезщетение за неимуществени вреди, имащи значение за произнасяне по спорния въпрос във въззивното производство, а именно за размера на обезщетението за неимуществени вреди. Досежно показанията на свидетелките Р. и С. съдът взема предвид обстоятелството, че те са дъщери на ищцата и ги преценява с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, отчитайки възможната им заинтересованост. Доколкото обаче техните показания не противоречат и не се опровергават от останалите събрани доказателства, а и тези свидетелки са били най-близо до ищцата и имат най-преки и непосредствени впечатления от нейното състояние, съдът ги възприема.

С доказателствата е установено следното:

Към момента на ПТП ищцата е била на 72 енергична, обработвала голям двор. години, жизнена,

От съдебно-медицинската експертиза се установява, че при ПТП ищцата е получила фрактура на латерален кондил на дясна тибия / голям пищял/, с депресия на костния фрагмент, контузия в областта на дясна глезенна става и контузия в областта на дясно ходило. Контузията на дясната 4 глезенна става и ходилото са отзучали за срок от 10 до 15 дни. Травматичното увреждане в областта на дясната колянна става е затруднило движенията на долния крайник за срок по-голям от един месец. Вещото лице е посочило, че при консервативно лечение, каквото е проведено при ищцата, имобилизацията е за около 45 дни, а в рамките на три месеца се ползват помощни средства и не се натоварва крайника. Получената от ищцата фрактура е съпроводена с болка и със събиране на кръв в колянната става, която е увеличила допълнително болевия симптом, поради големия оток на коляното и ограничаване на движението до невъзможност. Установено е, че след ПТП ищцата е откарана в болница, където под местна анестезия е извършена пункция на дясна колянна става / отстраняване на кръвта/.

Лечението е продължило консервативно, като е била поставена ортеза за срок от 40 дни. В заключението е отразено, че при травматични увреждания като тези на ищцата обичайният процес на възстановяване е между 3-4-5 месеца. В съдебно заседание е посочено от вещото лице, че то може да продължи и до шест месеца.

От представената епикриза и заключението се установява, че в периода от 09.08.2023 година до 16.08.2023 година ищцата е била на лечение в Специализирана болница за рехабилитация, където е достигнат обем на колянната става 120 градуса. При прегледа на ищцата, извършен една година след ПТП / на 28.02.2024 година/ тя се е оплакала от болки при физическо натоварване и продължително стоене права. Вещото лице е установило, че ищцата се движи самостоятелно, без помощни средства, с леко накуцване, с възстановен обем на движенията, но е наличен изразен оток на подбедрицата и в областта на ходилото, с разлика 2 сантиметра между лявата и дясната подбедрица. Установено е и хлътване на латералния кондил около 3,4 милиметра при умерено изразена артроза на колянна става. Според вещото лице при такова счупване принципът е да се повдигне счупеният фрагмент, което в случая не е направено, а е проведено консервативно лечение по преценка на лекуващите лекари, направена е само пункция на кръвта от коляното. Заключението му е, че счупването, изразяващо се в хлътналия надолу фрагмент, ще си остане така и това причинява артроза на колянната става. Установени са и артрозни промени на тазобедрените стави, характерни за възрастта на ищцата, както и деформираща спондилоартроза на лумбален отдел на гръбнака, които изменения нямат връзка с процесното ПТП, но в 5 съдебно заседание вещото лице е уточнило, че е възможно ползването на патерици и по-голямото натоварване на здравия крак от ищцата да е увеличило болката в гръбнака.

От представената по делото епикриза за болничен престой в МБАЛ Казанлък през периода от 11.01.2024 година до 14.01.2024 година и от заключението на СМЕ се установява, че една година след ПТП на ищцата е поставена диагноза и тя е лекувана от антрален гастрит. Вещото лице е обяснило, че възможните причини за появата му са продължителната употреба на нестероидни противовъзпалителни средства, неспазването на хранителнодиетичен режим или анемичен синдром. От справката в РЗОК – Стара Загора то е установило, че преди ПТП и преди болничния престой през месец януари 2024 година ищцата не е лекувана от гастрит. Поради това и поради липсата на данни при ищцата да има анемичен синдром, вещото лице е заключило, че най-вероятната причина за появата на гастрита е използването на нестероидни противовъзпалителни средства в периода след получените увреждания при ПТП.

В заключението е посочено, че липсват данни за мозъчно сътресение или припадъци при ищцата след ПТП. За такива говори свидетелката А.А., разпитана в съдебно заседание на 23.04.2024 година. Тя се е намирала в близост до мястото на ПТП, възприела е случилото се, отишла е при ищцата след удара от колата и падането й на паважа. Според свидетелката ищцата е загубила съзнание за около минута, тъй като не говорела, на отговаряла на въпросите й, лицето й било потъмняло, била със затворени очи. Ищцата се свестила, след като я намокрили с вода. По-късно тя била откарана в болница с Бърза помощ, като се оплаквала, че я боли цялата страна – крака, кръста.