Определение № 824 от 14.10.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 824 гр. Ловеч, 14.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500534 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по реда на чл.274,вр.с чл.121 от ГПК.

С Определение о №759/22.07.2025г.,пост.по гр.д.№744/2025г. РС-Ловеч е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на РС-София. Съдът е уважил възражението на ответника „****“ЕООД с ЕИК 831144160,със седалище и адрес на управление в гр. ******, за липса на местна подсъдност на РС-Ловеч.

В срок е постъпила частна жалба срещу определението от ищеца М. Г. В. от гр.София.

Счита възражението за местна неподсъдност за неоснователно. Не е съобразено,че съдът е сезиран с обигационен иск,за право,възникнало от договорно основание,поради което за определяне на подсъдността е приложим общият принцип на чл.105 от ГПК. Твърди,че ответникът „****“ЕООД има офис в гр.Ловеч, със седалище и адрес на ул****. Сочи,че там е плащала услугата,има служители-технически лица,началник,охранители.Тук е възникнал и спорът между охранители и „*****“ООД.На територията на гр.Ловеч е и охраняваният обект. Допълва и с аргументи във връзка с необходимостта при доказването на иска да се ангажират свидетели,да се извършва експертиза на место, да се правят транспортни разходи.

По изложените съображения жалбоподателят счита,че са налице предпоставките на чл.108,ал.1 от ГПК,тъй като спорът е с поделение на ответника, намиращо се в гр.Ловеч,поради което РС-Ловеч е компетентен да разгледа спора. Прилага 3 бр.фактури за плащане по договора.

Постъпил е отговор на частната жалба от „******“ЕООД-София,като я оспорва и счита,че е неоснователна. Обяснява, че съдът е сезиран с облигационен иск,предявен въз основа на сключен между дружеството и жалбоподателя-като физическо лице, договор. Договорът е подписан от М. В. като физическо лице,а не представител на „*****“ООД. Всички задължения са поети, съотв.задължението за плащане на цената,са извършвани от В. като физическо лице.На нейно име,а не на дружеството са и издадените фактури.Възразява,че претедираното неизпълнение 1 на ангажимент за охрана е за трансформатор,който не е описан и предвиден да бъде охраняван,съгласно договора. Съоръжението не попада в границите на охраняемия обект.

На следващо място възразява,че „******“ЕООД няма регистриран клон в гр.Ловеч,а дейността си по охрана осъществява чрез сигнали до дежурния оперативен на дружеството,който се намира в гр.София. Отделно-самото физическо лице-страна по договора- М. В.,е посочила свой адрес в гр. София.

Моли да се потвърди обжалваното определение като правилно.

По допустимостта.

Жалбоподателят е бил уведомен за атакувания съдебен акт на 28.07.2025г., а жалбата е подадена на 04.08.2025г.-т.е.в рамките на законовия срок. Подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице. При горните констатации съставът приема,че жалбата е допустима.

По същество.

РС-Ловеч е сезиран с иск от М. Г. В.,посочена като управител на „*****“ЕООД с ЕИК 820154234,с адрес на управление в *****, срещу „******“ООД с ЕИК 831144160,със седалище и адрес на управление в гр. ******, с посочено правно основание „..чл.2.2 от Договор №384720 от 13.08.2021г. и чл.542 от ГПК-за установяване на факти и обстоятелства по отношение на въпросния трансформатор.“.,с цена на иска 1000лв. Ищецът твърди,че като управител на „*****“ООД е сключила договор за охрана с ответника и му е възложила охраняване на обектскладово помещение в Северна индустриална зона на гр.Ловеч. До 29.02.2024г. ответникът редовно уведомявал за постъпили сигнали по охраняване на склада. На този ден й се обадила служител на охранителната фирма от гр.София, с указание веднага да замине за гр.Ловеч. При пристигането й заварила портите на двора на обекта отворени, липсвал катинарът,а трансформаторът бил свален от трафопоста. Липсвал и електромерът. Твърди,че от страна на охраняващото дружество е налице неизпълнение на договора,от което за „*****“ ООД са настъпили реални вреди-описаното увреждане на имущество, намиращо се в обекта и липси.

Моли да се постанови решение,с което по отношение на ответника да се признаят за установени нанесените щети-унищожаване на трансформатор,отнети движими вещи-моторно масло около 160кг.,метал-мед, всичко на стойност от 1000лв.,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ясно е,че претенцията се основава на Договор за сигнално-охранителна дейност с №384720 от 13.01.2021г.,сключен между М. Г. В. от гр.София,ул.“Странджа“№92,ет.7 и „******“ООД. В Приложение №1 към договора е описан обектът,предмет на охраняване,а именно „Склад В.“ в гр.Ловеч, Северна инд.зона.“ Договорът е подписан от възложител- М. В. и изпълнител- „******“ООД.Приложени са документи,обосноваващи собствеността върху охранявания обект.Представени са фактури за заплащане на уговорената в договора услуга,с изпълнител „******“ООД-София и получател М. Г. В. от гр.София.

Приложено е Постановление за спиране на досъдебно производство от 01.11.2024г.,за извършено престъпление по чл.195,ал.1,т.3,вр.с чл.194 от НК,в имот ,намиращ се в Северна индустриална зона на гр.Ловеч,в близост до бензиностанция „****“,в който е поставен трафопостограден с ограда,по отношение на който е извършена взломната кражба.Производството е спряно, тъй като в законния срок не е установен извършител.

2

С отговора ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на спора,с оглед регистрираното негово седалище в гр.София и нормата на чл.108 от ГПК.

С обжалваното Определение №759/22.07.2025г., пост.по гр.д.№744/2025г. РС-Ловеч е уважил възражението за местна неподсъдност и по правилото на чл.105,вр.с чл.121 от ГПК,е изпратил делото по подсъдност на РС-София.

Въззивният състав,като съобрази събраните доказателства и твърдения на страните за относимите факти и обстоятелства, намира че правилно РС-Ловеч е уважил възражението на ответника.

Съдът е сезиран с претенция за установяване неизпълнение на договорно правоотношение и присъждане на обезщетение от това. Възложител по договора е М. В.,сключила го като физическо лице и не твърди да попада под категорията „потребител“, за да е приложима особената подсъдност по чл.113 от ГПК(напротив-твърди,че страна по договора е управлявано от нея дружество „*****“ЕООД,макар такава обвързаност да не се открива).

Дружеството изпълнител е със седалище и адрес на управление в гр.София,така е вписано и в договора за охранителна дейност.По делото са приложени множество фактури за плащане на цената по договора и от тях става ясно,че отношенията им са дългогодишни-още от 2021г.,като навсякъде страните са сочени с адреси в гр.София. Видно от справката в ТРРЮЛНЦ дружеството не е регистрирало свой клон в гр.Ловеч. Вписването на такъв клон е задължително съгласно чл.17,ал.2 от ТЗ. Посочването във фактурите на „Обект гр.Ловеч, бул****“ не е достатъчно и обосновава наличие на „поделение“ по см.на чл.108,ал.1,изр.2-ро от ГПК. Същото следва да е структурно обособено и да има самостоятелност,достатъчна да участва в търговския оборот. По делото няма данни за регистриране на такава структура на „******“ООД в гр.Ловеч.

С оглед на това правилно РС-Ловеч е преценил,че не са налице предпоставките на чл.108,ал.1,изр.2-ро от ГПК и не е компетентен по правилата на местната подсъдност да разгледа спора.Приложима е общата подсъдност по чл.105 от ГПК и с оглед регистрираното седалище на ответника в гр.София, компетентен се явява РС-София.

По изложените съображения ОС-Ловеч намира,че обжалваното Определение №759/22.07.2025г.,пост.по гр.д.№744/2025г.на РС-Ловеч следва да се потвърди.

Затова съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №759/22.07.2025г.,пост. По гр.д.№744/2025г. на РСЛовеч, с което на основание чл.119 от ГПК е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на РС-София.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 824 гр. Ловеч, 14.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500534 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по реда на чл.274,вр.с чл.121 от ГПК.

С Определение о №759/22.07.2025г.,пост.по гр.д.№744/2025г. РС-Ловеч е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на РС-София. Съдът е уважил възражението на ответника „****“ЕООД с ЕИК 831144160,със седалище и адрес на управление в гр. ******, за липса на местна подсъдност на РС-Ловеч.

В срок е постъпила частна жалба срещу определението от ищеца М. Г. В. от гр.София.

Счита възражението за местна неподсъдност за неоснователно. Не е съобразено,че съдът е сезиран с обигационен иск,за право,възникнало от договорно основание,поради което за определяне на подсъдността е приложим общият принцип на чл.105 от ГПК. Твърди,че ответникът „****“ЕООД има офис в гр.Ловеч, със седалище и адрес на ул****. Сочи,че там е плащала услугата,има служители-технически лица,началник,охранители.Тук е възникнал и спорът между охранители и „*****“ООД.На територията на гр.Ловеч е и охраняваният обект. Допълва и с аргументи във връзка с необходимостта при доказването на иска да се ангажират свидетели,да се извършва експертиза на место, да се правят транспортни разходи.

По изложените съображения жалбоподателят счита,че са налице предпоставките на чл.108,ал.1 от ГПК,тъй като спорът е с поделение на ответника, намиращо се в гр.Ловеч,поради което РС-Ловеч е компетентен да разгледа спора. Прилага 3 бр.фактури за плащане по договора.

Постъпил е отговор на частната жалба от „******“ЕООД-София,като я оспорва и счита,че е неоснователна. Обяснява, че съдът е сезиран с облигационен иск,предявен въз основа на сключен между дружеството и жалбоподателя-като физическо лице, договор. Договорът е подписан от М. В. като физическо лице,а не представител на „*****“ООД. Всички задължения са поети, съотв.задължението за плащане на цената,са извършвани от В. като физическо лице.На нейно име,а не на дружеството са и издадените фактури.Възразява,че претедираното неизпълнение 1 на ангажимент за охрана е за трансформатор,който не е описан и предвиден да бъде охраняван,съгласно договора. Съоръжението не попада в границите на охраняемия обект.

На следващо място възразява,че „******“ЕООД няма регистриран клон в гр.Ловеч,а дейността си по охрана осъществява чрез сигнали до дежурния оперативен на дружеството,който се намира в гр.София. Отделно-самото физическо лице-страна по договора- М. В.,е посочила свой адрес в гр. София.

Моли да се потвърди обжалваното определение като правилно.

По допустимостта.

Жалбоподателят е бил уведомен за атакувания съдебен акт на 28.07.2025г., а жалбата е подадена на 04.08.2025г.-т.е.в рамките на законовия срок. Подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице. При горните констатации съставът приема,че жалбата е допустима.

По същество.

РС-Ловеч е сезиран с иск от М. Г. В.,посочена като управител на „*****“ЕООД с ЕИК 820154234,с адрес на управление в *****, срещу „******“ООД с ЕИК 831144160,със седалище и адрес на управление в гр. ******, с посочено правно основание „..чл.2.2 от Договор №384720 от 13.08.2021г. и чл.542 от ГПК-за установяване на факти и обстоятелства по отношение на въпросния трансформатор.“.,с цена на иска 1000лв. Ищецът твърди,че като управител на „*****“ООД е сключила договор за охрана с ответника и му е възложила охраняване на обектскладово помещение в Северна индустриална зона на гр.Ловеч. До 29.02.2024г. ответникът редовно уведомявал за постъпили сигнали по охраняване на склада. На този ден й се обадила служител на охранителната фирма от гр.София, с указание веднага да замине за гр.Ловеч. При пристигането й заварила портите на двора на обекта отворени, липсвал катинарът,а трансформаторът бил свален от трафопоста. Липсвал и електромерът. Твърди,че от страна на охраняващото дружество е налице неизпълнение на договора,от което за „*****“ ООД са настъпили реални вреди-описаното увреждане на имущество, намиращо се в обекта и липси.