Решение № 658 от 18.05.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 658 гр. Велико Търново, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20254110101470 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация - ВТ” АД срещу Р. Н. А., с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземания на ищеца за сумата от 1 889.24 лева – главница, представляваща сбор от вземания за потребена топлина енергия за отопление, топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, както и такса за разпределение за обект, находящ се в гр. ***, ул. ***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението, както и за сумата от 269.54 лева – мораторна лихва за периода от *** г. до *** г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 571/2025 г. на Районен съд – Велико Търново.

В молбата се твърди, че ответницата е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. ***, ул. ***, и че като такъв се явява потребител на топлинна енергия за въпросния имот. Заявява се, че същата дължи сумата от 1 889.24 лева – главница, представляваща сбор от вземания за потребена топлинна енергия за отопление на имота, топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, както и такса за разпределение, дължими за м. декември *** г.; за м. януари, м. февруари, м. март, м. април, м. ноември и м. декември *** г.; за 1 м. януари, м. февруари, м. март, м. ноември и м. декември *** г., както и сумата от 269.54 лева – мораторна лихва за периода от *** г. до *** г.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба.

В проведените открити заседания процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и моли за уважаване исковите претенции.

Процесуалният представител на ответницата оспорва предявените искове и моли за тяхното отхвърляне. Оспорва доверителката му да е потребител на топлинна енергия за процесния период, както и че през този период ищецът е доставил услуги на претендираната стойност.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката и по чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника, дължими по договор за продажбата и доставката на топлинна енергия при Общи условия, по повод на които е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 571/2025 г. на ВТРС .

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът следваше да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по повод продажбата и доставката на топлинна енергия /ТЕ/ при Общи условия /ОУ/, точното изпълнение на договорните си задължения за доставяне на ТЕ, начина на дялово разпределение и съответствието му с нормативно определената методика за изчисляване на сумите за отдадена ТЕ в сградната инсталация /СИ/, както и размера не вземанията си; че за процесния период ответницата е била собственик или титуляр на вещно право на ползване относно посочения в исковата молба обект; че имотът се намира в сграда - етажна собственост /ЕС/, присъединена към абонатна станция /АС/ или към нейно самостоятелно отклонение; че й е предоставил услуги за доставяне на ТЕ за процесния период относно посочения в исковата молба обект. На свой ред, ответницата следваше да установи факта на изпълнение на претендираните задължения, респ. всички възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на право на 2 ползване в сграда - ЕС, присъединени към АС или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на ТЕ, а според чл. 153, ал. 6 ЗЕ, потребителите в сграда - ЕС, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на ТЕ, отдадена от СИ и от отоплителните тела в общите части на сградата. Законът утвърждава като принцип за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сградите - Е С реално доставената на границата на собствеността ТЕ, като по този начин се гарантира правото на предприятието да получи цената на доставената до АС на сградата - ЕС топлинна енергия.

Тъй като тази цена подлежи на разпределение между отделните собственици на имоти в сградата, се налага утвърждаване на конкретни правила за разпределение на ТЕ между собствениците, респ. ползвателите на отделните отопляеми обекти в сградата, поради което всеки потребител на ТЕ дължи да заплати част от общата цена, съответна на реално потребеното при въведената система за дялово разпределение.

В процесния случай ищецът претендира цена на доставена ТЕ, отдадена от отоплителните тела в имота, ТЕ, отдадена от СИ, както и такса за дялово разпределение.

От събраните писмени доказателства се установява, че ответницата е собственик на апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ул. ***, намиращ се в сграда - ЕС, която е присъединена към топлопреносната мрежа, поради което следва да се приеме, че последната има качеството на потребител на ТЕ за посочения в исковата молба недвижим имот и за процесния период.

Действително, за да възникне валидно облигационно отношение между собствениците в ЕС и топлопреносното предприятие е необходимо да бъде взето по надлежен ред решение за избор на доставчик на ТЕ, при което всеки съсобственик придобива правото да ползва постъпилата в сградата ТЕ, като наред с това участва и в разпределението на тежестите, свързани с ползването на общата вещ, като заплаща ТЕ за отопление на общите части на сградата и ТЕ, отдадена от СИ. В случая от приложения договор за извършване на дялово разпределение на ТЕ, постъпваща от „Топлофикация – ВТ“ АД, сключен на *** г. между „Топлофикация – ВТ“ АД и ЕС, е видно, че същият е сключен именно въз основа взето на *** г. решение на ОС на ЕС /също приложено по делото/, поради което следва да се приеме, че като собственик на имот в сграда – ЕС ответницата има качеството на потребител на ТЕ, поради което и 3 възраженията в обратния смисъл са неоснователни.

От заключението по допуснатата СТЕ се установява, че за процесния период АС на сградата, в която се намира апартаментът на ответницата, е била присъединена към топлопреносната мрежа и към нея е постъпвала ТЕ от „Топлофикация–ВТ“ АД. В заключението е посочено, че през процесния период в сградата ежемесечно е извършвано дялово разпределение на ТЕ на база месечен отчет на уреда за търговско плащане /топломера в АС/ и месечно отчитане на индивидуалните уреди за дялово разпределение, като през м. юли *** г. е изготвена изравнителна сметка за периода от м. ноември *** г. до м. март *** г. Посочено е също, че през процесния период в апартамента на ответницата е имало монтиран радиатор в хола с монтиран индивидуален разпределител с дистанционен отчет, щранг-лира в банята с мощност от 494W, един радиатор в спалнята с мощност 1875W, както и че в останалите помещения телата не са присъединени към СИ и щранговете им са затапени.

Сочи се още, че количествата ТЕ, отдадена от сградна инсталация през процесния период е следвало да се определя по фиксирана стойност /30 %/, както и че при определяне стойностите на сумите за ТЕ, отдадена от отоплителните тела в имота, ТЕ, отдадена от СИ и сумите за такса разпределение е спазена нормативната уредба. Дадено е заключение, че дължимата сума за ТЕ, отдадена от отоплителните тела в имота, възлиза на 1 580.16 лева, че дължимата сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, възлиза на 302.63 лева, а дължимата такса за разпределение възлиза на 22.80 лева.

Съдът, приемайки че заключението по допуснатата СТЕ е компетентно изготвено от лице с необходимите познания, както и че същото съответства на останалите събрани писмени доказателства, намира, че ответницата дължи посочените в заключението суми за ТЕ, отдадена от отоплителните тела в имота, ТЕ, отдадена от сградна инсталация и такса за разпределение. Сумите з а СИ за отопление на общите части се дължат от всички абонати в ЕС с топлоподаване на ТЕ за отопление, т.е. от всички етажни собственици, като заплащането на отдадената от СИ енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на ТЕ от собствениците и носителите на вещни права, а следва от факта, че СИ е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже. Според константната практика на ВКС /напр. Решение № 4

221/11.7.2011 г. по т.д. № 5/2010 г. , Решение № 507/22.1.2013 г. по гр.д. № 1557/2011 г., ІV г. о., Решение № 35/21.2.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г., III г.о. и пр./ собственик или титуляр на вещно право на ползване в имот, в режим на ЕС, по презумпция се смята потребител на отдадена от СИ и отоплителните тела на общите части на сградата ТЕ. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на ТЕ при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя и сключването на писмен договор с конкретния потребител. Достатъчно е взето решение на Общото събрание / О С / на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата ТЕ. В тази връзка, по делото не бяха ангажирани доказателства, а и липсват твърдения ответницата да е заплатила стойността на ТЕ, отдадена от отоплителните тела в имота, стойността на ТЕ, отдадена от СИ, както и съответната такса за дялово разпределение за процесния период, поради което съдът намира, че предявеният иск за главница е доказан по основание и за посочения в петитума на исковата молба размер от 1 889.24 лева.

За да бъде уважен искът за мораторна лихва, следва да се установи съществуването на главен дълг и забава при погасяването му, като частичната основателност на главния иск сочи наличие на първата предпоставка.

Разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.

Съгласно ОУ, действащи през прoцесния период, сумите за ТЕ са били дължими от купувачите в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят, т.е. задължението за заплащане на стойността на ТЕ е възникнало като срочно, като изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. По тези съображения съдът намира, че претенцията е установена по основание, като нейният размер, изчислен по реда на чл. 162 ГПК върху всяко едно от месечните задължения в рамките на периода от *** г. до *** г., възлиза на 268.26 лева, за колкото следва да бъде уважен искът.

По разноските:

Предвид изхода на делото в тежест на ответницата следва да се възложат присъдените в заповедното производство разноски в размер на 71.87 евро съразмерно с уважената част на исковете. В настоящото производство ищецът 5 претендира разноски за заплатена държавна такса от 22.64 евро, депозит за вещо лице от 255.64 евро и юрисконсултско възнаграждение от 50.00 евро.

Съдът намира, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което определя юрисконсултското възнаграждение именно в размер на 50.00 евро, като по този начин към реално направените разноски за държавна такса и депозит за вещо лице следва да се прибави така определеното юрисконсултско възнаграждение, с което разноските, сторени от ищеца, се равняват на сумата от 327.88 евро. Предвид частичното уважаване на исковете, по съразмерност в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 327.68 евро.

Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. Н. А., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация - ВТ” АД, ЕИК 104003977 сумата от 965.95 евро /1 889.24 лева/ – главница, представляваща сбор от вземания за потребена топлина енергия за отопление, топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, както и такса за разпределение за обект, находящ се в гр. ***, ул. ***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – *** г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 137.16 евро /268.26 лева/ – мораторна лихва за периода от *** г. до *** г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 571/2025 г. на Районен съд – Велико Търново, като отхвърля иска за мораторна лихва за разликата над 137.16 евро /268.26 лева/ до пълния предявен размер от 137.81 евро /269.54 лева/.