Решение № 4762 от 20.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4762 гр. София, 11.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20221100509665 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20031582/21.4.2022 г., постановено по гражданско дело № 67244/2019 г. на Софийски районен съд, 24 състав, съдът признава за установено, че В. Н. П. дължи на „Т.С.“ ЕАД по обективно, кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата 2065,07 лева – главница, потребена ТЕ за периода м.06.2016 г. – м.04.2018 г., доставена в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 80, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № 182073, както и 57,44 лева – главница за дялово разпределение за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г., и 11,92 лева - лихва за периода от 30.07.2016 г. до 10.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението в съда /22.07.2019г./ до окончателното изплащане, за които суми в производството по ч. гр. д. № 42114/2019 г. по описа на СРС, 24 състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като отхвърля предявения иск с правно осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ за разликата до 1 пълния му предявен размер и иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата 190,94 лева – законна лихва за забава за периода от 14.09.2017 г. до 10.07.2019 г., като на основание чл.

78, ал. 1 ГПК В. Н. П. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата 1293,55 лева, представляваща направени по делото разноски.

Срещу решението, в частта, с която е отхвърлен искът за мораторна лихва върху цената на топлинната енергия, е подадена въззивна жалба от ищеца. Поддържа, че в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага доводи за дължимост на възнаграждението за дялово разпределение и мораторна лихва върху него.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да уважи предявения иск за установяване на задължение за мораторна лихва върху цената на топлинна енергия.

Претендира разноски.

Срещу решението, в частта, с която са уважени предявените искове за главници и лихва върху таксата за дялово разпределение, е подадена въззивна жалба от ответника. Жалбоподателят ответник поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не връчил редовно на ответника препис от исковата молба и доказателствата, което ограничило правото му на защита.

Необосновано съдът кредитирал заключението на СТЕ без да вземе предвид приетите писмени доказателства – документ за отчет за периода 2018/2019 г. видно от който не била потребена енергия за отопление на имота, нито допуснал допълнителна СТЕ, която да определи стойността на потребената в имота ТЕ като вземе предвид този отчет. Счита, че част от сумите са погасени по давност. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. В отговор на въззивната жалба на ищеца оспорва последната, като счита решението за правилно в тази част. Претендира разноски.

Привлечено от ищеца трето лице помагач „Т.С.“ ЕООД не е депозирало писмен отговор на въззивната жалба, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата на противната страна.

2

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивните жалби са подадени в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

По основателността на въззивните жалби съдът намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по правилното приложение на императивния материален закон, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Същото е частично неправилно в обжалваната част поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Т.С.” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника В. Н. П. за следните суми:

2070,65 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., в имот, представляващ апартамент № 80, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, вх. ******* 12, аб. № 182073, 57,44 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение за периода от 01.5.2016 г. до 30.04.2019 г., заедно със законната лихва от 22.7.2019 г. до погасяване на задълженията, 190,94 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 14.09.2017 г. до 10.7.2019 г., и 11,92 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от 30.7.2016 г. до 10.7.2019 г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за 3 вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

С решението в необжалваната част е отхвърлен искът за установяване на задължение за цена на топлинна енергия за сумата над 2065,07 лева до 2070,65 лева /за 5,58 лева/ и за периода, погасен по давност – май 2016 г.

Предмет на въззивна проверка е претенцията за цена на ТЕ за периода юни 2016 г. – април 2019 г. в размер на 2065,07 лева, както и останалите посочени по-горе претенции.

Пред въззивния съд не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства и заключението на СТЕ се установява, че в процесния период е било налице облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставил в процесното жилище топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и сградна инсталация.

Видно от приетите писмени доказателства /отчет на уредите за ДР от 2019 г./ топлинна енергия за отопление на имот от отоплителни тела не е доставяна.

Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска.

За периода юни 2016 г. – април 2017 задължението, определено на база заключението на СТЕ и общата фактура от 2017 г., възлиза на 167,29 лева, колкото е приел и СРС. За останалата част от процесния период /май 2017 г. – април 2018 г./ ищецът е начислил топлинна енергия за отопление от 5 броя отоплителни тела поради неосигурен достъп. Въз основа на тези данни е изготвено и заключението на СТЕ. Изводите на последното обаче се опровергават от представените от ответника и приети от СРС документи за отчет от 2019 г. Според този отчет към 2019 г. показателите на всички 5 ИРРО в процесния имот са нулеви. Последният е извършен в срока по чл. 70, ал. 3 НТ 16-34/2007 г. и чл. 28 и 29 от ОУ, доколкото ищецът не твърди и установява датата, на която е връчена изравнителната сметка за периода 2017/2018 г. Липсва и възражение по твърдението на ответника в тази връзка.

Ето защо съдът счита, че следва да вземе предвид показанията от този отчет.

След като отчетът ер нулев през 2019 г., то следва, че в предходния изравнителен период отново не е доставяна топлинна енергия за отопление на имот от намиращите се в него отоплителни тела. Поради това и в частта по определената от СТЕ за този период цена на ТЕ заключението не следва да се 4 кредитира. От горното следва, че в периода май 2017 г. – април 2018 г. на ответника е доставяна ТЕ за отопление от сградна инсталация и ТЕ за битово горещо водоснабдяване. Количеството и цената въззивният съд определи по реда на чл. 162 ГПК на база данните от общите фактури и данните за реално доставеното количество, като същата възлиза на 245 лева. Предвид изложеното въззивният съд намира, че за периода юни 2016 г. – април 2018 г. на ответника е доставена топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на 412,29 лева, до която сума искът е основателен.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б.

"в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение п о чл. 410 ГПК на 22.7.2019 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 22.7.2016 г., са погасени по давност.

По отношение на предявените вземания за юни 2016 г. са приложими Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на топлопреносното предприятие. По своята правна същност ежемесечното публикуване на дължимите суми на общодостъпно място в интернет представлява покана от кредитора до длъжника, в която е конкретизиран размерът на дължимата сума за изтеклия отчетен период, т.е. в случая изискуемостта на задължението е обвързана с изпращането на покана от продавача на топлинна енергия, поради което следва да се приеме, че давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването им – арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Следователно, задълженията за юни 2016 г. е погасено по давност – станало е изискуемо на 5

01.7.2016 г., като тригодишната погасителната давност за него е изтекла преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК.

Противно на изложеното от ищеца издаването на общата фактура за периода май 2016 г. – април 2017 г. не променя падежа на общото задължение и същото не се дължи от датата на издаване на общата фактура, респ. от изтичане на 30-дневен срок от публикуването /чл. 33, ал. 2 от ОУ/. Това е така, защото съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014 г. тази обща фактура обективира месечните задължения за целия отчетен период, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т.е. при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за доплащане от потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане на потребителя. От изложеното следва, че падежът на месечните задължения за стойност на потребена топлинна енергия остава същият, посочен в нормата на чл. 33, ал. 1 ОУ /в 30-дневен срок от датата на публикуването им/, като въз основа на общата фактура, отчитаща резултата от изравнителната сметка, единствено би могло да възникне ново вземане за ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия период задължения /в случай на резултат за доплащане от потребителя/, или ново вземане за потребителя за сумата за връщане, в случай че фактурираното количество топлинна енергия през целия отчетен период надхвърля реално потребеното, установено след отчет на уредите за дялово разпределение. Ето защо в настоящия случай извън погасителната давност са вземанията за цена на доставена топлинна енергия за периода юли 2016 – април 2018 г., които възлизат на 406,77 лева.

Разпечатката съдържа 43 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0902ef59-89be-4d20-a9c9-225f5c7805eb