Решение № 1431 от 23.04.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1431 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря КАПКА Г. МИРЧЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Административно наказателно дело № 20241110203276 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя Д. П.М., подадена чрез адв. Х. Р., срещу Наказателно постановление № 004269/29.12.2023 г., издадено от Х. К. Т. – директор на дирекция „Защита на потребителите при продажби от разстояние“ в КЗП, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение, квалифицирано от административнонаказващия орган като прилагане на заблуждаваща нелоялна търговска практика, изразяваща се в това, че на интернет страницата https://sobalpashev.com не е била предоставена своевременно съществена информация относно таксуването на разговор при обаждане на телефонен номер ***, посочен като телефон за записване на часове, справки, прегледи и операции.

Недоволно от така издаденото наказателно постановление е останало санкционираното дружество, което в подадената жалба релевира доводи за неговата отмяна. Поддържа се, че наказателното постановление е незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения, материална незаконосъобразност и необоснованост. Развиват се съображения, че административнонаказателното обвинение почива на предположения, че не е изяснено по несъмнен начин кое точно дружество е собственик или ползвател на интернет сайта, че за едно и също нарушение били съставени множество актове и били издадени заповеди спрямо две различни дружества, че не били индивидуализирани достатъчно време, място и начин на извършване на нарушението, както и че липсвали данни за настъпил или възможен резултат по смисъла на нормите относно заблуждаващата нелоялна търговска практика. Поддържа се още, че не е налице търговско решение на потребителя, че правилната правна квалификация не е ясна, както и че следвало да се съобрази постановено от АССГ решение по повод оспорена заповед за налагане на принудителна административна мярка. Претендира се отмяна на НП и присъждане на разноски.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, макар и нередовно призован, не изпраща представител, като по делото е постъпила молба от неговия процесуален представител делото да бъде разгледано в отсъствието на страната, жалбата да бъде поддържана и наказателното постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна - аминистративнонаказващият орган, редовно призована, не изпраща представител. Съдът е дал ход на делото, след като е приел, че не са налице процесуални пречки за това.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподател по делото е търговското дружество „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***, представлявано от Д. П.М.. С жалбата си дружеството е оспорило НП № 004269/29.12.2023 г., издадено от директора на дирекция „Защита на потребителите при продажби от разстояние“ в КЗП. В проведеното на 20.02.2026 г. открито съдебно заседание е бил допуснат разпит на свидетел – актосъставителя В. Н. П..

От показанията на свидетеля В. П., които съдът кредитира като последователни, логични и съответни на писмените доказателства по делото, се установява, че нарушението е било констатирано по повод постъпил потребителски сигнал. В сигнала потребителят е посочил, че при обаждане на телефонен номер за записване на час е бил таксуван, като таксуването е било по-високо от обичайното. Във връзка с това била извършена проверка на официалната интернет страница на болницата – sobal.com/ sobalpashev.com, при която било установено, че на сайта е посочен телефонен номер за контакт, представен като номер за записване на часове, справки, прегледи и операции. При проверката на началната и останалите страници на сайта не били открити други телефонни номера за контакт, освен факс, като била налична и форма за писмен контакт. Установено било, че никъде на сайта не е обозначено, че обаждането на посочения телефонен номер се таксува допълнително, нито че цената на обаждането зависи от индивидуалния тарифен план на потребителя. Свидетелят изрично сочи, че именно по този начин е била прикрита съществена информация за потребителя.

Свидетелката установява още, че в хода на проверката било констатирано наличие на друго дружество – „Медицински център за зрение проф. К.П.“ ЕООД, с общ управител с жалбоподателя. За да се установи кое от двете дружества ползва процесния сайт, било изпратено писмо до управителя, от който бил получен отговор, че и двете дружества ползват един и същи сайт – sobal.com. В тази връзка контролните органи изпратили покани и до двете дружества, като по отношение и на двете бил предприет административен контрол.

Свидетелката е категорична, че в настоящото производство се разглежда именно актът, съставен на „***“ ЕООД.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че Комисията за защита на потребителите е изпратила до съда придружително писмо и становище, в което е изложила, че жалбата е неоснователна. В същото подробно е посочено, че с оспореното наказателно постановление е ангажирана отговорността на търговеца за заблуждаваща търговска практика, изразяваща се в непредоставяне своевременно на съществена информация относно таксуването на разговор при обаждане на телефонен номер ***, публикуван на интернет страницата на дружеството. Изрично е застъпено становището, че не е необходимо да е настъпил действителен вредоносен резултат, а е достатъчна възможност средният потребител да бъде въведен в заблуждение, респективно да вземе търговско решение, което иначе не би взел. В същото становище са развити и съображения, че не е налице нарушение на принципа ne bis in idem, тъй като заповедите за 2 налагане на принудителни административни мерки и административнонаказателното производство имат различен предмет и различно естество.

От приложените по делото разпореждания и съдебен протокол се установява, че жалбата е била надлежно докладвана в съдебно заседание, свидетелят е бил разпитан, приложените писмени доказателства са били приети по реда на чл. 283 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, след което съдебното следствие е било приключено и делото е било обявено за решаване.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля В. Н. П. и приложените по делото писмени доказателства, които са последователни, взаимно допълващи се и непротиворечиви по релевантните за спора факти.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като преки, ясни и вътрешно непротиворечиви, като същите кореспондират с изложеното в становището на КЗП и с останалите материали по преписката. Няма данни свидетелката да е заинтересована от изхода на делото, а показанията й съдържат конкретика относно начина на извършване на проверката, съдържанието на сайта, публикувания телефонен номер, липсата на информация относно цената на разговора и връзката между сайта и санкционираното дружество.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА, тъй като е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН, поради което следва да провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

На първо място, съдът намира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган. От материалите по делото е видно, че НП е издадено от директора на дирекция „Защита на потребителите при продажби от разстояние“ в КЗП, като по делото не са налице данни за липса на материална или функционална компетентност. АУАН е съставен от длъжностно лице от КЗП, а именно свидетеля В. П., която в съдебно заседание потвърждава, че е съставила процесния акт и че подписът в него е неин. В този смисъл не се установяват пороци, които да водят до незаконосъобразност на наказателното постановление на формално основание.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП. От данните по делото се установява, че нарушението е описано по ясен, разбираем и достатъчно конкретен начин – посочени са търговецът, интернет страницата, телефонният номер, естеството на нарушението, а именно липсата на своевременно предоставена съществена информация относно таксуването на разговора, както и връзката между публикувания номер и предлаганите от дружеството услуги – записване на часове, справки, прегледи и операции.

Именно тази фактическа рамка е позволила на жалбоподателя да разбере срещу какво се защитава и да развие подробна защитна теза в жалбата си. Следователно не може да се приеме, че е било нарушено правото му на защита поради неяснота на обвинението.

Съдът не споделя и възражението, че не било индивидуализирано по достатъчен начин кое лице е извършител на нарушението. По делото е изяснено, че сайтът sobal.com / sobalpashev.com се използва и от жалбоподателя, като това обстоятелство е установено не по предположение, а въз основа на изричен отговор от управителя на дружествата, получен 3 от контролните органи в хода на проверката. Фактът, че сайтът се ползва и от друго дружество със същия управител, не води автоматично до извод за недоказаност на нарушението по отношение на настоящия жалбоподател. Напротив – именно това обстоятелство е било изяснено от проверяващите чрез допълнителна проверка, след което е било прието, че и двете дружества използват сайта в дейността си.

В настоящото производство предмет на съдебен контрол е НП, издадено спрямо „***“ ЕООД, и доказателствата по делото са достатъчни да свържат процесната интернет страница и публикуваната на нея информация именно и с това дружество.

Неоснователни са и доводите, че не са били индивидуализирани време, място и начин на извършване на нарушението. В случая нарушението е осъществено чрез съдържанието на интернет страница, т.е. „мястото“ на проявление на търговската практика е самата интернет страница, достъпна до неограничен кръг потребители, а не физически търговски обект. Отделно от това по делото е изяснено по достатъчен начин в какво се състои нарушението – публикуване на телефонен номер за записване на часове и получаване на информация относно медицински услуги, без да е посочено, че обаждането на този номер се таксува допълнително. Именно това поведение е поставено под санкция и е било предмет на административния контрол. Ето защо съдът приема, че деянието е индивидуализирано в степен, достатъчна за валидното ангажиране на административнонаказателната отговорност.

По същество съдът намира, че материалният закон е приложен правилно. Съгласно разпоредбите на ЗЗП търговска практика е заблуждаваща и когато търговецът, чрез премълчаване или непредоставяне своевременно на съществена информация, поставя средния потребител в положение да вземе търговско решение, което иначе не би взел. В случая именно такава хипотеза е налице. От доказателствата по делото се установява, че на официалната интернет страница, чрез която дружеството представя медицинските си услуги, е бил публикуван телефонен номер за записване на часове, справки, прегледи и операции, като не е било отбелязано, че обаждането към този номер се таксува допълнително. Информацията за цената на обаждането несъмнено е съществена за средния потребител, доколкото тя се отнася пряко до начина, по който същият ще осъществи контакт с лечебното заведение, за да пристъпи към ползване на предлаганите от него услуги. При липса на такава информация потребителят може да избере именно този способ за контакт, без да е наясно с допълнителната му цена, а това е достатъчно, за да се приеме, че е налице годност практиката да повлияе на търговското му решение.