Решение № 408 от 31.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. София, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20221000502842 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 262036/20.06.2022г. постановено по гр.д. № 6240/2020г., по описа на СГС, ГО, 28 състав, са частично уважени субективно съединени искове с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗАД ”ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" АД са осъдени да заплатят в полза на С. Б. В. сумата от 21000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 11.09.2016г. в гр. София, ведно със законната лихва, считано от 20.12.2018г. до окончателното плащане, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в общ размер на 369,60 лв.

Със същото решение е отхвърлен искът за неимуществените вреди за разликата над 21 000 лв. до 50 000 лв. като неоснователен в тази част.

Присъдени са разноски, като „ЗАД ОЗК - Застраховане" АД е осъдено да заплати на адв. В. О. сумата 1023,12 лв. с ДДС, представялваща адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.3 ЗАдв. за оказана на ищцата безплатна правна помощ в настоящото производство, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на СГС д.т. от 735 лв.

По компенсация С. Б. В. е осъдена да заплати на „ЗАД ОЗК - Застраховане" АД разноски в общ размер на 1940,68 лв.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от 1 ответника по делото.

В срока по чл.263 ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба от ищцата по делото.

Жалбоподателят-ответник ЗАД ”ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" оспорва решението в неговата осъдителна част изцяло, като моли съда да го отмени в тази му част и да отхвърли иска изцяло. Изтъква факта, че не са доказани пълно и главно нито твърденият в ИМ механизъм на настъпване на ПТП, нито причинно- следствената връзка между същото и претендираните от ищцата вреди, както и вината за настъпилото събитие да има застрахованият при него водач. От събраните писмени и гласни доказателства, вкл. и в приетите СМЕ и АТЕ безспорно се изяснява, че ПТП-то е настъпило изцяло по вина на пешеходката, която не е съобразила поведението си с нормативно установения ред, а именно предприела е пресичане на пътното платно на забранителен сигнал на светофарната уредба.

Последната е имала задължението да изчака разрешителен сигнал на светофара за пешеходци и едва тогава да предприеме навлизане на пътното платно. Горното се потвърждава и от приетата и неоспорена от страните допълнителна АТЕ, в която са разгледани три варианта относно предотвратимостта на процесното ПТП от страна на водача на л.а. Съгласно заключението и при трите варианта като се вземат предвид конкретните условия - наличие на обект, ограничаващ видимостта на водача на автомобила към пресичащия пешеходец и движение с определената в експертизата скорост - е липсвала техническа възможност при предприемане на действия за намаляване на скоростта на движение на автомобила за предотвратяване на произшествието чрез спиране. Пешеходката е попадала в опасната зона за спиране на водача на л.а. и произшествието е било непредотвратимо за водача в конкретните условия на настъпване на събитието. Водачът не е имал възможност обективно да предотврати настъпването на ПТП, още повече, че за него е съществувала обективна пречка да възприеме пешеходците, а именно товарен автомобил, намиращ се в дясната попътна лента за движение. Безспорно се установява, че за водачите на МПС е светел зелен разрешителен сигнал за преминаване, а за пешеходците забранителен. Субективното поведение на ищцата не съответства на законовите предписания, поради което настъпва процесното произшествие. Това неоспоримо доказва липсата на вина на застрахования при тях водач, по отношение на пострадалата за настъпване на произшествието, респ.вредите, които търпи, което от своя страна е обстоятелство, обуславящото неоснователност на претендираното обезщетение. Вината за настъпване на ПТП, респ. настъпването на вредите, е единствено на ищцата, която поради собственото си противоправно поведение е получила редица травматични увреждания. В разрез с безспорно установеното, неправилно и при пълна липса на мотиви СГС е приел в решението си, че дължимото по закон поведение на водача на л.а. е движение със скорост от порядъка на 30-35 км./ч. при преминаване през процесното кръстовище - в градски условия.

Нещо повече, водачът на автомобила нито е могъл, нито е имал задължение да се движи с 30- 35 км/ч. на разрешителен сигнал на натоварено кръстовище, предвид интензивния столичен трафик, при това на кръстовище като процесното. Подобно поведение превръща 2 водача на автомобила в непосредствена опасност за останалите участници в движението.

Затова моли искът да бъде изцяло отхвърлен. В условие на евентуалност твърди, че приносът на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат в процентно изражение е от порядъка на 90%, което следва да бъде отчетено от съда при определяне на дължимото обезщетение. Претендира разноски.

Жалбоподателката-ищец С. Б. В. оспорва решението в неговата отхвърлителна част - за разликата над 21 000 лв. до 50 000 лв. и моли да бъде увеличен размера на присъденото обезщетение. Счита, че неправилно СГС е стигнал до извода, че справедливото обезщетение за претърпените болки и страдания от ПТП настъпило на 11.09.2016г. е в размер на 35 000 лв. От ПТП са причинени следните травми: Счупване /открито/ на двете кости на лява подбедрица, Мозъчно сътресение, Контузия на гръден кош, Контузия на корема, Разкъсно - контузна рана в лява лакътна област, Разкъсно - контузна рана в дясна лакътна област, Охлузна рана в челната област. Счупването на лява подбедрица е реализирало медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за период по-дълъг от 30 дни, със срок за възстановяване 6 месеца при обичаен ход на възстановителния процес, при липса на усложнения от сърдечно-съдово, неврологично, ортопедо-травматологично и друго естество. Заради травмата е претърпяла оперативна интервенция - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула. При постановяване на решението СГС не е извършил всестранно, пълно и обективно разследване по случая, в резултат на което неправилно е стигнал до извод, че приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат е 40 %, поради нарушаване на правилото на чл.113 ал.1 т.3 /да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика/от ЗДвП. От приетата САТЕ, изготвена от вещо лице В. П., се установява следния механизъм на ПТП: на 11.09.2016г. около 11:50 часа в гр. София на бул. Никола Мушанов в района на кръстовището с ул. Добротич и посока към ул. Житница се движи със скорост около 50 км/час л.а.Киа Сийд. В същия времеви интервал и на място, обозначено с хоринзонтална напречна пътна маркировка и регулирано със светлинна светофарна уредба перпендикулярно на посоката на движение на автомобила и в посока отдясно-наляво пред него пешеходец е предприел пресичане на платното за движение на бул. Никола Мушанов.

Пешеходецът предприема пресичане на лентите със „спокоен“ ход и със скорост около 5,2 км/час. Според вещото лице в момента на навлизане на пешеходеца на пътното платно той е бил извън т.нар. „опасна зона“ на автомобила и произшествието е било предотвратимо от водача на превозното средство. От събраните по делото доказателства се установява, че причина за настъпването на произшествието са субективните действия на водача на л.а., който поради неправилното възприемане на възникналата опасност, последвано от закъсняла реакция, изразяваща се в невъзможност л.а. да спре преди мястото на удара, макар че е имал техническа възможност за това. Ударът е настъпил на пешеходна пътека, в района на кръстовището с ул. Добротич и посока към ул. Житница, регулирано с пътни светофари, пътни знаци и пътна маркировка. Според в.л.П. единият от участниците в произшествието е навлязъл в зоната на кръстовището на „забранителен“ сигнал. Посочва още, че съгласно чл.119 ал.1 ЗДвП при приближаване на пешеходна пътека водачът на нерелсово ППС е 3 длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци като намали скоростта или спре. Законът ясно определя поведението на водачите на превозни средства като цитираната разпоредба е императивна и установена в обществен интерес. От друга страна чл.120 ал.1 т.2 ЗДвП вменява в задължение на водачите, когато след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването, да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека, за да могат те да се изтеглят от пътното платно. Затова след като водачът на л.а. не е пропуснал пешеходката е допуснал нарушение на чл.119 и чл.120 ал.1 т.2 ЗДвП. Това негово виновно и противоправно поведение е в причинна връзка с травматичните увреждания, което е получила пострадалата. Претендира обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със законните последици и направените разноски .

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищцата С. Б. В. твърди, че на 11.09.2016г. около 11:50 часа в гр. София на бул. Никола Мушанов в района на кръстовището с ул. Добротич и посока към ул. Житница л.а.Киа Сийд се е движел със скорост около 50 км/час. В същия времеви интервал и на място, обозначено с хоринзонтална напречна пътна маркировка и регулирано със светлинна светофарна уредба перпендикулярно на посоката на движение на автомобила и в посока отдясно-наляво пред него тя е предприела пресичане на платното за движение на бул. Никола Мушанов на зелен сигнал. В района на пешеходна пътека, обозначение с пътна маркировка М8.2 ЗДвП и в нарушение на правилата за движение по пътищата, водачът на л.а. не я е пропуснал, в резултат на което настъпило ПТП, причинило й открито счупване на костите на лявата подбедрица, мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош и корема, разкъсно- контузна рана в двете лакътни области и охлузна рана в челната област на главата. Непосредствено след ПТП била отведена във ВМА, където била хоспитализирана в катедра „Ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия". На 13.09.2016г. претърпяла оперативна интервенция за открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула. Била изписана на 21.09.2016г., като й била назначена медикаментозна терапия и предписание да ползва помощни средства за 45 дни. Била временно нетрудоспособна за период от 60 дни.

Травматичните увреждания в резултат на ПТП оказали влияние върху качеството й на живот. Изпитвала ежедневни затруднения в обичайните дейности в бита, претърпяла психически шок. И към настоящия момент последиците от ПТП не били напълно отшумели.

С молба от 22.11.2016 г. ищцата сезирала ответното дружество за доброволно изплащане на застрахователно обезщетение, като банковата си сметка предоставила на 19.12.2018 г. До настоящия момент такова не било изплатено. Претендира обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законна лихва, считано от 20.12.2018 г. до окончателното й изплащане.

4

Ответникът „ЗАД ОЗК - Застраховане" АД оспорва вината на водача на л.а.„Киа", както и описания в констативния протокол за ПТП механизъм за настъпването му. Самият констативен протокол не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно механизма на ПТП по аргумент на чл.179 ал.1 ГПК. Оспорва причинно-следствената връзка между твърдените вреди и процесното ПТП. Водачът на л.а. е бил поставен в обективна невъзможност да избегне настъпването на ПТП и за него това е случайно събитие, поради което не е налице деликт. Претърпените от ищцата увреждания и съответните болки и страдания не са в обема и интензитета, описани в ИМ. В условията на евентуалност се твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, както поради навлизане на пътното платно при забранителен сигнал на светофарната уредба, така и поради обстоятелството, че била в обективна възможност да възприеме л.а. и да предотврати настъпването на ПТП, като поведението й било в разрез с разпоредбите на чл.113 ал.1 и 2 и чл.114 ал. 1 и 2 ЗДвП. Размерът на претенцията е необосновано завишен и надхвърля обичайната му обезщетителна функция, визирана в чл.52 ЗЗД. Оспорва претенцията за лихва, тъй като е налице кредиторова забава, поради което обезщетението за забавеното плащане на главното парично задължение следва да се начислява от момента на депозиране на исковата молба в съда.