Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 137 от 21.02.2014, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 2950/2013
Вид
Решение № 137
Подписан
21.02.2014
Състав
НЕЛИ ДЕЛЧЕВА ИВАНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.34 · Закон за собствеността

Р Е

Ш Е Н

И Е №137

Том 2, стр. 69

21.02.2014 година, гр.

Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Трети граждански състав на двадесет и трети януари през две хиляди и четиринадесета година в публичното заседание в следния състав:

Съдия : Нели Иванова секретар Даниела

Атанасова прокурор като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2960 по описа за 2013г.,за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е делбено във фаза по допускане на делбата.

Образувано е по предявения от С.Ж.С.

***, ***********, със съдебен адрес гр.Димитровград, ул.„Цар Симеон" №5, вх.Б, офис 1, адв.Кристиан

Влахов, против Д.Ж.К. с

ЕГН:********** ***, иск за делба на основание чл.34 от ЗС във връзка с чл.341 и сл. от ГПК на подробно описания в исковата молба недвижим имот.

Ищецът твърди, че с ответницата са съсобственици на поземлен имот №ІІІ с пл.№237 в кв.8 по регулационния план на с.***********, с площ от 852кв.м., със собствено място в парцела от 732кв.м., ведно с построените в поземления имот двуетажна жилищна сграда, две стопански постройки и гараж, находящи се в с.***********. Квотите на правото на собственост върху описания имот били съответно ½ ид.ч. за ищеца и ½ ид.ч. за ответницата. Правата на страните в съсобствеността произтичали от транслативни сделки и на основание давностно владение и наследство от общия им наследодател, починал на 19.04.1995г. По силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство от 1998г. страните и тяхната майка били признати за собственици на гореописания имот по давност и наследство при квоти 1/6 за ищеца; 1/6 за ответницата и 4/6 за майка им. Впоследствие майката М. г. К. прехвърлила на дъщеря си/ответницата/ своите 4/6 ид.ч. от имота. След което последната дарила на брат си /ищеца/ 2/6 от собствените си 5/6 ид.ч. от имота. След така извършените сделки идеалните части на ищеца и ответницата се изравнили, а именно за всеки по ½ ид.ч. Между страните липсвало съгласие за доброволно ликвидиране на съсобствеността, поради което за ищеца бил налице правен интерес същото да се извърши от съда. Ето защо, се иска постановяване на решение, с което да се допусне съдебна делба по отношение на гореописания недвижим имот при равни за страните квоти.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата не депозира отговор на исковата молба. В с.з. чрез процесуалния си представител заявява, че не оспорва така предявения иск. Единствено спорен бил момента доколко доброволно не могат да се уредят нещата между страните в производството. Налице били предпоставките да се допусне делба между страните на подробно описания в исковата молба имот при посочените квоти.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

По силата на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство №42, том I, рег. №1051, н. дело №189 от 1998г., страните по делото и тяхната майка М. г. К. с ЕГН:**********, са признати за собственици по давностно владение и наследство на съответно 1/6 ид.ч. за ищеца, 1/6 ид.ч. за ответницата и 4/6 ид.ч. за майката от парцел №ІІІ с пл.№237 в кв.8 по регулационния план на с. **********, с площ от 852 кв.м., със собствено място в парцела от 732 кв.м., ведно с построените в поземления имот двуетажна жилищна сграда, две стопански постройки и гараж, находящи се в с.***********. Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот №148, том I, рег. №1056, дело №190 от 1998г., майката М. г. К. дарява на дъщеря си Д.Ж.К. /ответницата/ собствеността върху своите 4/6 ид.ч. от гореописания недвижим имот, като запазва правото на ползване върху дарения имот безвъзмездно, докато е жива.

Съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот №199, том I, рег. №2433, дело №636 от 1999г., ответницата Д.Ж.К. дарява на ищеца С.Ж.С. собствеността върху 2/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, като страните по сделката се задължават да запазят правото на ползване на съответния имот, докато е жива по отношение на майка им М. г. К.. От представеното удостоверение за наследници се установява, че Ж. С. К. – баща на страните по делото, е починал на 19.04.1995г., като оставя за свои законни наследници съпругата си М. г. К., дъщеря си Д.Ж.К. /ответница/ и сина си С.Ж.С. /ищец/. Майката на страните М. г. К. е починала на 26.12.2001г.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи относно основателността на предявения иск:

Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че страните са съсобственици на подробно описания в исковата молба недвижим имот. По категоричен начин се установи, че ищецът С.Ж.С., ответницата Д.Ж.К. и тяхната майка М. г. К. са придобили собствеността върху идеални части от делбения имот по давност и наследство. Предвид представения нотариален акт квотите от правото на собственост са по 1/6 ид.ч. за страните по делото и 4/6 ид.ч. за майката. След извършеното дарение от М. К. на притежавания от нея дял от процесния имот в полза на ответницата Д.К., делът на ответницата се уголемява на 5/6 ид.ч. от недвижимия имот. Ищецът продължава да бъде носител на правото на собственост върху 1/6 ид.ч. от горепосочения имот. Както стана ясно от представения нотариален акт за дарение от 02.08.1999г., ответницата е дарила на ищеца 2/6 ид.ч. от притежаваните от нея 5/6 ид.ч. от недвижимия имот. В резултат на прехвърлянето на тези идеални части от ответницата на ищеца делът на последната намалява до 3/6 ид.ч., а този на ищеца се уголемява съответно също до 3/6 ид.ч. от делбения имот. Ето защо, следва извода, че страните по делото притежават равни права върху делбения имот, т.е. по ½ ид.ч. от същия. Предвид гореизложените съображения, съдът счита, че делбата на процесния имот следва да се допусне при следните квоти: ½ ид.ч. за ищеца С.Ж.С. /по силата на наследяване и дарение/ и ½ ид.ч. за ответницата Д.Ж.К. /по силата на наследяване и дарение/.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА да се извърши делба между С.Ж.С. с

ЕГН:********** и

Д.Ж.К. с ЕГН:********** на следния техен съсобствен недвижим имот, придобит по давностно владение, наследство и дарение: поземлен имот №ІІІ с пл.№237 в кв.8 по регулационния план на с.***********, с площ от 852кв.м., със собствено място в парцела от 732кв.м., ведно с построените в поземления имот двуетажна жилищна сграда, две стопански постройки и гараж, находящи се в с.***********, при равни квоти: ½ ид.ч. за ищеца С.Ж.С. и ½ ид.ч. за ответницата Д.Ж.К..

Решението подлежи на обжалване пред

Окръжен съд- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ : /П/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Г. Д.