Решение № 142 от 16.06.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Разлог, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Давид Люб. Сукалински при участието на секретаря И. А. П., разгледа докладваното от Давид Сукалински, Адм. нак. дело №

20251240200391 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по жалба на „К.И..“ООД, с ЕИК*, с адрес: *, представлявано от Е.А.И. в качеството й на управител, против НП №*/12.06.2025 г., издадено от Дир. на Д„ИТ“-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание „имуществена санкция“ от 2`200,00 лева, равняващи се на 1`124.84 € за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.

Жалбоподателят моли съда да отмени НП като незаконосъобразно. Оспорва да е извършил вмененото му нарушение от обективна страна. Поддържа, че НП е постановено при съществени нарушения на чл.57, ал.1 ЗАНН, тъй като в него не са посочени обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение. Претендира, че наложената санкция е несправедливо завишена.

АНО, ч/з процесуалния си представител – ст. юрк. С.С., оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

РП-Б., ТО-Р. - редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбата е допустима – подадена от легитимирано лице в законоустановения 14-дневен срок от връчването на оспореното НП (видно от обратната разписка от 24.06.2025 г., жалбата е депозирана на 02.07.2025 г., т.е. в срок).

Въз основа на събраните по делото док-ства – писмени и гласни, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 19.02.2025 г., около 14:45 ч., инспектори на Д„ИТ“-Б. – Б.Г.И. (актосъставител), С.Н.С.

(Н-к отдел „БТКД“) и В.К.Н. (ст. инсп.), извършили проверка по раб. места относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство в обект – Хим. чистене „Ж.“, в *, стопанисван от „К.И..“ЕООД.

При влизането в обекта инспекторите заварили лицето М.Д.К., с ЕГН*, да извършва трудова дейност на длъжност „перач“ – да обслужва клиенти, да приема и предава поръчки за хим. чистене. К. е носела синя работна престилка – хар-рно раб. облекло за обекта.

В хода на проверката по раб. места всеки от работещите е попълнил декларация по образец.

Свидетелката С. е останала при К. за попълването на декларацията, докато останалите двама инспектори са слезли в долното помещение. К. е попълнила декларацията саморъчно, без оказване на съдействие или диктуване от страна на инспекторите.

1

В Декларацията К. е посочила, че: работи за „К.И..“ЕООД, от „Х..“ на длъжност „перач“; раб. времетраене – от 14:00 до 16:00 ч.; почивни дни – събота и неделя; в т.4 – отбелязано „ДА“ на въпроса дали е сключила ТД; в т.5 – отбелязано „ДА“ на въпроса дали е получила копие от заверено уведомление и екземпляр от писмен ТД; уговорено трудово възнаграждение – 5,00 лв./час; последно получено трудово възнаграждение – 220,00 лв., изплатено на 01.02.2025 г. за м. януари 2025 г. На гърба на декларацията К. собственоръчно е написала: „Приемам поръчките. Работя на машината за хим. чистене. Пускам пералня. Имам раб. облекло – престилка. 19.02.25 г.“.

След приключване на проверката по раб. места дружеството е призовано по реда на чл.45, ал.1 от АПК, да представи документация в Д„ИТ“-Б.. Проверката по документи е извършена на 19.03.2025 г. При нея е установено, че дружеството не е представило ТД, сключен с работника М.Д.К..

На 19.03.2025 г. е извършена служебна справка в регистъра на трудовите договори на ТД на НАП от ИС на ИА„ГИТ“, от която е видно, че „К.И..“ЕООД, е подало уведомление за регистриране на ТД с М.К. едва на 24.02.2025 г. – т.е. 5 дни след датата на проверката. Към 19.02.2025 г. за К. не е имало регистриран действащ ТД с дружеството.

Установено е, че К. е работила по редовен ТД за „К.И..“ЕООД, в периода 12.10.2022 г. – 02.09.2024 г. (регистриран в НАП). Следователно трудовото правоотношение е прекратено около 5 месеца преди датата на проверката.

На 01.04.2025 г. е съставен АУАН №* - в отсъствие на представител на дружеството („К.И..“ЕООД, е редовно поканено с Покана от 21.03.2025 г., получена на 24.03.2025 г., но не се е явило за съставянето на акта, за което е съставен Протокол за неявяване). АУАН е надлежно връчен на управителя на дружеството жалбоподател Е.И. ч/з Кмета на О.Р..

На 12.06.2025 г. е издадено атакуваното НП №*, с което на „К.И..“ЕООД, е наложена имуществена санкция от 2`200 лв. – над законоустановения минимум от 1`500.00 лв. – с мотив наличие на 2 предходни НП (НП №*/09.07.2021 г. и НП №*/09.07.2021 г.), описани в санкционния акт като влезли в законна сила.

Относно декларацията на К. и съществуващото привидно противоречие. Настоящият съд. състав констатира, че в т.4 и т.5 от Декларацията К. е отбелязала „ДА“ на въпросите дали е сключен писмен ТД и дали са й предоставени екземплярите по чл.63, ал.1 КТ. Тези отбелязвания са в привидно противоречие с основния констатиран факт на нарушението – липсата именно на тези документи.

Противоречието е само привидно, по следните съображения. К. е работила в дружеството по редовен ТД в периода 12.10.2022 г. – 02.09.2024 г. При попълването на декларацията тя е отговаряла на въпросите, изхождайки от предишния период на работа, без да разграничава изтеклото от текущото правоотношение. Решаващо значение за преодоляването на привидното противоречие има справката от ИС на ИА „ГИТ“ от 19.03.2025 г., от която е видно, че към датата на проверката - 19.02.2025 г. за К. не е имало регистриран действащ ТД.

Уведомление за нов договор е подадено едва на 24.02.2025 г. – 5 дни след проверката. Тази хронология е несъвместима с твърдението за наличие на договор към датата на проверката.

Ако договорът е съществувал, нямаше да е необходимо подаването на ново уведомление 5 дни по-късно.

Настоящият съд. състав кредитира частично показанията на свидетелката К. относно следните обстоятелства:

В разпита от 18.05.2026 г. след предявяването на декларацията св. К. заявява: „Това в декларацията е изцяло мой почерк... Всичко това е писано от мен. На гърба на декларацията този текст съм го писала аз. И съм се подписала в него“. Съдът намира, че горното кореспондира със събраните по делото гласни и писмени док-ства.

В останалата част показанията на св. К. са противоречиви и съдът не ги кредитира с доверие.

Освен горепосоченото противоречие в т.4 и т.5 от Декларацията, в СЗ К. твърди, че е извикана „за час, за два, докато шефката се освободи“. Инспекторите обаче са я заварили да 2 обслужва клиенти, да приема нови поръчки и да носи раб. облекло. Свидетелят С. ясно отбелязва, че след приключване на проверката К. е останала да изпълнява служебните си задължения, докато И. е съставял призовката. Т.е. не е ставало въпрос за минутно присъствие.

На следващо място К. твърди, че не знае кога е прекратен договорът й. Прекратяването на ТД изисква подписване на документи от работника (заповед за прекратяване или споразумение). Невъзможно е тя да не е знаела, че трудовото й правоотношение е прекратено на 02.09.2024 г. – т.е. повече от 5 месеца преди проверката.

Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя Б.И. и свидетелката С.С.. Те отразяват преки и непосредствени впечатления, последователни са, взаимно се допълват и не противоречат на писмените док-ства. Липсват данни за заинтересованост или мотив да набедят жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.

От приложената Заповед №*/15.08.2022 г. на ИД на ИА„ГИТ“-С., се установява материалната компетентност на издателя на НП. АУАН е съставен от оправомощено длъжностно лице. НП е издадено от компетентен орган.

Спазени са сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН: АУАН е съставен в срок от установяване на нарушението, а НП – в срок след изтичане на 14-дневния срок за възражения. Спазена е и абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 НК. АУАН е съставен в отсъствие на представител на дружеството при спазване изискванията на чл.40, ал.2 ЗАНН – дружеството е редовно поканено, не се е явило, съставен е протокол за неявяване. АУАН е надлежно връчен.

При издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: както АУАН, така и НП са съставени в съответствие с изискванията на чл.42, съответно чл.57 ЗАНН. Посочено е нарушението с всички негови обективни и субективни признаци, деянието е правилно индивидуализирано. Възраженията на жалбоподателя за процесуална незаконосъобразност са неоснователни.

Разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ, задължава работодателя да предостави на работника или служителя, преди да го допусне до работното му място: екземпляр от подписания от двете страни ТД и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП.

Нарушението по чл.63, ал.2 КТ, е формално – осъществява се с факта на допускане до работа без предварително предоставяне на изискуемите документи, независимо дали впоследствие е сключен договор или е подадено уведомление. Законодателят е въвел тази норма именно за да предотврати ситуации като процесната – работник без актуален регистриран договор, работещ de facto без каквато и да е документална защита на правата му. Обстоятелството, че 5 дни след проверката е подадено уведомление за нов договор с работника К., не санира нарушението, а напротив – потвърждава, че към момента на проверката работодателят е осъзнал необходимостта от формализиране на правоотношението.

От събраните по делото док-ства безспорно се установява, че на 19.02.2025 г. около 14:45 ч. в Хим. чистене „Ж.“-Р., лицето М.К. е полагала труд на длъжност „перач“ за сметка на „К.И..“ЕООД, без да й е бил предоставен подписан ТД и без копие от уведомление по чл.62, ал.3 КТ. Действащ ТД с нея не е бил регистриран в НАП към тази дата. Предвид изложеното може да се заключи, че дружеството е осъществило съставомерно деяние по чл.63, ал.2 КТ.

Субектът на нарушението – „К.И..“ЕООД, – попада в приложното поле на §.1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ, тъй като е наело работници по трудово правоотношение.

Дружеството има качеството „работодател“ и е субект на адм. нак. отговорност.

Относно въпроса за повторността и размера на санкцията:

3

Разпоредбата на чл.414, ал.3 КТ, предвижда за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, имуществена санкция от 1`500.00 до 15`000.00 лв. Съгласно чл.416, ал.5 КТ, при повторно нарушение санкцията е от 15`000.00 до 20`000.00 лв.

Легалната дефиниция на „повторност“ се съдържа в §.1, т.27 от ДР на КТ: „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на НП, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение“.

За приложение на повторността се изискват кумулативно следните условия: наличие на предходно НП за същото по вид нарушение; предходното НП да е влязло в законна сила; новото нарушение да е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на предходното НП.

В адм. нак. производство доказателствената тежест за всички елементи от фактическия състав на нарушението – включително квалифициращите обстоятелства – лежи изцяло в/у АНО. Безспорно повторността е квалифициращо обстоятелство, обосноваващо прилагане на по-тежкия санкционен състав. В този смисъл АНО е длъжен да докаже, не само да твърди, наличието на предходни влезли в сила НП.

За надлежно доказване на влизането в сила на предходно НП е необходимо представянето на поне едно от следните док-ства: препис от НП с отбелязване за влизане в сила; удостоверение от компетентния съд, че НП не е обжалвано или жалбата е оттеглена; съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена или производството е прекратено.

В конкретния случай АНО се е ограничил единствено до посочване в текста на НП на номерата на 2 предходни НП и твърдени дати на влизане в сила. По делото не са представени самите предходни постановления, нито каквито и да е док-ства за тяхното влизане в сила.