Решение № 260220 от 27.06.2022, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1086/2020
- Вид
- Решение № 260220
- Подписан
- 27.06.2022
- В сила
- 27.06.2022
- Състав
- ТАНЯ ТАШКОВА РУСЕВА-МАРКОВА, РОСИЦА ЖЕЛЯЗКОВА ТЕМЕЛКОВА, АЛБЕНА ЯНЧЕВА ЗЪБОВА КОЧОВСКА
Други актове по делото
- Определение № 2029 от 17.07.2020 · ТАНЯ ТАШКОВА РУСЕВА-МАРКОВА, РОСИЦА ЖЕЛЯЗКОВА ТЕМЕЛКОВА, ЕЛЕОНОРА СИМЕОНОВА КРАЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 67, ал. 3 · Закон за държавния служител
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 46, ал. 2 · Закон за нормативните актове
- чл. 143, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 187, ал. 5, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 8 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
Р
Е Ш Е Н И Е
№ ІІ – 260220 27.06.2022г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На дванадесети април 2022 година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица
Темелкова
Членове: Албена Зъбова-Кочовска
Таня Русева-Маркова
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор: като разгледа докладваното от съдия
Русева-Маркова гражданско дело номер 1086 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С
Решение № 3 от 23.01.2020г., постановено по гр. дело № 100/2019г. по описа на Районен съд – Малко Търново е осъдена Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от Директора Светлан Кичиков, седалище в гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза“ № 46, да заплати на Д.С.Ю. сума в размер от 1 406, 09 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 23.07.2016г. до 23.07.2019г. – разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1, 143, мораторна лихва върху главницата в размер на 184, 61 лева за периода от 31.10.2016г. до 26.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 26.07.2019г. до окончателното изплащане.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез юрисконсулт Янка Табакова, със съдебен адрес: гр. Елхово, ул. „Морава“ № 1. С жалбата се претендира да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение и вместо него да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. В жалбата се сочи, че решението на съда е постановено при съществено нарушение на материалния закон, не е съобразено с приложимите към изплащане на претендираното възнаграждение норми и не е мотивирано. Посочва се, че защитата на служителите на МВР, полагащи нощен труд се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и по-висока степен на социална закрила, намиращи изражение в компенсирането на извънредния труд, почивките, отпуските и други придобивки, по-благоприятни в сравнение с тези на държавните служители по ЗДСл и на лицата, работещи по трудово правоотношение, за които е приложим КТ. Посочва се, че за да е приложима въпросната наредба, следва да са налице 4 предпоставки: подневно отчитане на работното време, работа на смени, продължителност на нощното работно време по-малка от тази пред деня и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, като жалбоподателят сочи, че по отношение на служителите в МВР, последните две предпоставки не са налице. В жалбата се сочи, че дори и да се приеме, че НСОРЗ е приложима, предявените искове са неоснователни и поради това, че преизчисляването с коефициент 1, 143 е с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не с цел натрупване на часове, чието надвишаване да акумулира извънреден труд и след преизчисляване на нощния труд с коефициента, предвиден в наредбата, на служителите би се дължало възнаграждение в увеличен размер, а не възнаграждение за извънреден труд, каквото претендират, тъй като смените им не са превишавали законоустановените 12 часа.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция. Претендира се заплащане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивната страна не изпраща представител, депозира писмено становище, в което изразява становище по основателността на претенцията.
Ответната страна по въззивната жалба – Д.С.Ю. не депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба и не изразява конкретно становище по основателността на жалбата.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че същата следва да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено атакуваното първоинстанционно решение.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са два обективно кумулативно съединени иска от Д.С.Ю. против Главна дирекция “Гранична полиция“ при МВР, с които се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати сума в размер на 738 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 123 часа за целия процесен период от 23.07.2016г. до 23.07.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1, 143 и сумата от 90 лева, представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя – ответник суми, явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за горепосочения период, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1, 143 от момента, в който сумите са станали изискуеми, както и законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
В хода на производството е направено изменение на претенцията, като се увеличава претендираната сума на 1 406, 09 лева за 211 часа извънреден труд и на сума в размер от 184, 61 лева, представляваща мораторна лихва и на основание чл. 214 от ГПК съдът е приел направеното изменение.
Предявеният иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т.
3 във връзка с чл. 187, ал. 5, т.
2 от ЗМВР. Изложени са твърдения, че през исковия период, ищецът е полагал труд на длъжността „Младши инспектор, старши полицай“ в ГКПП Малко Търново, при Регионална дирекция „Гранична полиция“ – гр. Елхово, която е на структурно подчинение на ГД „Гранична полиция“ - София при МВР. Твърди се, че за периода от 23.07.2016г. до 23.07.2019г. ищецът Д.С.Ю. е положил нощен труд от общо 123 часа, който е получен след приравняване на положения нощен труд към дневен с коефициент 1, 143, съобразно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата на стойност от 738 лева, които не са заплатени от страна работодателя и именно тази сума се претендира с предявения иск, а след направеното увеличение на претенцията – сума в размер на 1 406, 09 лева. Върху неплатените допълнителни възнаграждения за извънреден труд се претендира и обезщетение за забавено плащане в размер на 184, 61 лева, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 26.07.2019г. до окончателното плащане.
В депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответникът ГД „Гранична полиция“ МВР, чрез процесуалния си представител юрисконсулт, е оспорил предявените искове като неоснователни и по размер. Сочи се, че за процесния период ищецът е полагал труд на 12 и 24-часови работни смени /дневни и нощни/, съгласно месечни графици, като отработеното време се изчислявало сумирано и в резултат на това изчисляване, чрез прихващане на положителните и отрицателните разлики на отработеното време се формирал резултат, който при надвишаване на нормата на работните часове бил заплащан на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР като извънреден труд. Изложени са съображения, че в процесния период спорните правоотношения са регламентирани с разпоредбите на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. В тази връзка се оспорва приложимостта на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ, която се прилагала само за лицата работещи по трудово правоотношение, какъвто ищецът не е бил през процесния период.
Първоинстанционният съд е приел, че в действалите в процесния период Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. на Министъра на МВР не е предвидено преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен, като липсата на такива изрични норми представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата НСОРЗ. Съдът приема, че неприлагане субсидиарно на правилата на КТ и Наредбата за структурата на работната заплата би поставила служителите на МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители и от лицата, работещи по трудово правоотношение, по отношение на заплащането на допълнителни възнаграждения.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.
Въззивната инстанция напълно споделя и решаващите мотиви и изводи на БРС за основателност на предявените осъдителни искове по чл. 179, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като препраща към мотивите на решение на основание чл. 272 от ГПК.
По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:
Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради което се счита от въззивника, че БРС неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в т.ч. и нормата на чл. 9, ал. 2 от НОСРЗ.
Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за неоснователни.
На основание разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Дефиниция на понятието „извънреден труд“ е посочена в нормата на чл. 143, ал. 1 от КТ - „извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. В случая, съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3 от ЗМВР). Разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР постановява, че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Действително, по отношение реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, са създадени специални правила, определени с наредба на министъра на МВР на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР.
Разпечатката съдържа 41 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/08ff993b-d519-4a97-8c37-1c11101cfbe4