Определение № 448 от 30.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 448 гр. Пловдив, 30.11.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно наказателно дело № 20225000600475 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 2 49 ал. 3 вр. с гл. ХХІІ НПК.

С определение № 376/20.10.2022 г. по НОХД 385/2022 г.

Пазарджишкият окръжен съд се е произнесъл по въпросите, визирани в чл.

248 ал.1 НПК. Прекратил е съдебното производство по делото и го е върнал на Окръжна прокуратура Пазарджик за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

Недоволна от така посоченото определение е останала Окръжна прокуратура - Пазарджик, която го е протестирала /чрез командирован прокурор от Софийска градска прокуратура/ с искане то да бъде отменено и след като се приеме, че в хода на досъдебното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, делото да се върне на Окръжен съд Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия.

Защитата и подсъдимата не са взели становище по протеста.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в протеста, намира и приема за установено следното:

ПРОТЕСТЪТ Е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

1

Обвинителният акт е внесен в Окръжен съд Пазарджик, след като по реда на §49 от ЗИДЗСВ /ДВ бр. № 32/26.04.2022 г./ с определение по НОХД № 3158/2021 г., по описа на Специализирания наказателен съд, съдебното производство пред тях е прекратено и делото изпратено на Окръжен съд Пазарджик на основание чл. 35 ал. 2 НПК.

За да постанови атакуваното определение първоинстанционният съд законосъобразно е преценил, че при изготвянето на обвинителния акт е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение в хода на досъдебното производство.

Напълно правилен е изводът, че подсъдимата Е. Е. е привлечена да отговаря в извършване на престъпление по чл. 282 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 НК.

В обвинителния акт се твърди, че тя е осъществила трите изпълнителни деяния, посочени в тази норма – да е нарушила служебните си задължения; да не е изпълнила служебните си задължения и да е превишила правата си.

Пазарджишкият окръжен съд правилно е посочил, че след като се твърди, че в случая са осъществени и трите изпълнителни деяния, е необходимо бланкетната норма на чл. 282 НК да бъде запълнена със съответните законови или подзаконови нормативни актове, които са нарушени, и съответно задълженията, които са регламентирани в тях, да са неизпълнени или правата да са превишени. В тази насока коректно е цитирано и ППВС № 2/09.06.1980 г.

Пловдивският апелативен съд също счита, че така, както е изготвен обвинителният акт, той не отговаря на изискванията на чл. 246 ал. 2 НПК, понеже не може да очертае рамката, в която ще следва да се развива съдебното производство по делото. Структурата на обвинителния акт, който е внесен в съда, на практика е съставен от три части. В първата прокурорът е цитирал дословно нормативните актове, които счита, че са съотносими към настоящия казус. Във втората част е описал на кои дати, според прокуратурата, подсъдимата е авалирала посочените записи на заповед.

Отразено е, че Общинският съвет в Р. не е вземал решение, с което да дава разрешение на кмета – обвиняемата Е. Е. да полага подписа си, като авалист.

И в третата част прокурорът е посочил защо приема, че действията на подсъдимата субсумират състава на чл. 282 ал. 2 НК и причинения общ вредоносен резултат.

2

Въззивната инстанция изцяло споделя изводите на Окръжния съд в Пазарджик, че за изпълнителното деяние превишаване на правата е описано кои нормативни актове запълват нормата на чл. 282 НК, има описание в тази насока и по отношение изпълнителното деяние, свързано с твърденията за неизпълнение на служебните задължения /л.6 гърба абз.4 НОХД/. Досежно обаче изпълнителното деяние за нарушаването на служебните задължения, за което подсъдимата Е. е обвинена, липсват каквито и да е факти и обстоятелства в обвинителния акт. Очевидно е, че по този начин правото на защита на подсъдимата е нарушено и тя е възпрепятствана да го развие в пълен обем в съдебната фаза на наказателното производство.

Наред с това Пловдивският апелативен съд констатира, че неправилно е изграден диспозитивът на обвинителния акт. В него е неясно защо отново е цитирано словесното съдържание на законовите и подзаконови нормативни актове, вместо да се посочи единствено цифровото изражение и то само на конкретните норми, които прокуратурата счита, че са свързани на нормата на чл. 282 ал. НК по обвинението.

Обвинителният акт е необходимо да бъде съставен според изискванията на чл. 246 ал.2 НПК. В случай, че прокуратурата поддържа тезата си, според която подс. Е. Е. е извършила престъплението в което е обвинена в трите му форми, е необходимо да посочи точно кои норми от законови и подзаконови нормативни актове са съотносими към всяко едно от изпълнителните деяния.

Необходимо е да се опишат и конкретните факти и обстоятелства, въз основа на които обвинението изгражда обвинителната си теза.

Отделно от това е налице очевидно смесване между обстоятелствената част и диспозитива, в който са включени твърдения за факти, които трябва да бъдат отразени единствено в неговата обстоятелствена част. Диспозитивът трябва да бъде ясен, конкретен и да включва признаците на деянието, което прокуратурата счита, че е осъществено, съответстващо на нормата на чл. 282 ал. 2 вр. ал.1НК, ако това обвинение се поддържа.

Не може да бъде споделен доводът в протеста, че определението на Окръжен съд Пазарджик е незаконосъобразно, тъй като с предходно определение - № 59/07.03.2022 г. Апелативният специализиран наказателен съд по ЧНД № 49/2022 г. е преценил, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство.

3

Настоящото съдебно производство е на стадий разпоредително заседание, в което на общо основание е следвало да се обсъдят всички въпроси, регламентирани в чл. 248 ал. 1 НПК, вкл. и това дали в хода на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, с оглед критериите на съда, пред който делото е поставено за разглеждане в настоящия процесуален момент.

Обсъждайки този довод, въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи, че съгласно нормата на §49 от ЗИДЗСВ първоинстанционните наказателни дела пред Специализирания наказателен съд, по които не е проведено разпоредително заседание, се изпращат по подсъдност в съответните съдилища в посочения от закона срок.

В случая пред СНС е образувано НОХД № 3158/2021 г. На 02.02.2022 г. е даден ход на разпоредително заседание като страните изрично са приканени да вземат отношение по всички точки, регламентирани в разпоредбата на чл.

248 ал.1 т.1 - т.8 НПК. При обсъждане хипотезата на чл. 248 ал.1 т.3 НПК първоистанционният специализиран съд е приел, че по време на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, прекратил е съдебното производство по делото и го е върнал на прокуратурата.

С определение от 07.03.2022 г. по ВЧНД № 498/2022 г. е отменил определението само в частта за прекратяване на съдебното производство и е върнал делото за разглеждане от СНС.

Следователно е било необходимо започналото разпоредително заседание да продължи с обсъждането на останалите точки по чл. 248 ал.1 т.48 НПК. В съдебното заседание, проведено на 04.05.2022 г., ход на делото не е даден и с определение от 13.07.2022 г. то е прекратено и изпратено за разглеждане от Пазарджишкия окръжен съд.

Пловдивският апелативен съд само маркира горните обстоятелства, понеже Пазарджишкият окръжен съд е следвало да изложи съображения дали действително са били налице предпоставките, регламентирани в §49 от ЗИДЗСВ при започнало вече разпоредително заседание и дали подсъдността не следва да се определя, с оглед разпоредбата на §50 ЗИДЗСВ. Този въпрос обаче е извън предмета на настоящото производство пред въззивната инстанция, а и определението, което е протестирано пред Апелативния съд, може да бъде проверявано единствено в хипотезите на чл. 248 ал.1 т.3 и т.6 4

НПК. Евентуалното приложение на чл. 44 НПК, в случая е от компетентността на Пазарджишкия окръжен съд.

Въззивната инстанция счита, че атакуваното определение законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено. е

Предвид на изложеното и съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 376/20.10.2022 г., по НОХД № 385/2022 г., по описа на Пазарджишкия окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5