Решение № 155 от 18.10.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Пазарджик, 18.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Мариана Ил. Димитрова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20215200500418 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Обжалва се Решение № 260054 постановено на 26.03.2021г. по гр.дело № 711/2020г. по описа на Панагюрския районен съд, с което на основание чл. 30, ал. 3 ЗС Г. ИЛ. Р. ,с ЕГН********** от гр.П.,ул.“Т.Б.“№13е осъден да заплати на Б.В. Р. с ЕГН **********, с адрес за призоваване : гр.П., пл. С.“№3, ет.4,офис 18 сумата в размер на 267,01 лв. – доходи получени от ответника от наем за стопанските от 2016/2017 г. до 2019/2020 г. за съсобствени между страните имоти: имот № 614012, представляващ нива от 9,295 дка, осма категория, местността „Калината“, имот № 108306, представляващ нива от 3,850 дка, трета категория, местността „Калината“, имот № 207009, представляващ нива от 7,500 дка, пета категория, местността „Крушака“, имот № 430013, представляващ нива от 10,200 дка. трета категория, местността „Полето“, имот № 232002, представляващ нива от 11,600 дка, пета категория, местността „Крушака“, за имот № 437045, представляващ нива от 5,400 дка, трета категория, местността „Полето“ и за имот № 437006, представляващ нива от 4,100 дка, трета категория, местността „Полето“, имот № 117381, представляващ нива от 7,211 дка, пета категория, местността „Цареви сливи“, имот № 445021, представляващ нива от 3,3 дка, десета категория, местността „Старите лозя“, всички в землището на гр. П., като искът над уважения размер от 267,01 лв. до претендирания от 272,92 лв е отхвърлен като неоснователен. Присъдени са съдебно-деловодни разноски.

1

Въззивникът -ответник в първоинстанционното производство с въззивната си жалба,излага твърдения за неправилност на решението.На първо място посочва, че по отношение на приетото по делото Завещание оставено от Г.И. Р. роден на 18.01.1892 г., починал на 14.08.1977 г. не следва да се прилага посоченото в мотивите на обжалваното Решение Тълкувателно решение №1 от 19.05.2004 г. по тълк. дело №1/2004 г. на ВКС, че разпоредбата на чл.90а ЗН не намира приложение по отношение на частните завещателни разпореждания, какъвто е и настоящия казус,тъй като с конкретното завещание Г.И. Р. се е разпоредил с цялото си имущество в полза на племенника си Г. ИЛ. Р., което е имал и го е изброил, като е посочил от къде има това имущество. Г.И. Р. не е притежавал други земеделски земи, тъй като не са възстановени на негово име такива, които биха били предмет и на настоящото дело за получаване на ползи от тях от страна на ищеца. Също така Г.И. Р. не е оставил никакво друго наследство и то не е било предмет на делба от страна на лицата посочени в приетото удостоверение за наследници по делото, така както съдът е приел, че неговия дял се дели от неговите наследници. В конкретния случай Г.И. Р. е завещал цялото си имущество в полза на племенника си ответника по делото Г. ИЛ. Р..

Завещателят Г.И. Р. е притежавал частта от тези земеделски имоти още преди да бъдат те одържавени, тъй като баща му И./И.Г. Р. е починал на 29.12.1923 г., а майка му М.И. Р.а, умира на 04.10.1940 г. Съгласно Решение № 4 от 27.11.1996 г. на КС на РБ по конст. д. № 32/95 г., с което се обявява за противоконституционна разпоредбата на чл. 90а от Закона за наследството в частта, в която е предвидено, че завещание, съставено след включване в трудовокооперативни земеделски стопанства или други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти на кооператори, собствеността върху които се възстановява по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, няма действие за тези имоти. Въззивникът твърди,че земеделските имоти обективирани в завещанието са били в патримониума на завещателя Г.И. Р. и към момента на неговата смърт 1977 г. /собствениците никога не са губили в цялост своето право на собственост и че със закона то се възстановява в пълноценния му вид, а не се придобива отново/, следователно ответника е придобил по силата на завещанието частта на завещателя Г.И. Р. от земеделските имоти. Въззивникът посочва,че Тълкувателно решение №1 от 19.05.2004 г. по тълк. дело №1/2004 г. на ВКС, съобразно което разпоредбата на чл.90а ЗН не намира приложение по отношение на частните завещателни разпореждания, би се приложила, ако ответника беше завещал частта от имотите завещана от чичо му Г.И. Р. и починеше преди да бъде приключено производството по възстановяването на тези имоти, съгласно тълкувателното решение, завещанието на ответника не би произвело действие, защото той не би имал тези имоти в патримониума си, за разлика от чичо си - завещателя. Но ако ответника беше завещал частта си от тези земеделски имоти, която е наследил от баща си, при същата хипотеза: че почине преди да е приключил реституционния процес, то за тази част завещанието би произвело действие, защото тя е била негова още на 02.06. 1944 г. когато почива баща му И. И.в Р..Това, че ищеца приема завещанието личи от исковата молба в която е посочена квотата на ищеца Б.

Д. Р. в размер на 17/189 идеални части, изчислена с прилагане на завещанието. В случая в отговора на исковата молба неправилно са изчислени квотите за ищеца и ответника, тьй 2 като дела на А.З. не е правилно разпределен.Въззивникът посочва:Съгласно приложеното удостоверение за наследници - И./И.Г. Р. роден на 01.01.1862 г., починал на 29.12.1923 г. към датата на смъртта си е оставил за наследници, които наследяват непокритите земеделски имоти съгласно чл.21, ал.З, частта на низходящите от мъжки пол е два пъти по-голяма от частта на низходящите от женски пол, като частта на преживелия съпруг съгласно чл.38 е същата, като на децата от мъжки пол по приложимия към момента Закон за наследството от 1890 г. Т.е : Съпруга - М.И. Р.а с квота 2/11 идеални части;Син - Г.И. Р. с квота 2/11 идеални части;Син - И. И.в Р. с квота 2/11 идеални части;Син - Д.И. Р. с квота 2/11 идеални части;Дъщеря - А. И.ва З. с квота 1/11 идеална част;Дъщеря - Д. И.ва К. с квота 1/11 идеална част;Дъщеря- М.И. Т. с квота 1/11 идеална част.Съпругата-М.И. Р.а, умира на 04.10.1940 г. и нейната квота от 2/11 идеални части се разпределя, като децата от мъжки пол получават два пъти по-голяма част от децата от женски пол, приложим е също Закон за наследството от 1890 г.:за синовете частта е 2/9 от 2/11= 4/99 ид. части, за дъщерите частта е 1/9 от 2/11= 2/99 ид. части.Дяла на дъщерята - А. И.ва З. 1/1 1+ 2/99=11/99 ид.ч., се разделя на 7, т. е. на преживелите първи братовчеди на дъщеря и П.Л. Б. към дата на смъртта и 27.09.2005 г., съгласно чл.8, ал.4 от ЗИ.11/99 : 7 = 1/63 ид. ч.Дяла, който получава ищеца Б. Д. Р. е:/Дела от баща му Д.И. Р. от 2/11+ 4/99 = 22/99 ид. части се дели на 3 между децата му М. Р.а, И. Р. и Б.Р. 22/99 : 3=22/297 ид.ч.От леля си А. И.ва З. - ищеца получава 1/63 ид. ч.22/297 + 1/63 = 17/189 ид.ч./ - толкова колкото е посочено в исковата молба.Дяла за ответника Г. ИЛ. Р. е:от чичо си Г.И. Р. починал на 14.08.1977 г. по силата на саморъчно завещание обявено на 07.11.1991 г. приложено по делото получава неговия дял в размер на - 22/99 ид. ч.от баща му И. И.в Р. дяла от 2/11 + 4/99 = 22/99 ид. части се дели на 2 между ответника и брат му Я.

Р.22/99:2 = 22/198 ид ч.;От леля му А. И.ва З. ответника получава 1/63 ид. ч.22/99 + 22/198 + 1/63 = 66/189 ид. ч. /приведени с еднакъв знаменател като частта на ищеца/. Предвид изложеното, квотата от съсобствеността на ответника надвишава 25% и му дава законното право да отдава под наем земеделски имоти посочени в двете решения на ПК-П. .Но ответника отдава под наем само част от тези имоти, като тази част не надвишава квотата, която имат ответника и брат му.Квотата на брат му Я. И. Р. е 24/189 ид.ч.Дяла на ответника и този на брат му е: 66/189 + 24/189 = 90/189 ид.ч.Следователно = 90/189 ид. ч. от общите 126,11 дка/оставени в наследство по приложените Решения на ПК-П./= 60,05 дка не надвишава квотата, която е отдал под наем за посочените стопански години в исковата молба, а именно:Общо отдадените под наем за 2016/2017 стопанска година са 59,156 дка;

Общо отдадените под наем за 2017/2018 стопанска година са 61,356 дка; Общо отдадените под наем за 2018/2019 стопанска година са 21,261 дка; Общо отдадените под наем за 2019/2020 стопанска година са 64,19 дка.Ответникът не е ползвал изцяло или в по-голяма част, /т.е. отдал под наем/ съсобствените недвижими земеделски имоти, а само в рамките на квотата с брат му - 90/189 ид.ч. от общите 126,11 дка, за да са ощетени останалите съсобственици, като на това основание следва да се отхвърли иска като неоснователен.

На следващо място въззивникът твърди,че съдът неправилно е изчислил сумата на получените от ответника наемни вноски за стопанските години от 2016 г. до 2020 г., 3 периода, за който се претендират вземанията от ищеца, които са допуснати от съда като периодични вземания за стопански години с приетия доклад по делото. Съгласно приложените по делото платежни документи от наемателите и наемните договорите въз основа, на които ищеца претендира суми по тях се установява следното:За стопанската 2016/2017 г. се претендират суми по 6 договора за наем, като се твърди, че ответника е получил 837,70 лева.Стопанската година обхваща времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година. По приложените договори за наем са сключени за 1 стопанска година, като в някои от тях изрично е посочено и крайния срок за плащане на наемната цена за стопанската година. Най-дългия срок е 31 октомври на изтичащата стопанска година, а за другите договори крайния срок е 2 октомври.За стопанската 2016/2017 г., която изтича на 01.10.2017 г., ответника е получил наемни вноски съгласно приложените платежни документи от сключените договори за наем:С Н.К. - 316 лева;С И.В.

- 57,75 лева;С Г.В. за 10,20 дка . 15 лева = 153 лева /Изключват се имотите на К. Р.а, които са отдадени под наем, в които няма дял ищеца/.316 + 57,75 + 153 = 526,75 лева за стопанската 2016/2017 г.

За стопанската 2017/2018 г. се претендират суми по 6 договора за наем, като се твърди, че ответника е получил 840,70 лева.За стопанската 2017/2018 г., която изтича на 01.10.2018 г., ответника е получил наемни вноски съгласно приложените платежни документи от сключените договори за наем:С Н.К. - 350 лева;С И.В. - 57,75 лева;С Г.В. за 10,20 дка . 15 лева = 153 лева /Изключват се имотите на К. Р.а, които са отдадени под наем, в които няма дял ищеца/.350 + 57,75 + 153 = 560,75 лева за стопанската 2017/2018 г.

За стопанската 2018/2019 г. се претендират суми по 3 договора за наем, като се твърди, че ответника е получил 285,75 лева.За стопанската 2018/2019 г., която изтича на 01.10.2019 г., ответника е получил наемни вноски съгласно приложените платежни документи от сключените договори за наем:С И.В. - 57,75 лева;С Г.В. за 10,20 дка . 15 лева = 153 лева /Изключват се имотите на К. Р.а, които са отдадени под наем, в които няма дял ищеца/.57,75 + 153 = 210,75 лева за стопанската 2018/2019 г.За стопанската 2017/2018 г. ищеца не претендира наемни вноски от договор за наем с Н.К. и „БИО ГЛАС”ЕООД и такива договори не са представени по делото и не са сключвани от ответника за процесиите земеделски имоти, но съдът е включил и получената сума от 350 лева от Н.К. през 2019 г. и 251,88 лева получена от „БИО ГЛАС”ЕООД, които суми са получени на съвсем друго правно основание, но и същите не се претендират.За стопанската 2019/2020 г. се претендират суми по 6 договора за наем, като се твърди, че ответника е получил 1070,13 лева.За стопанската 2019/2020 г., която изтича на 01.10.2020 г., ответника е получил наемни вноски съгласно приложените платежни документи от сключените с Н.К. - 350 лева;С И.В. 57,75 лева;С Г.В. общо е получил 287,88 лева за общо отдадените под наем 24,59 дека287,88 лева : 24,59 дка = 11,70 лева за дка, като еамо за 10,20 дка . 11,70 лева = 119,34 лева /Изключват се имотите на К. Р.а 14,38 дка, които са отдадени под наем, в които няма дял ищеца/.350 + 57,75 + 119,34 = 527,09 лева за стопанската 2019/2020 г.Или общата сума получена от ответника за стопанката 2016/2017 г. -526,75 лева, 2017/2018 г. - 560,75 лева, 4