Определение № 323 от 22.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 323 гр. Благоевград, 22.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева като разгледа докладваното от Лилия Масева Търговско дело № 20251200900206 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба с вх. №13245/29.08.2025 г., подадена от К. К, с адрес: гр. ..“ №15, ет.1, ап.1, представляван от адв. А. В., против ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. ...“ 67 А.

Съдът след като констатира, че исковата молба е редовна, а предявените искове допустими, на основание чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 140 от ГПК, изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Ищецът твърди, че на 31.03.2025г. около 13.20ч. по път „П-13“ с посока на движение от гр. Бяла Слатина към гр. Кнежа се движил товарен автомобил марка „ДАФ‘‘, модел „ХГ 480 ФТ с per. № ....., ведно с прикачено към него полуремарке марка „Шмитц СЦБ СЗТ" с per. № .., управляван от С. П. П. с ЕГН ********** (У1). Същият, в района на км 65+935, поради движение с несъобразена с пътните условия и интензивността на движението скорост, на десен завой, загубил контрол над управляваното МПС, в резултат на което прикаченото полуремарке навлиза в пътното платно за насрещно движение и удря правомерно движещия се в него товарен автомобил марка „Волво“, модел „ФХ“ с per. № ...., управляван от пострадалия и мои доверител К. К. с ЕГН ********** (У2), като е тези действия става причина и реализира ПТП с материални щети и пострадали лица.

За автопроизшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица per. №248р6624 от 31.03.2025г., видно от който по случая е образувано досъдебно производство № 172/25г. по описа на РУ — Бяла 1

Слатина, респ. пр. пр. № 2262/25г. по описа на РП - Бяла Слатина.

Сочи се, че процесното ПТП е настъпило изцяло поради противоправното и виновно поведение на водача на товарен автомобил марка ,,ДАФ'1, модел „ХГ 480 ФТ“ с per. № ....., който е нарушил конкретни законови разпоредби, визирани в ЗДв.

В исковата молба се твърди, че вследствие на процесното ПТП пострадалият К. К. е получил тежки телесни увреждания, наложили спешно болнично лечение и многократни оперативни интервенции, довели до значителни физически и психически страдания, както и до имуществени вреди.

Излага се, че непосредствено след инцидента пострадалият е бил транспортиран първоначално в МБАЛ „Бяла Слатина“ АД, а впоследствие – поради тежкото му състояние – в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, гр.

София. При постъпването си той е бил в тежко общо състояние, със силни болки и невъзможност за движение в областта на лявата тазобедрена става.

След извършените медицински прегледи и образни изследвания са установени следните травматични увреждания: фрактура на левия ацетабулум с разместване на костни фрагменти; луксация на лявата тазобедрена става; контузия на гръдния кош; множество охлузвания по лицето.

Твърди се, че поради тежестта на травмите е било проведено оперативно лечение, при което счупването е фиксирано с реконструктивни плаки.

Впоследствие е извършена и втора операция за корекция на поставена плака и поставяне на допълнителен винт. Освен хирургично лечение, на пострадалия са прилагани антибиотична и обезболяваща терапия. След изписването му е било предписано домашно лечение, щадящ режим без натоварване и продължаване на антикоагулантна терапия.

В исковата молба подробно се описват претърпените неимуществени вреди – силни физически болки, трайни затруднения в движението, невъзможност за самостоятелно обслужване и необходимост от постоянна помощ от близките му. Посочва се, че пострадалият е бил принуден да остане на легло и е изпитвал чувство на безпомощност и зависимост.

Описани са и психическите последици от инцидента – стрес, срам и несигурност поради обезобразяващите белези по лицето, както и трайна 2 промяна в поведението и начина му на живот. Твърди се, че от общителен човек той е станал затворен, потиснат и социално изолиран, като психическите страдания ще го съпътстват и занапред.

Отделно се претендират имуществени вреди в размер на 8569,20 лв., представляващи направени разходи за лечение и възстановяване, удостоверени с приложени счетоводни документи.

Посочва се още, че за товарния автомобил „ДАФ“ е била валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при Застрахователна компания Лев Инс АД. Ищецът твърди, че е отправил писмена претенция до застрахователя по реда на чл. 380 КЗ, но в законовия тримесечен срок не е последвало произнасяне, поради което е сезиран съдът с настоящата искова молба.

Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788 да заплати на ищеца К. К., с ЕГН ********** застрахователно обезщетение на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, както следва:

50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, частичен от 100 000 лв. /сто хиляди лева/ - за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 31.03.2025г., причинено при управление на застрахован при ответника товарен автомобил марка „ДАФ“, модел „ХГ480 ФТ“ срег. № ....., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 22.05.2025г. (датата на сезиране на Застрахователя на основание чл.

493, ал. 1, т. 5 от КЗ) до окончателно изплащане на сумата;

8569.20 лв. /осем хиляди петстотин шестдесет и девет лева и двадесет стотинки/ — за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 31.03.2025г., причинено при управление на застрахован при ответника товарен автомобил марка „ДАФ“, модел „ХГ 480 ФТ“ с рег. Ns ....., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 22.05.2025г. (датата на сезиране на Застрахователя на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ) до окончателно изплащане на сумата.

Претендират се разноски.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва изцяло предявените искове за неимуществени и имуществени вреди както по основание, така и по 3 размер. Поддържа се, че не са налице доказателства, установяващи виновно и противоправно поведение на водача на застрахования влекач „ДАФ“, както и че не е доказан механизмът на настъпване на пътнотранспортното произшествие, изложен в исковата молба. Посочва се, че в констативния протокол за ПТП причините за инцидента са отбелязани като „в процес на установяване“, а досъдебното производство все още не е приключило и няма влязъл в сила акт, който да установява вина на водача на застрахованото моторно превозно средство.

Ответникът твърди, че произшествието е настъпило изцяло по вина на водача на влекач „Волво ФХ“, управляван от пострадалия К. К., който според изложеното е нарушил правилата за движение по пътищата, като не е управлявал автомобила с необходимата внимателност и предпазливост, не е съобразил скоростта и траекторията на движение с конкретната пътна обстановка, не се е движил възможно най-вдясно в пътното платно и е навлязъл в зоната за движение на насрещното превозно средство. Според ответника именно това поведение е довело до удара между двата автомобила, като при спазване на правилата за движение произшествието е можело да бъде избегнато.

Оспорват се и твърденията относно характера, тежестта и последиците от получените травми. Ответникът сочи, че макар ищецът да е получил увреждания, наложили болнично лечение и оперативна интервенция, не са налице данни за трайни функционални дефицити, инвалидизация или необратими последици. Според изложеното проведеното лечение е довело до стабилизиране на състоянието, липсват усложнения, а възстановителният период е протекъл в рамките на обичайните медицински стандарти. Поддържа се, че няма доказателства за продължаващи интензивни болки, трайно ограничаване на двигателната активност, невъзможност за самообслужване или необходимост от продължително лечение и рехабилитация.

Ответникът оспорва и твърденията за настъпили психологически последици, като излага, че в медицинската документация не се съдържат данни за психично разстройство, психиатрично заболяване или проведено специализирано лечение. Според него липсват доказателства за душевни страдания в обема, описан в исковата молба.

Прави се и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от 4 страна на пострадалия, като се твърди, че той е пътувал без поставен предпазен колан в нарушение на чл. 137А от Закона за движение по пътищата.

Поддържа се, че именно липсата на обезопасителен колан е допринесла за настъпването и тежестта на травмите, тъй като е позволила свободното движение на тялото в кабината на автомобила и контакта му с вътрешни части на купето. Според ответника при използване на предпазен колан травмите биха били по-леки или не биха настъпили в същия обем.

По отношение на претенцията за неимуществени вреди се твърди, че исканото обезщетение е прекомерно завишено и не съответства на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, нито на съдебната практика, характера на травмите, проведеното лечение и липсата на трайни последици.

Оспорват се изцяло и претенциите за имуществени вреди, като се поддържа, че не е доказано реалното извършване на посочените разходи, нито че те са били заплатени лично от ищеца или се намират в пряка причинноследствена връзка с процесното ПТП.

Ответникът оспорва и претенциите за законна лихва, като сочи, че не са били налице предпоставките за възникване на задължение за плащане на обезщетение, както и че по застрахователната преписка не е била представена банкова сметка на ищеца.

В заключение се иска предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни и недоказани, както и да бъдат присъдени в полза на ответника направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Освен това се прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар на ищеца, като се сочи практика на Съд на Европейския съюз относно възможността съдът да присъжда адвокатски възнаграждения под минималните размери по Наредба № 1/2004 г. при прекомерност.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа изцяло изложените в първоначалната искова молба фактически твърдения относно механизма на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие. Твърди се, че инцидентът е настъпил поради неупражнен контрол върху управлението на товарния състав, образуван от влекач марка „ДАФ“ и прикачено ремарке „Шмиц“, управлявани от водача С. П. П.. Според изложеното, вследствие на движение с превишена или несъобразена с пътните условия скорост, водачът е загубил контрол над превозното средство, в резултат на което ремаркето е 5 навлязло в лентата за насрещно движение на път II-13 в участъка между гр.

Бяла Слатина и гр. Кнежа, където е настъпил ударът.

В допълнителната искова молба се сочи още, че по повод същото произшествие е било образувано наказателно производство – НОХД № 425/2025 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, приключило със споразумение. Посочва се, че подсъдимият С. П. П. се е признал за виновен за причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда на К. К. вследствие на нарушения на правилата за движение по пътищата.

Твърди се, че водачът е нарушил редица разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за прилагането му, включително като е управлявал товарния автомобил със скорост от 90 км/ч при въведено ограничение от 60 км/ч, обозначено с пътен знак В26, поставен в участък с опасен десен завой. Според изложеното именно тези нарушения са довели до загубата на контрол върху товарния състав и навлизането на ремаркето в насрещната лента, вследствие на което е настъпило процесното ПТП и уврежданията на пострадалия К. К..

В отговора на допълнителната искова молба ответникът – Застрахователна компания Лев Инс АД – заявява, че поддържа изцяло всички възражения, фактически твърдения и правни доводи, изложени в първоначалния отговор на исковата молба, като продължава да оспорва предявените искове както по основание, така и по размер.

Ответникът оспорва изложените от ищеца твърдения относно механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие и поддържа, че описаната фактическа обстановка не е подкрепена с безспорни доказателства.