Решение № 497 от 03.06.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 497 гр. Бургас, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20232100501663 по описа за 2023 година

Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е по въззивна жалба от „Модул“ ЕООД, ЕИК 103846755, подадена чрез пълномощник адв.Кутиев, против решение № 1545 от 10.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 4413/2022 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлен иска на „Модул“ ЕООД против А.М.Л. с адрес гр. ***, кв. *** ул. *** №**, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 17 745.66 лв., представляваща обезщетение за престой на автомобил за период от 6 месеца, отдаден под наем от ищеца на ответницата, която не е била правоспособен водач, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 04.05.2022 г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 1481/10.05.2022 г. по ч.гр.д.№ 2802/2022 г. по описа на БРС.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно. Счита се за неправилен извода на районния съд, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на претенцията си, като се сочи, че съдът не е обсъдил представените с исковата молба доказателства, в т.ч. и административната преписка на МВР-Варна и удостоверение от КАТ-Варна, от чието съдържание се установяват достатъчно релевантни за делото факти, но независимо от това БРС настоява да установи каква е съдбата на издаденото 1 наказателно постановление против ответника, което според въззивника е неправилно и ненужно. В тази връзка се сочи, че районният съд не прави разлика между издадено наказателно постановление (НП) и принудителна административна мярка (ПАМ), като се счита, че за спора по делото е без значение дали НП е обжалвано или не, тъй като това не променя факта на наложената ПАМ и дерегистрация на процесния нает автомобил, от което обективно е нанесена вреда за наемодателя. Сочи се също, че БРС не е обсъдил представеното удостоверение от КАТ-Варна, установяващо, че ответницата е извършила нарушение на ЗДвП, което е в пряка причинно-следствена връзка с дерегистрацията на наетия автомобил, като е налице и признание на фактите по делото от страна на ответницата в саморъчно написаната от нея декларация. Според въззивника, районният съд не е съобразил, че поведението на ответницата е релевантното обстоятелство за настоящия спор, който цели да ангажира нейната договорна, а не наказателна отговорност; не е обсъдил представената в тази връзка преписка от КАТ и не е съобразил, че дерегистрацията на автомобила е по причина, за която отговаря ответника; не е обсъдил фактическите и правни доводи на ищеца, нито е съобразил, че наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползването на вещта и ако твърди, че не отговаря, то доказателствената тежест е негова, а в случая такива доказателства не са представени от ответната страна. В заключение, моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго за уважаване изцяло на предявения иск. Не се правят нови доказателствени искания.

Претендира се присъждане на разноските в двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата А.М.Л., подаден чрез адв.Здравка Марчева, преупълномощена от назначения на ответницата по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител адв.Богдев. С отговора се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се изразява съгласие с изводите на първоинстанционния съд, за което са изложени съображения. Моли въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди решението на БРС като правилно и законосъобразно. Не се правят доказателствени искания.

Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от „Модул“ ЕООД против А.М.Л., з а приемане за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 17 745.66 лв., представляваща обезщетение за вреди от престой на автомобил 2 за период от 6 месеца, отдаден под наем от ищеца на ответницата, която не е била правоспособен водач, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 04.05.2022 г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 1481/10.05.2022 г. по ч.гр.д.№ 2802/2022 г. по описа на БРС

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът развива търговска дейност като отдава автомобили под наем под търговска марка „Топ рент а кар“ и на 28.08.2020 г. е сключил с ответницата договор за наем на автомобил с марка „Рено“, модел „Каптюр“, с рег.№ В5832НН, за срок от 1 ден (24 часа), с дата на връщане на автомобила 29.08.2020 г. в 15.00 часа, като след оформянето на документацията наемателят е получил владението върху автомобила. Твърди се, че дружеството е било уведомено, че на 28.08.2020 г., в 23.30 часа, наетият от ответницата автомобил е бил спрян от служителите на МВР за проверка, при която било констатирано, че водачката А. Л. е неправоспособен водач по законите на Република България, тъй като притежавала само свидетелство за управление, издадено от Великобритания със статут на „учебна“ шофьорска книжка и с валидност само на територията на Великобритания.

В резултат на това нарушение, на основание чл.171, т.2А, б.“а“ ЗДвП е наложена ПАМ срещу наетия автомобил и неговия собственик – ищеца „Модул“ ЕООД, като е прекратена регистрацията на автомобила за срок от 6 месеца, считано от 28.08.2020 г.

Твърди се, че ответницата е скрила от ищеца, че книжката и е валидна само за Великобритания и съзнателно е нарушила договора за наем, поради което на основание чл.23, т.5, вр. чл.1 и чл.2 от договора дължи на дружеството обезщетение за вреди в размер на 18 154.50 лв., представляваща сумата за 6-месечен престой на автомобила и еднократна такса в размер на 200 евро (391.16 лв.), или общо 18 585.16 лв., от която обща сума се приспада платения по договора гаранционен депозин от 800 лв., поради което ответницата дължи обезщетение в размер на 17 745.16 лв. и тази сума се претендира с настоящия иск. Уточнява се, че обезщетението за престой е изчислено за 6 месеца (182 дни) въз основа на наемната цена за един ден, съгласно договора, която е 51 евро (99.75 лв.) и обхваща период от 28.08.2020 г. до края на м.февруари 2021 г. За дължимата сума ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.

№ 2802/2022 г. на БРС, но същата е била връчена на ответницата при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което е предявен и настоящият установителен иск.

Така предявеният установителен иск е с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.82 ЗЗД – установяване дължимост на обезщетение за вреди (имуществени) на договорно основание.

В депозирания писмен отговор от ответницата А.М.Л., подаден чрез назначения й от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК – адв.Богдев, исковата преетенция е оспорена като неоснователна с твърдението, пче липсва 3 причинна връзка между причинените вреди и поведението на ответницата, тъй като отговорността за предоставяне управлението на МРС на неправоспособен водач е на дружеството-наемодател, който е бил длъжен да се увери, че водачът е правоспособен.

Страните по делото са ангажирали писмени доказателства.

С първоинстанционното решение съдът е приел, че от събраните доказателства се установяват изложените в исковата молба фактически твърдения. Въпреки това, БРС е приел, че по делото не е доказан факта, че ответницата е управлявала МПС с шофьорска книжка, която има статут на „учебна“, предвид периода, за който в подписаната от Л. декларация е посочено, че е издаден документа, тъй като в декларацията й описаните факти не са идентични с описаните в съставения й АУАН, като не е установено и дали издаденото на ответницата наказателно постановление е влязло в сила. По тези съображения, съдът е приел, че иска е неоснователен и го е отхвърлил.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта м у – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.

Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за основателна. Настоящата инстанция не споделя правните изводи на районния съд за неоснователност на исковата претенция, като намира, че същите са формирани при неправилна преценка на фактическата обстановка и на събраните по делото доказателства, довела до постановяването на неправилно и незаконосъобразно решение.

По делото е безспорно, че на 28.08.2020 г. между страните е сключен договор договор за наем на автомобил с марка „Рено“, модел „Каптюр“, с рег.№ В5835НН, за срок от 1 ден /24 часа/, с дата за връщане на 29.08.2020г. в 15:00 часа, срещу насрещна такса от 800 лв., като с подписването на договора на ответницата е предадено владението на автомобила. Съгласно чл.2 от ОУ към договора, подписани от Л., същата е декларирала, че е правоспособен водач, хс валидно СУМПС и има всички необходими документи и съответната категория за управление на МПС, като в договора е отбелязано, че ответницата е представила шофьорска книжка, издадена от Великобритания, с валидност от 28.11.2019 г. до 27.11.2029 г. Съгласно чл.23, т.5 от ОУ, при спиране от движение на наетия автомобил от органите на МВР, по вина на наемателя, същит се е задължил да заплати на наемодателя наем за дните, зае които МПС-то е било спряно от движение плюс административна такса от 200 евро.

От представената Заповед за прилагане на принудителна административна 4 мярка № 20-0769-001897 от 31.08.2020 г., издадена от сектор Пътна полиция, е видно, че на основание чл.171, т.2А, б.А от ЗДвП на ищцовото дружество е наложена принудителна административна мярка – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 29.08.2020 г. , поради това, че на 28.08.2020 г., около 23.30 часа, в гр.Бургас, кв.Крайморие, път I-9, в посока ПВ Юг, лек автомобил „Рено Каптюр“ с рег.

№ В5835 НН, собственост на „Модул“ ЕООД се управлява от лицето А.М. Л., която не притежава свидетелство за управление на МПС – неправоспособна. На ответницата е съставен АУАН № 895468/29.08.2020 г. и е издадено НП № 20-0769-003657/08.10.2020 г., с което й е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение по чл.150 ЗДвП – управлява МПС без да е правоспособен водач. От представената административна преписка по съставянето на АУАН е видно, че при извършената от органите на МВР проверка на управлявания от отметницата автомобил, същата е представила английско свидетелство за управление на МПС, с което не може да управлява на територията на Република България, т.е. същата е неправоспособен водач.

По делото е представена саморъчно написана и подписана от ответницата декларация от 29.08.2020 г., с нотариална заверка, в която с ъ щ а т а декларира съзнателно управление от нея на моторно превозно средство с рег.№ В5835НН на 28.08.2020 г. с наличния с и документ за управление с посочен номер, издаден от Великобритания на 28.11.2019 г. и валиден до 27.11.2029 г., като потвърждава отговорността си към акт № 895468 и временно спиране от движение на МПС, отнемайки регистрационните му номера и малък талон.