Определение № 802 от 13.10.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 802 гр. Ловеч, 13.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседА.е на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500446 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 418, ал. 4 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№7812/22.08.23 г. подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против разпореждане № 1568/9.08.2023 г., по ч.гр.д.

№1035/2023г. на Районен съд Ловеч, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу А. Д. А. от ****.

Жалбоподателят излага твърдения в жалбата си за незаконосъобразност на горепосоченото разпореждане, като се поддържа, че не е налице нередовност на заявлението по чл.417 от ГПК поради липса на индивидуализиране на претендираното вземане. Счита, че информацията в заявлението и извлечението от счетоводни документи съдържа достатъчно данни за индивидуализация на вземането на длъжника и то е редовно от външна страна и отговаря на всички изисквА.я по чл.60 ал.2 от ЗКИ. Цитира практика на ВКС, поред която извлечението от счетоводните книги следва да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане, каквато според него е налице в казуса, като прави характеристика на заповедното производство като специално. Счита, че съдът в заповедното производство не следва да проверява дали вземането съществува и дали длъжникът е изпълнявал задълженията си, а да се произнесе въз основа на твърденията на 1 заявителя и съгласно редовността от формална страна на заявлението.

Намира, че представеното към заявлението извлечение от счетоводните книги отговаря на изисквА.ята на редовен от външна страна документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане.

Моли съда за отмяна на атакуваното разпореждане и за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника А. Д.

А. за сумите по заявлението.

Частната жалба е допустима, тъй разпореждането е връчено на жалбоподателя на 16.08.23 г, а частната жалба е подадена на 21.08.23 г./по куриер/ , следователно тя е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл.

418, ал. 4 ГПК).

Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с вх.

№6766/19.07.23 г., с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу А. Д. А. Ц. А. И. от **** за сумата от 1507,12 лв. главница, възнаградителна лихва от 190,067 лв. за периода от 15.11.2022 г. до 15.06.2023 г., обезщетение за забава 311,50 лв. за периода от 15.11.2022 г. до 6.07.2023 г. и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането като е посочено, че паричното задължение е възникнало по договор за потребителски кредит №***********/28.02.2022 г. и въз основа извлечение от счетоводните книги към 6.07.2023 г. Изрично е посочено, че този договор не е сключен при ОУ и в него е инкорпорирано съдържА.ето на чл.11 от ЗПК, като всяка стрА.ца е разписана от длъжника. Претендира се присъждане и на ДТ от 40,17 лв. и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени договора за потребителски кредит с приложенията към него, извлечение от счетоводните книги, 2 бр.пълномощни, документ за внесена ДТ и списък с разноските.

С разпореждане №61424/20.07.2023 г. съдът е указал на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщеното да отстрА. констатирА.те нередовности на заявлението, посочени в обстоятелствената част на разпореждането. Съдът е счел, че заявлението и приложеното към него извлечение от счетоводните книги не са редовни, с оглед липсата на 2 уточнение на размера на дължимата главница и лихви, как е сформирано вземането за възнаградителна лихва, при определяне на ГПР на разходите взети ли са предвид разходите за предоставени допълнителни услуги, предложено ли е изпълнение по договорната връзка, а при положителен отговор кои вземА.я по договора заявителят е погасил.

В указА.я срок от заявителя е постъпила уточняваща молба с вх.

№7418/7.08.23 г. в която се уточнява, че е предоставен кредит в общ размер на сумата 2546,37 лв, като сумата представлява 2160 лв. предоставени в кредит за ползване от кредитополучателя, 386,37 лв. предоставени в кредит за заплащане на задължение на кредитополучателя за застрахователна премия по застраховка „Защита на кредита и сметките“. Подробно се посочва, че длъжникът по свое желА.е е сключил и застраховки, като сумите за застрахователните премии по застраховките са отпуснати под формата на кредит от банката и по нареждане на кредитополучателя са заплатени на застрахователя. Твърди, че тези премии са цената на допълнителната услуга, чиято парична равностойност се дължи от застрахованото лице и тя си остава негово задължение и се възстановява съгласно погасителния план. Посочва, че главницата от 1507,12 лв. включва 1278,44 лв размер на непогасена част от предоставената сума и 228,68 лв. непогасена част от застраховка, от претендираната договорна лихва 190,06 лв-161,2 лв. са върху предоставената сума на потребителя и 28,84 лв. непогасена част от застраховката и от претендираното обезщетение за забава 311,50 лв. 264,23 лв. са върху предоставената сума на потребителя

47,27 лв. непогасена част от застраховката.

Постановено е разпореждане №1568/9.08.23 г. по ч.гр.д.№1035/23 г. от РС-Ловеч, с което е отхвърлено изцяло заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу А. Д. А. от ****. Мотивите на съда са, че дадените от съда указА.я за отстраняване на нередовностите не са изпълнени.

С оглед на събрА.те по делото доказателства съдът намира, че обжалваното разпореждане е правилно.

Правилно и в съответствие със закона районният съд е приел, че така подадени заявлението и извлечението от счетоводните сметки са нередовни.

Той е изпълнил вмененото й от ГПК задължение да укаже на заявителя в 3 какво се състои нередовността и да му предостави възможност за отстраняването

(чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК), но дори и след представяне по делото на уточняващата молба от заявителя не се внася яснота относно начина на формиране на вземА.ята по заявлението и съответствието им с размерите, означени в извлечението от счетоводните книги. Това несъответствие се проявява и след подаване на уточнителната молба, тъй като от извлечението от счетоводните книги става ясно, че длъжникът е извършвал плащА.я по договора и с тях са извършени погашения, но той не е конкретизирал какви са тези погашения поотделно/главница, лихви, допълнителни услуги/, и съответно това не намира отражение в заявлението и документа по чл. 417 от ГПК. Едва в уточняващата молба се посочва, че в главницата са включени и други главни вземА.я – финансиране на избрА. от кредитополучателя застраховки, които обаче не са означени в заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и в извлечението от счетоводните книги. Продължава по този начин да съществува съществено разминаване между посочените в заявлението, извлечението от счетоводни книги и приложеният договор суми. Дори и след оставяне на заявлението без движение, заявителят в уточняващата си молба претендира отново главница с всички включени в нея компоненти. Затова няма как да се приеме, че нередовността на заявлението е отстранена, поради което то е останало нередовно и по него не следва да се издава заповед за незабавно изпълнение (чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК) само на това основА.е.

Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС, в производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от основА.ята, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.

Правомощията на въззивният съд са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в жалбата основА.я.

За пълнота на изложението, наред с гореизложеното, настоящата инстанция намира, че съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, заповедният съд служебно извършва проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, както и дали се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В случая претенцията на заявителя, наред с главница, договорна лихва и 4 мораторна лихва, включва и така наречените допълнителни услуги-сключени застраховки, включени като компонент от главницата и върху тях се начисляват и дължимите лихви съгласно погасителния план към договора. На тази база е начислено и обезщетението за забава. След като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по специално императивното правило на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Клаузите на договора са в противоречие със закона и добрите нрави, тъй като по същество се цели заобикаляне на огрА.чението на чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като размерът на ГПР при положение, че в него се включат и разходите за застраховка ще надхвърли максималният размер от 50% годишно, а освен това тази сума е включена в главницата по договора за потребителски кредит и след оставяне без движение на заявлението не е изрично посочено как се сформира.

Предвид горното, отказът на районния съд е постановен в съответствие със закона, поради което подадената частна жалба против разпореждането следва да се остави без уважение.

По тези съображения атакуваното разпореждане №1568/9.08.23 г. по ч.гр.д.№1035/23 г. от РС-Ловеч следва да бъде потвърдено като правилно.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане №1568/9.08.23 г. постановено по ч.гр.д.№1035/23 г. от РС-Ловеч.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5