Определение № 2464 от 26.06.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2464 гр. В., 26.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно частно гражданско дело № 20233100501184 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от А. Г. Г., подадена чрез процесуален представител адв. П. Т., срещу Определение № 5959 от 17.05.2023 г. по ч.гр.д. № 4656 по описа за 2023 г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на частната жалбоподателка за вписване в особената книга на ВРС отказа й от наследството на покойния Г. Д. Г., ЕГН **********, бивш жител на гр. В., починал на 18.01.2023 г.

В частната жалба се излага становище, че обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно по съображения, че законът не предвижда използване на конкретен, одобрен формуляр на заявлението, с оглед на което и предвид нормата на чл. 531, ал. 1 от ГПК следва, че за сезирането на компетентния районен съд в охранителното производство е достатъчно всяко писмено изявление, в което достатъчно ясно е обективирА. волята на призован към наследяване да се откаже от наследството на конкретен наследодател.

Доколкото правото да се приеме или да се извърши отказ от наследство от лице, което е призовано да наследи действително е строго лично, то следва, че сезиращото съда заявление трябва да бъде подписано лично от заявителя или от негов пълномощник, упълномощен изрично за това, което в настоящия случай било извършено от жалбоподателката.

Позовавайки се на съдебна практика, последната обосновава становището си, че волеизявлението на призован към наследяване за отказ от наследство следва да бъде обективирано в изходящ от него писмен документ и за съда липсва законово основание да изисква обективиране на волеизявлението в по-тежка форма, а именно с нотариална заверка на подписа. Жалбоподателката живеела във ФР Германия ангажирането на декларация с нотариална заверка или личното й явяване пред съда значително щяло да затрудни, усложни и оскъпи процеса. С оглед всичко гореизложено отправя искане за отмяна на обжалваното определение и вписване на отказа от наследство в особената книга на ВРС.

Частната жалба е подадена в срок от надлежна стрА. и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. РазгледА. по същество тя е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Варненския районен съд е образувано въз основа на заявление с вх. № 28026/13.04.2023 г., подадено от А. Г. Г., ЕГН ********** за вписване на отказ от наследството на покойния Г. Д. Г., ЕГН **********, бивш жител на гр. В., починал на 18.01.2023 г.

С Разпореждане № 14054/13.04.2023 г. първоинстанционният съд е дал задължителни указания на молителката да се яви лично и да заяви пред съда отказа си от наследството, оставено й от Г. Д. Г. или да представи декларация за направен отказ с нотариална заверка 1 на подписа за отказ от наследството.

Последната, с уточняваща молба е заявила, че приложимите нормативни изисквания не предпоставят декларацията за отказ от наследство да бъде с нотариална заверка на подписа на заявителя, поради което е представила такава в обикновена писмена форма.

Настоящият съдебен състав споделя становището на частната жалбоподателка, което е изразено и в цитираното от нея Определение № 85/20.04.2022 г. по ч.гр.д. № 799/2022 г. на ВКС, ІІ г.о, че формата за валидност на отказа от наследство, уредена в чл. 49, ал.1 ЗН, към който препраща чл. 52 от ЗН, е обикновена писмена форма, доколкото в този закон или в друг нормативен акт не е уредено изискване за квалифицирА. писмена форма. В същото време обаче приложение намира и правилото на чл. 533 от ГПК, което възлага в тежест на съда служебно да провери дали са налице условията за издаване на изискания акт, като по своя инициатива събира доказателства.

Това е така, защото производството по вписване на отказ от наследство е охранително и едностранно и по отношение на него се прилагат общите правила за охранителните производства - чл. 530-541 от ГПК. В рамките на задължението на съда служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания акт се включва и установяване на авторството на изявлението за отказ от наследство, предвид строго личния характер на този акт. Тъй като молбата за вписване на отказа се разглежда в закрито заседание, без участието на молителя, в съдебната практика се е наложило изискването заявлението за отказ от наследство да бъде с нотариална заверка на подписа, чрез която се доказва, че документът изхожда от лицето, чието волеизявление е материализирано в него. По този начин се постига не само правна сигурност, но и бързина на производството по вписване в книгите по чл. 49 от ЗН. Поради това, макар и ЗН да не изисква нотариална заверка на подписа на заявителя, то с цел удостоверяване авторството на изявлението, даването на указания за спазването на такава форма е в изпълнение на задължението на съда за служебна проверка на условията за издаване на искания акт. В този смисъл е и Определение № 1531/07.06.2023 г. по ч. гр. д. № 4688 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение.

Възможността за задължаване на молителя за представи декларация за истинността на изложените от него обстоятелства произтича от разпоредбата на чл. 543 от ГПК, която оправомощава още съда да постанови личното явяване на последния. Въз основа на посочените съображения следва да се приеме, че дадените от първоинстанционния съд указания по реда на чл. 534 от ГПК с Разпореждане № 14054/13.04.2023 са законосъобразни и е следвало да бъдат изпълнени от молителя. Изричният отказ за изпълнението им, заявен с уточнителната молба може да има като своя единствена възможна последица отказ за вписване в особената книга. С оглед на това обжалваното определение, с което е постановен такъв, е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5959 от 17.05.2023 г. по ч.гр.д. № 4656 по описа за 2023 г. на Варненски районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна касационна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщението пред Върховен касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3