Решение № 260131 от 09.02.2021, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 3303/2020
- Вид
- Решение № 260131
- Подписан
- 09.02.2021
- В сила
- 05.03.2021
- Състав
- ПЕТЪР ВЕСЕЛИНОВ БОСНЕШКИ
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл. 142, ал. 1 и 2 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 1 и 2 · Закон за енергетиката
- чл. 143, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.111, б."в · Закон за задълженията и договорите
- чл.119 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 56 и сл. · Закон за собствеността
Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260131 / 9.2.2021г. 09.02.2021г. Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесет и пети януари Година
2021
В открито заседание в следния състав:
Районен съдия: Петър Боснешки
Секретар: Божура Антонова
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №03303 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация П.” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ “Република”, срещу В.А.Й., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 314,67лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., ул.“***, за периода 01.05.2016г.- 30.04.2018г., сумата от 43,64лв., представляваща обезщетение за забава за периода 10.07.2016г.- 07.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №932/10.03.2020г. по ч.г.д.№***. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът В.А.Й. е подал отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни.
Ответникът оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца. Ответникът е оспорил всички представени по делото документи. Ответникът оспорва общите условия да са разгласени по предвидения ред. Ответникът е направил възражение, че част от сумите, претендирани с исковата молба са погасени по давност.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №932/10.03.2020г. по ч.г.д.№***. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, ищецът “Топлофикация-П.”АД се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от
2012 г./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
В настоящия случай от Нотариален акт №***. на нотариус към ПРС е видно, че ответникът е носител на вещното право на ползване върху процесния имот за процесния период. Съгласно константната съдебна практика нотариалният акт се ползва с легитимиращ ефект, който задължава съдът да приеме, че лицето, посочено като титуляр в нотариалния акт е носител на вещното право върху имота. При оспорване на признатото с нотариален акт вещно право тежестта за доказване се носи от оспорващата страна.
Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо ответникът при обратно доказване да докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде носител на вещното право.
По аргумент от чл. 56 и сл. ЗС съдът намира, че ответникът, като ползвател на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
Видно от съдебно-техническата експертиза на в.л.З.З. за процесния период в имота на ответника отоплителните тела са демонтирани в стая, кухня и дневна. В банята на имота на ответника има отоплително тяло- щранг лира, на което няма техническа възможност да се монтира индивидуален разпределител, поради което и за него е начислявана топлинна енергия по изчислителен път. Видно от съдебно- техническата експертиза за процесния период ищецът не е начислявал топлинна енергия за отопление на общи части.
Видно от съдебно-техническата експертиза на в.л.З.З. в процесния случай не е начисляван разход за подгряване на битова гореща вода, тъй като същата се води „запечатана“.
За целия процесен период ищецът е начислявал и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем от 161 куб.м. Разходът на топлинна енергия за сградна инсталация е направен по изчислителен път съгласно методиката, приложена към Наредба за топлоснабдяването №16-334 от 06.04.2007г. Този разход е начисляван само през зимния отоплителен период за времето, през което е работила отоплителната инсталация.
Видно от съдебно-техническата експертиза на в.л.З.З. дружеството, извършващо дялово разпределение, е начислявало ежемесечно за процесния имот прогнозно потребление на топлоенергия на база реален разход за предходен период. По действителния отчет на средствата за измерване след всеки един период прогнозната топлоенергия е изравнявана с реално използваната чрез изравнителна сметка, а веднъж годишно – след края на отоплителния сезон, и чрез годишна изравнителна сметка.
Видно от съдебно-икономическата експертиза на в.л. В.В. на ищцовото дружество се дължи сумата от 314,67лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., ул.“***, за периода 01.05.2016г.- 30.04.2018г.
Ответникът обаче е направил възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно константната съдебна практика когато потребителите на топлинна енергия заплащат цената и на месечни вноски се касае за трайно, периодично изпълнение на парично задължение.
В този случай задължението на потребителя представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД, което се погасява с тригодишен давностен срок. В настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед е подадено на 10.03.2020г., поради което и съдът намира, че вземането на ищеца за главница, чиято изискуемост е настъпила преди 10.03.2017г. са погасени по давност. Съдът намира, че погасени по давност са вземанията за главница в размер на 144,03лв. за периода 01.05.2016г.-31.01.2017г., поради което и установителния иск за тях следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За останалата част от иска за главница в размер на 170,45лв. за периода 01.02.2017г.-30.04.2018г. съдът намира, че ищецът е доставил топлинна енергия на процесния апартамент., поради което и установителният иск следва да бъде уважен.
Разпечатката съдържа 36 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/08fcd0b7-b055-451a-80bf-dd356f5e3967