Решение № 15017 от 27.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 7929/2026
- Вид
- Решение № 15017
- Подписан
- 27.07.2026
- Състав
- ЗОРНИЦА ИВАНОВА ВИДОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 390, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 423 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 15017 гр. София, 27.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20261110107929 по описа за 2026 година
Производството е образувано по предявени от ищеца Р. К. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ****, срещу ответника ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ за заплащане на сумата 1500 евро, представляваща дължимо обезщетение за причинени щети на собствения на ищеца лек автомобил „Рено“, рег. № ***, причинени в резултат на настъпило на 09.10.2025 г., в гр. София, ПТП, поради виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген“, с рег. № ****, гражданската отговорност на който е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба 25.03.2026 г. до окончателното погасяване на вземането, с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 1,06 евро, представляваща обезщетение за забава върху дължимото застрахователно обезщетение за периода от 03.03.2026 г. до 25.03.2026 г. и сумата и с прано основание чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата 500 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на действията на ответника по определяне на застрахователно обезщетение, изразяващи се в безпокойство, неудобство, притеснения и напрежение.
Ищецът извежда съдебно предявените права при твърдения, че на 09.10.2025 г. в 15,00 ч. в гр. София е настъпило ПТП между лек автомобил „Рено“, рег. № ***, който е негова собственост и лек автомобил „Фолксваген“, с рег. № *** с водач ****, вината за което е на водача на лек автомобил „Фолксваген“, с рег. № ***. Сочи, че за ПТП-то бил съставен двустранен констативен протокол, поради липсата на спор за вината между участниците. Твърди, че ответното дружество към момента на настъпване на ПТП-то е бил застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Фолксваген“, с рег. № ***, поради което отправил искане до ответното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на което била образувана преписка по щета № № ***-001966.
Излага, че автомобилът бил предоставен на ответното дружество за два огледа, съответно на 10.10.2025 г. и на 02.12.2025 г., като и двата пъти автомобила бил 1 придвижен на собствен ход. Сочи, че на 17.12.2025 г. получил писмо от ответното дружество, че застрахователното обезщетение представлява тотална щета, което ищецът оспорва. На 05.01.2026 г. получил писмен отговор от ответното дружество за размера на определеното застрахователно обезщетение – 737,50 лв., с което ищецът не е съгласен. Счита, че дължимото застрахователно обезщетение за нанесените на собствения му автомобил щети са в размер на 1500 евро, поради което ги претендира.
Поддържа, че ответното дружество е изпаднало в забава, поради което претендира и обезщетение за забава за периода от 03.03.2026 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 13,06 евро. Твърди, че с действията си ответното дружество му причинило безпокойство, неудобство и притеснение и нервно напрежение, за които претендира обезщетение за неимуществени вреди оценени на 500 евро. Претендира и разноските за производството.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Предявеният иск за заплащане на неимуществени вреди оспорва като недопустим, тъй като ищецът не е отправил предварително искане за изплащане на такова обезщетение и следователно не е проведена процедура по чл. 380 КЗ. При условията на евентуалност оспорва този иск по основание и размер, като излага, че не е отказал изплащането на застрахователно обезщетение, а ищецът не е представил необходимите документи за прекратяване на регистрацията на автомобила, което е пречка за изплащането на застрахователното обезщетение. По отношение на предявения иск за заплащане на застрахователно обезщетение оспорва същия по размер. Не оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, посочен в исковата молба, както и, че ответникът се явява застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Фолксваген“, с рег.
№ ***. Ответникът излага твърдения, че уврежданията на автомобила на ищеца представляват тотална щета, поради което предложили обезщетение в размер на 737,50 лв. (377,08 евро), но ищецът не заявил дали приема предложението и не е представил доказателства за дерегистрация на автомобила, като за последното счита, че не е бил поставен в забава, поради което и не дължи обезщетение за забава. Счита, че поради същите причини не е дал повод за завеждане на иска, поради което разноските следва да се възложат в тежест на ищеца. Моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, поради което и не подлежат на доказване, обстоятелствата, че на 09.10.2025 г. в 15,00 ч. в гр. София е настъпило ПТП между собствения на ищеца лек автомобил „Рено“, рег. № *** и лек автомобил „Фолксваген“, с рег. № *** с водач ****, вината за което е на водача на лек автомобил „Фолксваген“, с рег. № ***. Тези обстоятелства се установят и от приложения по делото Двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от дата 09.10.2025 г.
Не се спори и по отношение на обстоятелството, че към момента на настъпване на процесното ПТП за лек автомобил „Фолксваген“, с рег. № *** е действал договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Видно от представените по делото писмени доказателства – опис на документи по щета №**** от 10.10.2025 г., опис – заключение по щета от 10.10.2025 г., опис на документи по щета №**** от 15.10.2025 г., опис на документи по щета №**** от 02.12.2025 г., опис – заключение по щета от 02.12.2025 г. и проведена между страните кореспонденция, се установява, че във връзка с настъпилото ПТП по искане на ищеца при ответното дружество е заведена щета №***-001966, в рамките на която след 2 проведени два огледа на увредения лек автомобил „Рено“, рег. № ***, са констатирани щети по задна броня, заден капак, задна бленда, задни ляв и десен панел, преден ляв праг на врата, под багажник и задна маска. При така установените щети ответното дружество е приело наличието на тотална щата и е предложило заплащането на застрахователно обезщетение в размер на 737,50 лв.
С писмо от 17.12.2025 г. ответното дружество е уведомило ищеца за решението си, като му е указал, че следва да представи доказателства за прекратена регистрация на автомобила – удостоверение от МВР за дерегистрация и перфорирано свидетелство за регистрация част 1, като Тотална щета на МПС.
Ищецът е изразил несъгласие с преценката на ответното дружество за тотална щета на автомобила и поискал преразглеждане на случая, като в отговор ответното дружество поддържа оценката си като тотална щета на вредата, както и необходимостта от представяне на доказателства за прекратена регистрация преди изплащане на определеното обезщетение.
С уведомление от 23.02.2026 г. ищецът е претендирал от ответното дружество обезщетение за вредите на притежаваното от него МПС в размер на 1500 евро, както и обезщетение за морални вреди в размер на 500 евро.
В хода на делото е прието заключение по назначената съдебна автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективно, безпристрастно и компетентно даденото. Вещото лице по изготвеното заключение е установило следния механизъм на настъпване на ПТП, а именно: на 09.10.2025 г. около 15,00 часа товарен автомобил „Фолксваген“ с рег. №**** се движи в района на надлез „Надежда“, където водачът реализира ПТП с намиращия се пред него лек автомобил „Рено Клио“, рег. № ***.
Установени са уврежданията по лек автомобил „Рено“, рег. № ***, както и че същите могат да настъпят при установения механизъм на настъпване на ПТП. Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Рено“, рег. № ***, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 3145,03 лв. (1608,03 евро). Според заключението среднопазарната стойност на един нормочас за този вид ремонт към датата на ПТП е 35 лв./ч. без ДДС. Действителната стойност на лек автомобил „Рено“, рег. № ***, определена към датата на настъпване на процесното ПТП е 1517 лв.
Стойността на запазените части представява30 % от неговата действителна стойност или 455 лв. Стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „Рено“, рег. № *** – 3145,03 лв. представлява 207,32 % от неговата действителна стойност – 1517,00 лв. и в случая е налице тотална щета. Стойността на дължимото обезщетение, съобразявайки наличието на тотална щета и предвид стойността на запазените части, е в размер на 1062 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 423 КЗ се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, в чийто срок на действие, вследствие на противоправно и виновно поведение на водача на застрахования автомобил, е настъпило застрахователно събитие (представляващо покрит риск), в причинна връзка с което ищецът да е претърпяла описаните имуществени вреди, както и техният размер.
Въз основа на събраните в хода на делото доказателства и липсата на спор между страните се явява доказано, че на 09.10.2025 г. в 15,00 ч. в гр. София е настъпило ПТП между собствения на ищеца лек автомобил „Рено“, рег. № *** и лек автомобил „Фолксваген“, с рег. № *** с водач ****, вината за което е на водача на лек автомобил „Фолксваген“, с рег. № ***.
3
Въз основа на представените по делото писмени доказателства и неоспореното заключение на САТЕ се доказа, че в резултат на настъпилото ПТП по отношение на лек автомобил „Рено“, рег. № *** са настъпили щети по задна броня, заден капак, задна бленда, задни ляв и десен панел, преден ляв праг на врата, под багажник и задна маска, които са в пряка причинна връзка настъпилото ПТП.
Спорът между страните се свежда единствено до размера на причинените вреди и дължимото за възстановяването им застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес. Следователно от съществено значение е размерът на действително причинените вреди, като обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество (чл. 400, ал. 1 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в хипотеза на предявен иск от увредения собственик, заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие - без овехтяване (Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО). При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и вид може да бъде купено.