Решение № 704 от 15.11.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 704 гр. гр. Хасково, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Галя В. Ангелова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20225640102703 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 във вр.с чл.124, ал.1 от ГПК – отрицателен установителен, от О. Г. П., от гр.*******************, чрез адв. Н. Т. от АК-Хасково против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД – гр.София.

В исковата молба се твърди, че по издаден от Софийски градски съд, търговско отделение, VI - 2 състав, т.д.№ 1587/2011г., изпълнителен лист от 26.05.2011г. на основание съдебно решение по арбитражно дело №1098 от 2009г. на Софийски градски съд 2с-в/отд., ищецът бил осъден да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД сумата от 3712.58лв., ведно със законната лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното погасяване на задължението, както и сумите от 100лв. разноски за арбитражното производство и 50лв. разноски по производството пред Софийски градски съд. Възоснова на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №20229290401727 по описа на ЧСИ Николета Кавакова с район на действие района на Окръжен съд Хасково с взискател „Кредит инкасо инвестмънтс“ ЕАД. Ищецът твърди, че от представените му по изпълнителното дело книжа не ставало ясно от какво се е формирало задължението, за което бил осъден. Поддържа, че не бил уведомяван и за наличието на производство пред Арбитражен съд с арбитър Бисерка Газдова.

Поради това той не можел да конкретизира за какво било задължението му, но заявява, че не се бил задължавал спрямо кредитор „Профи кредит България“ ЕООД. Освен това, не бил уведомен надлежно и за прехвърляне на 1 вземане от „Профи кредит България“ ЕООД на ответника „Кредит инкасо инвестмънтс“ ЕАД. От друга страна, от изпълнителния лист било видно, че решението по арбитражно дело №1098 било от 2009г., а първото действие, с което той бил уведомен за наличието на задължения, било това с поканата за доброволно изпълнение по изпълнително дело №20229290401727 по описа на ЧСИ Николета Кавакова, поради което според ищеца процесното вземане било погасено по давност, което обосновавало правния му интерес да оспори изпълнението на основание чл.439, ал.1 от ГПК и излага съображения в тази насока. Посочва, че съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започвала да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в конкретния случай можело да се приеме, че изискуемостта на задължението била от датата на постановяване на решение по арбитражно дело №1098 от 2009г., възоснова на което бил издаден процесният изпълнителен лист от 26.05.2011г. В този смисъл, от 2010г. не били извършвани действия относно това вземане, които да обективират прекъсване на давността, вследствие на което, до образуване на изпълнително дело №20229290401727 по описа на ЧСИ Николета Кавакова с район на действие района на Окръжен съд Хасково по изпълнителния лист от 26.05.2011г. бил изминал срок, значително надминаващ предвидения в чл.110 от ЗЗД давностен срок от 5 години. С оглед на това според ищеца описаните в изпълнителния лист вземания се погасявали с изтичането на петгодишната давност, т.е. - към 2015г., към който момент все още не било образувано изпълнителното дело №20229290401727 по описа на ЧСИ Николета Кавакова и не били предприети действия, които да прекъсват погасителната давност и същата била изтекла. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 3712.58 лева, ведно със законната лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното погасяване на задължението, сумата от 100лв. разноски за арбитражното производство и сумата от 50лв. разноски по производството пред Софийски градски съд, за което вземане бил издаден изпълнителен лист от 26.05.2011г. от Софийски градски съд, търговско отделение, VI - 2 състав, т.д.№ 15 87/2011г. на основание съдебно решение по арбитражно дело №1098 от 2009г. на Софийски градски съд 2с-в/отд., поради погасяването им по давност.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор, в който оспорва предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен. Сочи, че правният му интерес произтичал от сключен на 08.08.2018г. договор за прехвърляне на вземания между „ПроФи Кредит България" ЕООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, по силата на който „ПроФи Кредит България" ЕООД цедирал на ответното дружество вземането си спрямо ищеца, произтичащо от Договор за кредит № 1001085785, заедно с всички принадлежности към него. От своя страна с молба за образуване на ново изпълнително дело ответникът поискал от ЧСИ Николета Кавакова да бъде 2 образувано ново изпълнително производство - изп. дело № 1727/2022 г., с което дружеството недвусмислено заявило, че счита ищеца за свой длъжник, поради което и подаденият иск се явявал допустим. По неговата основателност сочи, че по силата на изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа в качеството си на цесионер бил упълномощен от цедента да уведоми длъжника за цесията, което същият направил с уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД, изпратено с препоръчана поща на адреса на длъжника, но същото се върнало с отбелязване „непотърсен“, което било удостоверено с обратна разписка на пощенския оператор. Алтернативно, ответникът моли да се приеме, че уведомяването на длъжника е станало в рамките на съдебното производство по предявения иск, като валиден способ за уведомяване на длъжника, съгласно пратиката на ВКС. По отношение на ищцовото възражение за изтекла погасителна давност на вземането ответникът поддържа, че погасителната давност по отношение на вземането е била прекъсвана многократно с предприемането или осъществяването на изпълнителни действия и същото не било погасено по давност, в каквато насока излага подробни аргументи. Моли иска да бъде отхвърлен като изцяло неоснователен и недоказан и да му бъдат присъдени разноски. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото в надлежно заварено копие на Изпълнително дело № 4965/2011г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838, с район на действие – Софийски градски съд, е, че същото е образувано по Молба, вх. рег. № 19776/18.07.2011г. на „Профи Кредит България“ ЕООД възоснова на издаден изпълнителен лист от 26.05.2011г.

Изпълнителният лист е бил издаден от Софийски градски съд, Търговско отделение, по т.д. № 1587/2011г. на основание чл.406 вр. чл.404, т.1 от ГПК, вр. чл. 51 от ЗМТА, след като е било констатирано, че Решение № 1098/30.07.2009г. по а.д. № 1098/09г. на Арбитражен съд с арбитър Бисерка Газдова, подлежи на изпълнение. С изпълнителния лист ищецът по настоящото дело О. Г. П. е бил осъден да заплати на „Профи Кредит 3

България“ ЕООД сумата от 3 712.58 лева, ведно със законната лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното погасяване на задължението, сумата от 100 лева – разноски по арбитражното производство, както и сумата от 50 лева – разноски по настоящото производство.

На 19.07.2011г. по изпълнителното дело до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение.

На същата дата – 19.07.2011г. са изпратени запорни съобщения до множество банки в страната. На 24.09.2013г.е изпратено запорно съобщение до тогавашния работодател на длъжника – „Зеро Пойнт Логистикс“ ООД; На 02.11.2016г. отново е изпратено запорно събощение до работодателя на длъжника – „Тидиимпекс“ ЕООД.

Впоследствие, на 26.09.2018г. е депозирана молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД до ЧСИ за конституирането му като нов взискател. С молбата е поискано извършването на изпълнителни действия – насрочване и извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника, като новият взисакател е възложил на ЧСИ, също като предходния, правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. На 19.06.2019г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е подал молба до ЧСИ за извършване на справка в ел. регистър на БНБ за наличието на банкови сметки на името на длъжника и налагане на запор върху тях. В същата насока е и подадената молба от 07.08.2020г., като на 17.09.2020г. е изпратено запорно съобщение до „Юробанк България“ АД.

След като с Постановление от 19.04.2022г. изпълнителното производство е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, с Писмо, вх. № 21850/09.05.2022г. взискателят е поискал да му бъде върнат изпълнителния лист и същият е върнат с Протокол на ПЧСИ от 15.07.2022г.

Възоснова на изпълнителния лист и по молба на ответника по делото – „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД от 19.09.2022г. е образувано изпълнително дело № 1727/2022г. по описа на ЧСИ с рег. № 929 Николета Кавакова, с район на действие Окръжен съд – Хасково. С молбата за образуване взискателят е поискал да бъде връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника, като едновременно с нея да бъде насрочен опис на движими вещи, извършването на справки, налагането на запори. С молбата са възложени и правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител. По изпълнителното дело на 04.10.2022г. е изпратено запорно съобщение до 4

„ОББ“ АД, искане за вписване на възбрана до Служба по вписванията – гр.Хасково, до Служба по вписванията – гр.Харманли и Запорно съобщение до работодателя на длъжника „Алиана“ ООД – гр.Хасково. С последното е наложен запор върху трудовото му възнаграждение. На същата дата – 04.10.2022г. е изпратена и Покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена му на 07.10.2022г., с която е уведомен за насрочен опис на движими вещи.

По делото бе приет като писмено доказателство Договор за прехвърляне на вземания, сключен на 08.08.2018г. между „Профи Кредит България“ ЕООД /цедент/ и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД /цесионер/, по силата на който „Профи Кредит България“ цедира вземането си спрямо ищеца по настоящото дело – О. Г. П., произтичащо от Договор за кредит № 1001085785, заедно с всички принадлежности към него.

Видно от Приложение № 6 Потвърждение за заплащане на цената за прехвърляне на вземания, „Профи Кредит България“ ЕООД потвърждава, че цесионерът е платил на цедента цената за цесията.

С нотариално заверено на 31.08.2018г. пълномощно предишният кредитор „Профи Кредит България“ ЕООД е упълномощил ответника да уведоми от името на „Профи Кредит България“ ЕООД длъжниците, посочени в Приложение № 1А към договора за цесия, съгласно изискванията на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземания.

Видно от Известие за доставяне на регистрирана пощенска пратка на 08.11.2018г. на „М и БМ Експрес“ ООД ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД е изпратил на ищеца Уведомление за цесия „Профи Кредит България“ ЕООД – 08.08.2018г., на адрес – гр.*******************, съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Според отблязването в обратната разписка, изпратеното уведомление не е получено от адресата, като се е върнало с отбелязване „непотърсен“.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, който е процесуално допустим, доколкото се основава на факт, настъпил след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а именно 5 изтекла погасителна давност на процесните вземания.

Разгледан съображения: по същество, искът е неоснователен по следните

На първо място следва да се обсъди въпроса относно пасивната материална легитимация на ответното дружество, тъй като в случаите на материално правоприемство на вземането поради прехвърлянето му чрез договор за цесия, какъвто е настоящият случай, при предявен иск по чл.439 от ГПК, въпросът дали ответникът по иска е кредитор или не на длъжника е въпрос по съществото на спора и следва задължително да се разгледа от съда /в този смисъл Определение № 504/18.10.2016г. по ч.т.д. № 1819/2016г. на II т.о. на ВКС/. Ако се установи, че договорът за цесия не е породил правно действие по отношение на длъжника, това е достатъчно основание предявения иск да се отхвърли като неоснователен поради липсата на пасивна материална легитимация на ответника по иска. Ето защо, съдът намира, че преди да разгледа възражението на длъжника за погасяване на вземането по давност, следва да обсъди този въпрос.