Решение № 1499 от 19.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1499 гр. Пловдив, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20265330202702 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 372/23.04.2026г. на Заместник – кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, упълномощен със Заповед № 23ОА-3278/18.12.2023г. на кмета на Община Пловдив, с което на Д. Ц. В., ЕГН: **********, от гр.**** на осн. чл.183, ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 25,56 евро, с равностойност от 50 лв., за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят атакува наказателното постановление като незаконосъобразно, с искане за отмяната му. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява, като поддържа жалбата и прави същото искане. Сочи, че в улицата е имало маркирано място, което приема за част от „Синя зона“, поради което приема, че не е извършил нарушение. Прави обстоен анализ на събраните доказателства. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт Г.Р., който оспорва жалбата и прави искане за потвърждаване на наказателното постановление. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /лицето, което е било санкционирано/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 18.01.2026г., около 10,55 часа, в гр.Пловдив, на ул.“Виктор Юго“ № 3, жалбоподателят Д. Ц. В. паркирал лек автомобил марка „БМВ“, с рег. № ****, лична собственост, в ляво по посока на движението на еднопосочна улица. Действията му били установени от Х. Б. М. – **** към сектор „Общинска полиция“ – Пловдив, поради което същият съставил глоба с фиш № 0002733768/18.01.2026г., в отсъствие на водача. Фишът бил съставен на собственика на МПС – то. Фишът бил оспорен пред Кмета на Община – Пловдив и преписката била изпратена по компетентност на Началник сектор „Общинска полиция“ – Пловдив. Въз основа на материалите по административнонаказателната преписка на собственика В. бил съставен АУАН № 007793/21.01.2026г. за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствие на нарушителя, който го подписал с възражения, че автомобилът бил спрян в зона за платено паркиране, с налична хоризонтална маркировка и поставен от дясно на улицата знак Д13, който важал за цялата улица. Възражения срещу съставения АУАН не били депозирани в законоустановения срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на Д. Ц. В., ЕГН: ********** на осн. чл.183, ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 25,56 евро, с равностойност от 50 лева, за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства – изцяло от показанията на свидетеля Х. Б. М.

/актосъставител/. В показанията си актосъставителят М., разпитан в качеството на свидетел, потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. От показанията му се установява, че автомобилът бил паркиран в обратната посока на движение, което приел като нарушение по чл.94 ал.3 от ЗДвП и съставил фиш. Улицата била с еднопосочно движение и автомобилът бил паркиран от лявата страна. Тъй като имало жалба срещу издадения фиш, съставил АУАН.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите като пълни, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи както помежду си, така с кредитираните от съда писмени доказателства.

Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и от приложените и приети по делото писмени доказателства, а именно два броя схеми на гр.Пловдив, снимка на фиш № 2

0002733768/18.01.2026г., издаден за лека автомобил „БМВ“ с рег.№ ****, снимка на паркиран лек автомобил „БМВ“ с рег.№ ****. Съдът кредитира изцяло цитираните писмени доказателства като обективни, непротиворечиви и съответстващи на кредитираните от съда гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице, съобразно разпоредбата на чл.167, ал.2, т.1 от ЗДвП и съобразно приложената по делото Заповед № 23ОА – 3271 от 18.12.2023г., като в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност /съгласно разпоредбата на чл.189, ал.12 от ЗДвП и приложената по делото Заповед №23ОА – 3278 от 18.12.2023г./, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП. По силата на посочената разпоредба „За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци“.

От доказателствата по делото се установява, а и не се оспорва от жалбоподателя, че на посочената в АУАН и в НП дата, той е паркирал лек автомобил с рег. № **** на ул.„Виктор Юго“ № 3 от лявата страна на еднопосочна улица. Липсват категорични доказателства, че в тази улица е разрешено паркиране от лявата страна на посоката за движение, няма указателни знаци за това. От снимковият материал се забелязва, че е съществувало старо очертано място, което явно не попада в платената зона за паркиране „Синя зона“, която следва да е означена със знаци и табела, както е направено от дясната страна на улицата в посоката за движение.

Съгласно чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП се наказва с глоба от 50 лв. водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно. В една от хипотезите на цитираната санкционна разпоредба попада и процесният случай.

Предвидената глоба е във фиксиран размер, който е с равностойност от 25,56 евро. В такъв именно размер е наложена и на жалбоподателя.

3

Извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Конкретното нарушение не разкрива признаци, които да го отличават с по - ниска степен на обществена опасност от типичната в сравнение с други нарушения от същия вид.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора и съобразно с чл.63д, ал.4 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, която предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 66,47 евро /с левова равностойност на 130 лева/. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като същото е приключило в едно съдебно заседание. Поради това следва да се присъди възнаграждение на минимума от 66,47 евро.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5, вр. ал.9, вр. чл.63д, ал.4 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 372/23.04.2026г. на Заместник – кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, упълномощен със Заповед № 23ОА-3278/18.12.2023г. на кмета на Община Пловдив, с което на Д. Ц. В., ЕГН: **********, от гр.**** на осн. чл.183, ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 25,56 евро, с равностойност от 50 лв., за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Д. Ц. В., ЕГН: **********, от гр.**** ДА ЗАПЛАТИ на Община Пловдив сумата в размер на 66,47 евро, представляваща сторените по делото разноски за осъществена юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4