Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 522 от 13.02.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 2150/2025
Вид
Решение № 522
Подписан
13.02.2026
В сила
14.03.2026
Състав
Любомир Нинов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. Варна, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20253110102150 по описа за 2025 година

Ищецът С. Г. З. твърди, че на 27.10.2023г. е сключила с ответното дружество „Вивус.Бг“ ЕООД договор за кредит, по силата на който са й предоставени в заем средства в размер на 900лв., при фиксиран лихвен процент по заема 40,97%, като съгласно договора за кредит, кредитополучателят дължи такса бързо разглеждане в размер на 123,15лв. С Анекс от 28.12.2023г. към договора е договорено, че заемателката дължи такса удължаване в размер на 216лв., а с Анекс от 21.02.2024г. се е задължила и с такса удължаване в размер на 172,80лв. Съгласно Анекс от 28.03.2024г. към договора за кредит, кредитополучателката отново се е задължил с такса удължаване в размер на 216лв., а по силата на Анекс от 26.07.2024г. към договора за кредит, кредитополучателката отново се е задължила с такса удължаване в размер на 216лв. Съгласно Анекс от 26.08.2024г. към договора за кредит, тя е допълнила, че дължи такса удължаване в размер на 129,60лв.

Съгласно Анекс от 11.10.2024г. към договора за кредит, е заявила дължимост и на такса удължаване в размер на 129,60лв. Съгласно Анекс от 25.11.2024г. към договора за кредит, кредитополучателят дължи и такса удължаване в размер на 129,60лв. Съгласно Анекс от 14.01.2025г. към договора за кредит, кредитополучателят дължи и такса удължаване в размер на 216лв. Съгласно Анекс от 05.09.2024г. към договора за кредит, кредитополучателят дължи и такса удължаване в размер на 172,80лв. Съгласно Анекс от 05.11.2024г. към договора за кредит, кредитополучателят дължи и такса удължаване в размер на 129,60лв. Съгласно Анекс от 18.12.2024г. към договора за кредит, кредитополучателят дължи и такса удължаване в размер на 129,60лв., които суми кредитополучателят следва да престира заедно с месечната погасителна вноска.

Ищцата счита уговорките в договора и Анексите към него за заплащане 1 на такса за удължаване и такса бързо разглеждане за нищожни, като неравноправни. Твърди, че таксите са във фиксиран размер, като липсва каквато и да е еквивалентност между таксите и извършените услуга от заемодателя. Поради и което считаме, че клауза има неравноправен характер по смисъла на чл.144, т.9 ЗЗП, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. По изложените съображения, такса удължаване и такса бързо разглеждане са в разрез с добросъвестността. Предвидено е те да се кумулират към погасителните вноски като по този начин се стига до скрито оскъпяване на кредита. По същество това е добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатяват неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя. Договорени при тези условия те представляват допълнителна облага-печалба към възнаградителната лихва.

Не са спазени и императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК в договорът за потребителски кредит да е разписан действителния размер на Годишния процент на разходите. Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 49,70% е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл.22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Уговореното възнаграждение за такса удължаване и такса бързо разглеждане са разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл.19, ал.1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в §1, т.1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати/ включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В нарушение на императивните изисквания на чл.19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР от 0,00 % разходите, които следва да извърши ищеца за заплащане на възнаграждение на фирмата гарант. Поради невключването на възнаграждението за такса удължаване и такса бързо разглеждане в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

Моли съда, да прогласи нищожността на договор за паричен заем от 2

27.10.2023г., като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ материално - правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК.

Ответната страна по реда на чл.131 от ГПК е подала отговор в който не оспорва, че на 27.10.2023г. между страните е сключен Договор за кредит №**********. Твърди, че по силата на подписания договор е предоставило на ищцата сума в размер на 900лв., главница по кредита за период от 30 дни и с падежна на 26.11.2023г. Начислените такси и лихви по кредита са: договорна лихва в размер на 30.32лв. и такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане в размер на 185.68лв. Така общият размер на кредита, който е следвало да се погаси е бил на стойност 1 116лв. Редът и условията, по които е отпуснат кредита, се уреждат освен в договора и в Общите условия към него. Запознаването с последните е задължителен етап от кандидатстването за кредит, императивно поставен от ЗПФУР. Като задължителна стъпка в процеса по кандидатстване и за да бъде завършена заявката за кредит, кредитоискателят задължително се запознава с избраните специални параметри и Общите условия по кредита. Предоставянето в собственост на посочената в Договора сума, от Кредитодателя на Кредитополучателя, съставлява изпълнение на задължението на Кредитодателя - да предостави поисканата от Кредитополучателя сума и създава задължение на същия - да заплати на Кредитодателя посоченото в договора задължение така, както е уговорено между страните и спрямо формалната природа и задължителни реквизити на договора за потребителски кредит. Срокът на Договора за кредит започва да тече от датата на превеждане на сумата по Кредита по сметка на Кредитополучателя. Заявената и отпусната сума е преведена на ищцата на 27.10.2023г. по сметка на каса на „Изипей" АД.

Кредитополучателят е избрала този начин на получаване на заявената сума. В основанието за превода е записан номера на кредита, както и ЕГН-то на клиента. Още в начален етап от процеса по кандидатстване и одобрение, а именно на етап посочени от кредитоискателя конкретни параметри, се предоставя Стандартен европейски формуляр (СЕФ). Това се случва в момента, в който Кредитоискателят е влязла в личния си профил на сайта www.vivus.bg и е избрала сумата и срока, за които кандидатства. След което е предоставен СЕФ на Кредитоискателя, който отговаря на всички изисквания относно информацията, която трябва да съдържа. В общия случай и когато Кредитоискателят не желае използването на допълнителна услуга по приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, Кредиторът извършва проверка на кредитоспособността на кандидата и предоставя отговор в рамките на до 7 календарни дни от момента на подаване на искането. Преди да бъде одобрена или отказана заявката за кредит, дружеството извършва оценка на кредитоспособността на заявителя, в това число съответните справки в регистрите на БНБ, проверка на ЦКР, справки в НОИ, НАП, МВР и други. В случая изрично заявената услуга за Бързо разглеждане гарантира проверка на искането и получаването на отговор спрямо резултата от извършената проверка на кредитоспособност в рамките на до 15 (петнадесет) минути, което ангажира допълнителен финансов и човешки ресурс. Именно този факт обуславя начисляване на процесната такса.

Съгласно допустимата възможност в Общите условия към Договора, ищцата се е възползвала от правото си и е заявила получаването на допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, за която е начислена горепосочената такса. Допълнителната услуга за 3

Бързо разглеждане не е задължително условие за получаване на заявената сума и не повишава шансовете на Кредитополучателя да получи Кредит.

Същата е дължима във връзка с краткият срок, в който е направена кредитна оценка на лицето и преценка за кредитоспособността му посредством съответните справки, които стандартно отнемат 7 дни и е съобразена с принципа за свобода на договаряне (чл. 9 ЗЗД), тъй като същата се уговаря, начислява и дължи единствено по изрично заявено желание на кредитополучателя и не е задължително условие за възникване на кредитно правоотношение. След сключването на Договора за кредит вътрешната система на Дружеството автоматично изпаща в PDF формат Договора за кредит заедно с общите условия към него на посочената от Кредитополучателя e-mail поща за контакт с него, а именно: sil [email protected]. На основание т.13.1. от приложимите Общи условия, Кредитополучателят има право да поиска да бъде удължен срокът за връщане на кредита. Удължаването на срока за връщане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя по искане на Кредитополучателя, съобразно Тарифа на Кредитора.

Кредиторът има правото, съобразно индивидуалната кредитна оценка на Кредитополучателя, да откаже предоставянето на заявената услуга. За ползване на уговорената в ОУ допълнителна незадължителна услуга за Удължаване на срока, между страните се сключва Анекс, по силата на който настъпва промяна в условията на основния Договор за кредит досежно падежа за погасяване на дълга, като всички останали специални условия, остават непроменени. Обръщам внимание, при заявка на услугата и одобрение от страна на кредитора, кредитополучателя дължи съответната такса, платима не, както погрешно твърди ищцата - на падежната дата, а непосредствено преди сключване на Анекс за удължаване на срока. В тази връзка, изрично посочвам, че ищцата С. Г. З. правилно е посочила в своята искова молба, че между страните са сключени множество Анекси за Удължаване на срока, последният от който е бил сключен на 14.01.2025г., респективно последно уговорената между страните падежна дата е била 13.02.2025г. Счита, че правилно ищцата е посочила и какъв обем от задължения, представляващи такса за Удължаване на срока е поела ищцата за сключването на всеки от анексите, но неправилно същата е посочила, че тези такси се кумулират към общо дължимата сума и се заплащат ведно с погасителната престация. Това обстоятелство не почива на обективно уговорени между страните специални условия, нито пък на ОУ. Изрично заявява, че ищцата е посочила коректно фактологията относно възникналото правоотношение, броя на сключени Анекси за удължаване и уговорените по всеки един от тях такси за Удължаване, но неправилно е заявила, че същите не са заплатени. Напротив, към днешна дата всички, посочени в исковата молба като дължими такси за сключване на Анекси за Удължаване на срока, са заплатени от ищцата в полза на кредитора и тяхната обща стойност възлиза на 1857,60лв. Уточнява, че тези такси не са част от основната престация по Договора и не се кумулират към задължението, а се заплащат на отделно основание. Към днешна дата възникналото задължение по договора в общ размер на 1 116лв. остава изцяло непогасено. Кредиторът е получавал заплащания единствено в изпълнение на задължение за възмездяване за услугата за Удължаване на срока. Оспорва изцяло исковата претенция като неоснователна и недоказана. Сочи, че видно, от условията на задължението, посочени в Договора за кредит елементите на дълга са ясно, точно и константно дефинирани, а процесният Договор не съдържа възможности за промяна на ГПР. Посочването от кредитора, при 4 сключване на Договора, на непроменливите параметри на лихвения процент и ГПР по прозрачен и недвусмислен начин, ведно с фиксирането им в Специалните условия на Договора, е именно действие по избягване на всякакви съмнения на потребителя, че би възникнало каквото и да е изменение или увеличение на първоначално уговорения лихвен процент.