Решение № 290 от 28.03.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Стара Загора, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Димитрова като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20245530101580 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал.1, т.1 ГПК, във връзка с чл.153, ал.1 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, гр.София твърди в исковата си молба, че на 21.07.2023 г. депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Д. К. К. за сумата от 759,18 лева, от които 630,12 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 21.07.2023 г. до изплащане на вземането, 87,14 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 03.07.2023 г., както и суми за дялово разпределение: 34,99 лева — главница за периода от м.06.2020г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 21.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и 6,93 лева лихва за периода от 15.08.2020 г. до 03.07.2023г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане, постановено по ч.гр. дело № 3870/2023г., по описа на Районен съд-Стара Загора, било уважено искането на ищеца и била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. На основание чл.415, ал.1 от ГПК със съобщение, получено от ищцовото дружество на 14.03.2024 г., било указано, че дружеството може да предяви иск относно вземането си срещу длъжника Д. К. К. в едномесечен срок. Ищецът предявява иск за установяване съществуването на вземането си за консумирана и незаплатена топлинна енергия срещу Д. К. К., за посочения период.

Ответницата, в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот, била клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, били 1 клиенти на ТЕ и били длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответницата била клиент на ТЕ и за нея важали разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвяли от “Топлофикация София” ЕАД и се одобрявали от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да било необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответницата не упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея били влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 бил определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.ЗЗ от общите условия, клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли. Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли. Съгласно влезлите в сила общи условия топлопреносното предприятие начислявало обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.

При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, клиентите заплащали на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Ответницата използвала доставяната от ищеца ТЕ през процесния период и към настоящия момент не погасила задължението си. На основание чл.

139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намирал имотът на ответника, сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „Техем сървисис” ЕООД. Съгласно чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот били начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в 2 сградата – „Техем сървисис” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Д. К. К., че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 759,18 лева, от които 630,12 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2020г. до м. 04.2022г., ведно със законната лихва от 21.07.2023 г. до изплащане на вземането, 87,14 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 03.07.2023 г., както и суми за дялово разпределение: 34,99 лева - главница за периода от м.06.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 21.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 6,93 лева - лихва за периода от 15.08.2020г. до 03.07.2023г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение; Претендира сторените по делото разноски, както и разноските за юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата Д. К. К., чрез назначения й особен представител адв. Н. С., не взема становище по делото.

Третото лице-помагач на страната на ищеца “ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, гр.София взема становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното.

Видно от приложеното ч.гр. д. №3870/2023 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал Заповед №1938/03.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение, с която на ответницата е разпоредено да заплати на ищеца сумата 630,12 лева за главница от неплатена цена на доставена в периода от м. май 2020 г. до м. април 2020 г. топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. София 1303, област София, община ..., ж.к. ..., инсталация: 4000048155, аб. №196001, с 87,14 лева мораторна лихва от 15.09.2021 г. до 03.07.2023 г., сумата от 34,99 лева за главница от неплатено за същия топлоснабден имот дялово разпределение за периода от м. юни 2020 г. до м. април 2022 г., с 6,93 лева мораторна лихва от 15.08.2020 г. до 03.07.2023 г. и законна лихва върху главниците от 21.07.2023 г. до изплащането им. В срока по чл. 414 ал.2 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение от страна на ответницата е постъпило възражение, предвид което заповедният съд е дал указания на ищеца за предявяване на иск по чл. 415, ал.1, т.1 ГПК.

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, гр. София претендира вземане по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при условията на чл.153, ал.1 от ЗЕ.

От представените фактури № .../31.07.2022 г. и №**********/31.07.2021 г е видно, че посоченият от ищеца абонатен номер е на лицето Д. К. К..

По делото е представено удостоверение за наследници на лицето З.Т.К., видно от което, последното е починало на 04.09.2000 г. в гр. София и е оставило наследници ищцата Д. К. К. – съпруга, Н.З. К. – дъщеря и К.З.К. – син. Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот №180, том XLIV, дело 8568/1997 г. ответницата е закупила недвижим имот, апартамент №140, находящ се в гр. София, .... С Нотариален акт за Дарение на недвижим 3 имот №170, том I, рег.№7925, дело № 148 от 2006 г., К.З.К. и Н.З. К. са дарили на ищцата по 1/6 идеална част от съсобствения им недвижим имот - апартамент №140, находящ се в гр.

София, ....

Съгласно разпоредбата на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.

Следователно за пораждане на правоотношение между страните за доставка на топлоенергия не е необходимо сключването индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, тъй като правната връзка между тях възниква по силата на закона.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. От представените по делото нотариални актове и удостоверение за наследници се установява, че ответницата е собственик на имота, за който се твърди, че е била доставена топлинна енергия от ищеца.

С Фактура № ********** за отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. за предоставяне на услуга - топлинна енергия за отопление и подгряване на вода на ответницата е начислена обща сума в размер на 287,40 лв. С Фактура № ... за отчетен период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. за предоставяне на услуга - топлинна енергия за отопление и подгряване на вода на ответницата е начислена обща сума в размер на 332,95 лв.

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че ежемесечните отчети по общия топломер в СЕС по месеци са както следва: за месец май 2020 г. – 83000,000, за месец юни 2020 г. – 74722,000, за месец юли 2020 г. – 69680,000, за месец август 2020 г. – 64186,000, за месец септември 2020 г. – 68640,000, за месец октомври 2020 г. – 85672,000, за месец ноември 2020 г. 223317,000, за месец декември 2020 г. – 262596,000, за месец януари 2021 г. – 295080,000, за месец февруари 2021 г. – 233942,000, за месец март 2021 г. – 259220,000, за месец април 2021 г. – 196224,000. Вещото лице сочи, че за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. „Техем сървисиз“ ЕООД е издало корекции: общ разход по дялово разпределение – 3 145,902 kWh, прогнозно начислена от „Топлофикация София“ - 2 481,663 kWh и остатък за доплащане – 673,239 kWh. За периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г.- Техем сървисиз“ ЕООД е издало корекции: общ разход по дялово разпределение – 3 020,958 kWh, прогнозно начислена от „Топлофикация София“ 2 863,024 kWh и остатък за доплащане – (-157,934 kWh) Така към прогнозната обща стойност от 5344,687 kWh следва да се прибави сбора от отстатъците за доплащане. Вещото лице заключава, че дължимата сума от ответника, представляваща документиран разход за топла вода възлиза на 411,35 лв. с ДДС.

С оглед установяване обстоятелствата по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице по същата сочи, че в предоставената му информация липсват данни за направени плащания от ответницата за процесния период. Установява, че общата сума за плащане по Фактура № ********** е 280,10 лева, а по Фактура № ... е 332,95 лева. И 4 за двата периода отчетеният разход за отопление е на по-висока стойност от стойността на издадените фактури. Общият размер на дължимите суми за процесния период за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. е на стойност 665,11 лева, като начислените лихви върху тази сума са в размер на 94,07 лева.