Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3157 от 21.06.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 4464/2024
Вид
Решение № 3157
Подписан
21.06.2025
В сила
25.03.2026
Състав
Кристина Янкова Табакова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236, ал.1, т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 132, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.185 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 3157 гр. Пловдив, 21.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330104464 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от С. Н. Н., ЕГН **********, против ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл.

52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 05.11.2023 г., около 09:30 часа, ищцата се качила в градски автобус от линия ** от спирка ***, като ППС било марка **, модел ***, с рег.***, управлявано от Г. Н. П.. Качила се в автобуса през средната му врата, но преди да успее да заеме място в него, водачът рязко потеглил в посока към *. *** и при достигане на светофарите на кръстовището на *. *** и *. *** спрял рязко заради смяната на светлинния сигнал на светофара от зелен в червен. Поради рязкото спиране на автобуса, ищцата паднала, като тялото й се търкаляло от средната част на автобуса чак до предната му врата.

Уточнява, че водачът на автобуса потеглил рязко и бързо, за да успее да премине на светещата зЕ. светлина на светофара. Между бързото потегляне и рязкото спиране били изтекли едва няколко секунди, през което време ищцата се опитала да достигне до седалка, придържайки се към една от дръжките на автобуса. При рязкото спиране била още правостояща, като изминала разС.ие от около две-три крачки от средната врата на автобуса по посока вътрешната му част. Била позиционирана в началото на пътеката на автобуса, която свързва средната част на автобуса с предната врата и шофьорското място.

Сочи, че вследствие на пътнотранспортното произшествие са й причинени телесни повреди, а именно: повърхностна травма на окосмената част на главата, мозъчно сътресение, контузия на други части на китката и дланта, други спондилози с радикулопатия, контузия на гърди и корем, множество кръвонасядания по тялото. Непосредствено след настъпилото ПТП и вследствие на причинените й телесни повреди, ищцата изпаднала в безсъзнание. На място пристигнали служители на полицията и на бърза помощ, като й била оказана първа помощ и откарана в Първа клиника по хирургия към *** Престоят в болницата продължил 5 1 дни, през които били извършени множество изследвания, като ищцата изпитвала поС.но главоболие, световъртеж, гадене и повръщане. Назначена била терапия и дадени препоръки за покой и щадящ режим.

След изписване от болницата оплакванията й продължили, като усещала силна болка в двете ръце в областта над лактите, което не й позволявало да използва свободно горните си крайници за повече от месец, силна болка по целия ляв крак от кръста надолу, гадене, световъртеж, сънливост, проблеми с кръвното налягане. Три дни след изписване от болницата, ищцата изпаднала в безсъзнание, което наложило допълнителна консултация със специалист.

На 20.11.2023г. бил извършен преглед от невролог, като били установени болки във врата и двете ръце, ограничени и болезнени движения в шиен дял и в дясна раменна става, всичко пряко свързано с претърпения инцидент. Била поставена диагноза увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия и смесено тревожнодепресивно разстройство. Назначена била терапия и дадени препоръки да не се товари, да не извършва резки движения и да внимава при изправяне и навеждане надолу. Специалистът изтъкнал и необходимостта от провеждането на физиотерапия за облекчаване на болката в левия крак и кръста.

Поради продължаващите оплаквания на ищцата били направени допълнителни изследвания на 14.02.2024г. и 20.02.2024г. Резултатите от изследванията показали тораколумбална остеохондроза, дискогенна стеноза в сегментите L1-2 и L1-3 с парамедианен вляво дисков пролапс на ниво L4-5, кисти на Тарлов, цервикална спондилоза, дискови потрузии, дискова херния С5-6, вертебрална и рецесуална стеноза.

Твърди, че към настоящия момент пълно възстановяване не е настъпило и, че предстои извършване на рехабилитация и физиотерапия.

Посочва, че болките и страданията не били само физически. След инцидента развила смесено тревожно-депресивно разстройство, което било поставено като диагноза от специалист. Към момента не искала да използва градски транспорт и ангажирала съпруга си с предвижването си в града, което не винаги било възможно. Препятствана била да извършва ежедневните си дейности по задоволяване на личните си нужди и тези на семейството си.

За всички, описани травми, ищцата претендира обезщетение за неимуществени вреди, което включва още: преживените физически и емоционален дискомфорт, болки и притеснения, в резултат на извършените прегледи, консултации и болничен престой; физически и емоционални болки, предизвикани от причинените телесни увреждания, подробно описани в исковата молба; негативни промени в емоционален, ежедневен и психически аспект, констатирано от лекарите като тревожно-депресивно разстройство, затруднения при задоволяване на ежедневни лични битови нужди и тези на домакинството си.

От настъпилото ПТП ищцата понесла и имуществени вреди в общ размер на 1123.50 лева. По-конкретно, заплатила сумата от 23.50 лева – разходи за лечение, прегледи и лекарствени продукти, която включва сумата от 9.00 лева за покупка на 1 брой Волтарен гел Оклис 200мг., сумата от 8.22 лева за покупка на 1 опаковка Дорета и сумата от 6.28 лева за покупката на 1 опаковка Милгама Н. Посочените продукти били изписани от ** Т. Д. на 20.11.2023 г. и закупени на същата дата. Заплатила сумата от 300.00 лева с ДДС – разходи за очила, тъй като при падането били счупени двете дръжки на очилата й и едното от стъклата.

Очилата били с жълта на цвят метална рамка, с три диоптъра за късогледство, със стъкла с хелиоматик и защита за работа с компютър. След направена консултация в оптиката, в която били направени очилата, на ищцата било обяснено, че няма как да бъдат поправени, поради което се наложило да закупи нови очила също с метална рамка и същите параметри като старите. Новите очила били закупени и заплатени на дата 11.01.2024 г. Заплатила също и 2 сумата от 800.00 лева – разходи за нов мобилен телефон, тъй като при постъпване в болницата, непосредствено след ПТП, ищцата установила, че телефонът й (марка *, **) не може да се включи. След консултация в сервиз установила, че повреденото устройство не може да се ремонтира, поради което закупила мобилен телефон с марка *, модел **, втора употреба. Новият телефон закупила и съответно заплатила на 07.11.2023 г.

Твърди се, че собственика на автобуса с марка **, модел *** с рег. *** имал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, подписан с ответника - *** със срок на действие от 22.02.2023г. до 21.02.2024г.

Ищцата отправила писмена претенция до ответното дружество с искане за определяне и изплащане на обезщетение по доброволен ред. Застрахователят определил застрахователното обезщетение в размер на общо 2300 лева, от които 2000 леваобезщетение за претърпените неимуществени вреди и 300 лева - обезщетение за претърпените имуществени вреди. Така определеният размер според ищцата е несправедлив и изключително занижен с оглед претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди.

Поради това се иска да бъде осъден ответника да заплати сумата от 20 000 лева главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, възникнали в резултат на настъпилите телесни увреждания, проведеното лечение, приема на лекарствени продукти, преживения силен психически стрес и негативни емоции, довели до посттравматично депресивно-стресово разстройство, които ищцата продължавала да търпи и към настоящия момент, доколкото все още не било постигнато пълно възстановяване на нейното здраве и не са преодолени последиците от настъпилите физически и психически травми, като всичко изброено било пряк и непосредствен резултат от преживения инцидент; както и сумата в общ размер от 1 123.50 лева – главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди, формирана както следва: 23.50 лева – разходи за закупени лекарства по време на възстановителния период;

300.00 лева с ДДС – разходи за закупени нови диоптрични очила с аналогични на увредените характеристики; 800.00 лева – разходи за закупен мобилен телефон втора употреба с аналогични на унищожения характеристики, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове.

Оспорва предявените искове за неимуществени вреди по основание и по размери, като счита същите за недължими и прекомерно завишени.

Оспорва всички твърдения, изложени в исковата молба, като смята, че не кореспондират с приложените материали.

Прави признание на исковете за сумата от 2300 лева, която счита за достатъчна за обезщетяване на претърпените неимуществени и имуществени вреди от ищцата, както следва – 2000 лева за претърпените неимуществени вреди и 300 лева за претърпените имуществени вреди.

Оспорва изключителната вина на водача на автобуса и механизма на ПТП от 05.11.2023 г. Смята, че ищцата е допринесла за настъпване на инцидента. Твърди, че нито собственикът, нито шофьорът са задължени да извършват проверки дали всички пътници са седнали или са се захванали някъде така, че при извършване на маневра да не загубят равновесие.

Оспорва твърдението, че всички описани в исковата молба като вид и характер вреди са настъпили в резултат на настъпилото ПТП. Оспорва и твърденията за тяхната продължителност. Твърди, че всички описани в исковата молба травми, с изключение на повърхностните увреждания, са дегенеративни увреждания при ищцата и не са резултат от 3 процесното ПТП.

Прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата, която допринесла за настъпване на вредоносния резултат като не се държала никъде в автобуса.

Оспорва исковете и по размер като смята, че са в изключително завишени размери, прекомерни и в противоречие с принципа за справедливостта. На отделно основание счита, предявения размер за прекомерен, предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.

Оспорва исковете за имуществени вреди по основание и по размер. Оспорва съдържанието на представената фактура, като твърди, че липсват данни ищцата да е била с очила по време на инцидента, а на отделно основание, счита 300 лева са прекалено завишен разход за очила. Оспорва разходите и за нов телефон – липсвали данни ищцата да е била с телефон по време на ПТП, в какво съС.ие бил евентуално телефонът й, нямало данни да е счупен в резултат на ПТП, нямало данни за действително извършен разход, а на отделно основание, счита същият за прекомерно завишен.

Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва.

С оглед изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

За основателността на прекия главен иск в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че в причинна връзка о т виновно противоправно деяние на лице, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял имуществени вреди, както и неимуществени вреди /изразяващи се в болки и страдания от описаните в исковата молба травматични увреждания и психически травми/, като установи същите, както и размера на вредите; отправянето на искане до застрахователя за заплащане на причинените вреди - обезщетение за настъпилото застрахователно събитие, което е предпоставка за допустимост на настоящите искови претенции.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възражението си за съпричиняване, вкл. и наведените възражения за това, че водачът на МПС е действал правомерно, а – при установяване на горните елементи от фактическия състав на вземанията от ищеца – следва да докаже, че е погасил претендираните обезщетения.