Решение № 262499 от 26.07.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И

Е № …...

Гр. София, 26.07.2022 г.

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНO

ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публичното съдебно заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Здравка И.

ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

Мл. съдия : Десислава Чернева при участието на секретаря

Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия И. в. гр. д. № 13833 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена в срока по 259, ал. 1 ГПК, от ищеца, В.Г.Г., ЕГН: **********, чрез представителя му, срещу решение № 160582/27.07.2020 г. на СРС, 66 с - в, по гр. д. № 3857/2019 г., с което са отхвърлени искове, предявени срещу „Т.е.“ ЕООД, ЕИК: *******, с правно основание чл. 357 КТ, вр. с чл. 188, т. 2 КТ - за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждание за уволнение“ наложено със заповед № HR-18/22.11.2018 г. и за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение", наложено със заповед № HR-1/04.01.2019 г. на управителя на „Т.Е." ЕООД и ищецът е осъден за заплащане на разноски.

В жалбата се излагат доводи за неправилност, необоснованост и нарушения на материалния и процесуален закон при постановяване на решението. Поддържа се, че събраните доказателства установяват незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Неправилно СРС е приел, че заповедите са мотивирани, тъй като не е достатъчно да се посочи периодът, в който са извършени нарушенията без да се конкретизират с точен ден и час на извършване. Поради изложеното се поддържа, че е допуснато нарушение на чл. 195 ГПК. Сочи, че липсата на мотиви затруднява защитата на служителя и препятства преценката на тежестта на твърдените от работодателя нарушения. Поддържа, че липсата на изискуемите реквизити не може да се санира в хода на спора. Излага доводи, че наказанията не са съобразени с тежестта на нарушенията, съобразно правилата на чл. 189, ал.

1 КТ. Сочи, че неоснователно съдът е кредитирал показанията на свидетел, който е икономически зависим от ответника. На ищецът са наложени две дисциплинарни наказания, без да му се даде шанс да се справи по - добре с работата, като нов служител. Излага още доводи, че не е проведено обучение за точно изпълнение на работата и ищецът е наказан за това, че се свързва с клиентите не по телефон, а само по имейл. Сочи, че е искал, но невиновно не е могъл да изпълни изискванията на работодателя. По тези съображения моли да се отмени решението и исковете да се уважат. Претендира разноските за двете инстанции по реда на чл. 38, ал. 1 и 2 ЗАдв.

Въззиваемата страна – ответникът „Т.е.“ ЕООД, чрез представителя си, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозирал отговор, в който се излагат подробни съображения срещу подадената жалба. Поддържа се, че съдът е постановил решението в съответствие с материални закон, производствените правила и събраните по делото доказателства. Основателно СРС е приел, че при налагане на наказанията са спазени изискванията на чл. 193 КТ и чл. 195 КТ. Сочи, че оплакванията за немотивираност на заповедите са неоснователни. По делото се установява, че служителят системно е закъснявал за раблота и не е бил на работното си място в часовете, определени в графиците по месеци, като са налице поредица закъснения в рамките на месеца и изискванията за излагане на мотиви в заповедите по чл.

195 КТ са спазени. В случая и в искането за представяне на обяснения, и в заповедта, се съдържат достатъчно информация за извършените нарушения, за да се ориентира ищеца за кои действия/бездействия е наложено наказанието. От приетите пред СРС писмени и гласни доказателства е установено, че ищецът системно е нарушавал работни график през м. 10.2018 г. и наложеното му наказание е съразмерно с извършените нарушения. Сочи, че е установено, че ищецът не е изпълнявал вътрешните процедури на работодателя за осъществяване на контакт с клиентите през периода 01.08.2018 г. - 31.10.2018 г., като не е провел нито един телефонен разговор с клиент през този период. Поддържа, че предвид дейността на дружеството, свързана с отзивите на клиентите, приоритет в работата на ищеца е имала пряката комуникация с тях по телефон, каквито са били инструкциите на работодателя. Разрешаването на отделните заявки не е следвало да се ограничава само до писмената кореспонденция по имейл. Основателно по този въпрос съдът е съобразил събраните гласни доказателства. По делото е установено, че служителят е бил запознат с длъжностната си характеристика, като една от основните му функции е била да осъществява контакт с клиентите по телефона с цел събиране на допълнителна информация по разрешаване на постъпилите запитвания. Сочи, че са установени и извършените от служителя нарушения във втората заповед за налагане на наказание, която също е мотивирана съгласно изискванията на закона. Установено е, че в проведен на 16.11.2018 г. телефонен разговор, ищецът не е предупредил клиента за възможността да бъде записан, с което е нарушил правото му на защита, в съответствие с правилата за работа с клиенти. Обосновано е и становището на СРС относно тежестта на нарушенията и съответствието им с наложените на ищеца наказания по чл. 189, ал.

1 КТ. Оспорват се възраженията в жалбата, че наложеното наказание е „твърде тежко“ спрямо извършените нарушения. Извършените от ищеца действия съставляват нарушения на трудовата дисциплина, като служителят е бил наясно със задълженията си. От действията на служителя е съществувал риск от накърняване на търговската репутация на работодателя. Сочи, че въпреки положените от работодателя усилия за инструктиране и обучение на служителя, не е установена тенденция за поправяне на трудовата дисциплина. По тези и допълнителни съображения моли да се остави без уважение въззивната жалба и се потвърди решението на СРС изцяло. Не претендира разноски.

Въззивният съд, като взе предвид представените по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното от фактическа и правна страна :

По реда на правомощията си по чл. 269 ГПК, въззивният съд е длъжен да провери валидността на решението и допустимостта - в обжалваната част, като по законосъобразността - е обвързан от доводите в жалбата. Съдът проверява служебно и без довод за нарушенията на императивните материалноправни норми. Предметът на въззивен контрол следва да се ограничи до доводите за незаконосъобразност на решението на СРС изложени от ищеца във въззивната жалба.

Обжалването решение е валидно и допустимо постановено, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. СРС е изложил установената по делото фактическа обстановка, като е обсъдил детайлно събраните писмени и гласни доказателства и въззивният съд не намира за необходимо да ги преповтаря. На основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към фактическата обстановка изложена от СРС, като ще обсъди само доказателствата касаещи спорните факти и тези, събрани във въззивното производство.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК с доклада по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е съществувало трудово правоотношение по договор от 10.04.2018 г., по силата на който ищецът заема длъжността „консултант обслужване на клиенти“, както и че заповед № HR-18/22.11.2018 г. и със заповед № HR-1/04.01.2019 г. са му наложени дисциплинарни наказания „предупреждение за уволнение“. Заповедите са връчени на ищеца на датите на издаването им, срещу подпис.

По същество по иска за отмяна наказанието, с правно основание чл. 188, т. 2 КТ – предупреждения за уволнение, наложени със заповед № HR-18/22.11.2018 г. и заповед № HR-1/04.01.2019 г. на управителя на „Т.Е." ЕООД, като съобрази доводите на страните във въззивното производство и в допълнение към изложеното от СРС, въззивният състав намира следното :

В съответствие с процесуалния закон СРС е приел, че в производството по оспорване законността на наложеното дисциплинарно наказание, в тежест на работодателя е да установи законосъобразното упражняване на потестативното си право да наложи наказанието, както и наличието на основанията за налагането му, като ангажира доказателства, че изложените в заповедта действия са извършени от служителя.

Съгласно чл.

195 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Мотивацията на заповедта е задължително необходимо условие при издаването й, тъй като мотивите очертават предмета на проверката на съда относно законосъобразността на наложеното наказание.

Според мотивите в Заповед с № 18/22.11.2018 г, дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение" се налага на основание чл. 187, ал. 1, т. 1, 3, 8 и 10 КТ за това, че ищецът В.Г. е закъснявал и не е бил на работното си място в часа, определен по график в периода от 01.10.2018г. до 31.10.2018 г., ищецът редовно не е спазвал графика за почивка, изразяващо се в ползване на почивка за повече от час, както и над определените 2 почивки по 15 минути, за това, че на 30.10.2018 г. ищецът е прекарал повече от 4 часа извън офиса, без да уведоми прекия си ръководител и без да извини отсъствието си, а за периода от 01.08.2018 г. - 31.10.2018 г. не е провел нито един разговор с клиент, въпреки процедурата, за която е уведомен от мениджъра.

Вписано е още, че служителят е наясно, че следва да осъществи контакти по телефон, и да вписва това в работния си журнал, което не е направил.

С втората заповед № HR-1/04.01.2019 г. на ищеца е наложено наказание „предупреждение за уволнение“ и за това, че на 16.11.2018 г. при провеждане на телефонен разговор с клиент, ищецът не е следвал процедурата по уведомяване на клиента, че разговорът се записва.

Като съобрази мотивите в заповедите, въззивният състав споделя изводите на СРС, че те са мотивирани в достатъчна степен, по смисъла на чл. 195 КТ, за да се индивидуализират извършените от ищеца нарушения - посочени са конкретни действия/бездействия, които съставляват нарушение на трудовата дисциплина с техните обективни признаци - време и място на извършване, както и субективните такива, наказанието предвидено за описаните нарушения на трудовата дисциплина.

Неоснователен е и довода на ищеца, поддържан и във въззивното производство, че не е спазена процедурата по вземане на обяснения по смисъла на императивната норма на чл.

193 КТ, преди налагането на наказанието, понеже работникът не е информиран, че ще се търси дисциплинарната му отговорност, както и за нарушението, за което ще му бъде наложено наказание.

За да се счетат за изпълнени изискванията на чл. 193, ал. 1 ГПК е достатъчно обясненията на служителя да са дадени относно нарушението, за което е наложено наказанието и да са достигнали до работодателя преди налагането му, за да може да той да извърши цялостна преценка на фактите, свързани с извършване на нарушението и евентуалното наказание, което да наложи за него. В този смисъл е трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 265 от 30.09.2014 г. по гр. д. № 3072/2014 г., г. к., ІV ГО на ВКС, решение № 66/03.04.2014 г. по гр. д. № 3413/2013 г., ІІІ г. о. на ВКС, решение

№ 177 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 193/2011 г., IV г. о. и т. н.

В случая ищецът не оспорва и видно от твърденията във въззивната жалба, че са поискани обяснения преди налагане на двете наказания, по смисъла на чл. 193 КТ, с нарочни заповеди от работодателя, съответно заповед № HR-17/20.11.2018 г. и заповед № HR-19/28.11.2018 г., връчени на същите дати, в които са описани нарушенията, за които се търси дисциплинарна отговорност на ищеца. Действително, ответникът не оспорва, че по втората по ред заповед от работника са изискани обяснения и за друго нарушение, извън обективираното в заповедта за налагане на наказание, но, както приема и СРС, това обстоятелство не е от естество да обуслови незаконосъобразност на втората заповед от 04.01.2019 г.

Ищецът не спори и видно от доказателствата пред СРС, той е дал писмени обяснения и преди налагане на наказанията и по двете заповеди (стр. 19 и 22 от делото на СРС).